27. КРАСТАВИЧКАТА

Веднъж прекосявах полянката, за да си отида. Учителят беше с група сестри в градинката зад лозето. Чух, че викат: „Сестра, сестра!", но не се обърнах, като мислех, че не викат мене. Тогава някой извика: „Сестра, Учителят ви вика!" Върнах се и отидох при тях. Учителят ми подаде една малка, току-що откъсната краставичка. Взех я и благодарих. Какво беше вло­жил Учителя в нея? Чувствувах я като някакъв акумулатор на радост и блаженство. Изпълни ме такъв подем на положителна енергия, че не разби­рах какво става с мене. Това беше от оная сила, която Учителят ни предава­ше по някога по най-различен начин. Но кога, защо и към кого от нас трябва­ше той да постъпи така, това знаеше само Той. Даваше ни подтик, повдига­ше ни в онзи момент, в който се нуждаехме от помощ без да осъзнаваме това. Това го разбирахме по-късно, когато идваха премеждията ни и с тях изпитите. Само с Неговата помощ можем да се справим с тях.