Част от Учението, което ни остави Учителят, е изложено в стенографи-раните Му бележки и отпечатани беседи, но значителна част от него се съдържа и в частните Му разговори и делата Му. Беседите се отпечатаха, обаче съкровището, което се съдържа в онова, което всеки от нас е чул и видял при личния си контакт с Него, постепенно се загубва и пропада заедно със всеки заминал отвъд брат или сестра, завинаги от тези, които бяха около Него. Поради това считам за дълг на нас, останалите още живи, да напишем всичко чуто в личните си разговори с Него, както и да запишем макар и най-дребните си спомени за Него. Нека никой от нас да не се'спъва от мисълта, че не може да пише. Важното в случая е абсолютната вярност, истинност и точност на предаденото, а не начинът, по който то е предадено. Тези спомени нека послужат на онези братя и сестри от нас, които умеят да пишат добре. Нека те ги използуват в бъдещи трудове, за да предадат чрез тях, доколкото това е възможно, образа на Учителя. Този образ ще бъде предназначен както за ония наши съвременници, които нямаха високата привилегия да бъдат в непосредствен контакт с Него, така и за бъдещите поколения. Записването и подреждането на всичките ни спомени изисква време, с което почти никой от нас не разполага. За да не стане това пречка или причина за отлагане, предлагам братята и сестрите да започнат да записват откъслечно всеки отделен спомен, който те си спомнят случайно през деня. Така целта ще бъде постигната по-скоро и по-сигурно.
Който одобрява идеята, нека да започне да записва още от днес.