4. ПЕШКЬМ СРЕД ВЪЛЦИТЕ

След известно време реших да изпълня дадената ми от Учителя задача. Станах през една нощ, 24 часа, измих се, облякох се по-дебело и направих една сърдечна молитва. Излязох от района на щаба. Сърцето ми силно тупаше. Озъртах се на всички страни, дали не идват вълци към мене. Изведнъж ми дойде на ума да кажа по три пъти дадените от Учителя 6 формули: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. После - Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и- няма сила, като силата на Духа". Докато ги кажа изминах 300 метра, но щом ги казах веднага почувст­вувах пълно успокоение и голяма радост. Искаше ми се да скачам, да сре­щам вълците, да ги прегръщам и да се търкалям с тях. Така весел към 1 часа през нощта наближих 7-ми пост. Обадиха се кучетата и вратата на поста се отвори. По лая на кучетата войниците разбират кога идва свой и кога чужд. На 10 крачки от поста старшината ме срещна и рапортува. Войниците бяха на вратата, а кучетата с него. Кучетата отидоха на 15-20 крачки от мене и се сдавиха с вълци. Заповядах на старшията на поста да извика кучетата и да отиде в поста, а аз тръгнах към вълците. Старшината извика: „Вълците, вълците, г-н капитан, ще ви изядат". Аз му казах да бяга бързо в поста, защо­то мене няма за изядат, а него ще изядат. Минавайки край вълците, които тръгнаха в северна посока продължих до осми пот, без вълците да ми обър­нат никакво внимание, като че ли не съществувах. До осми пост имаше около 6 км. Към два часа пристигнах без да срещна никоя глутница. Разправих на войниците за станалото при седми пост. Казах, че ако някой отиде сам въ­оръжен и вземе колкото иска бомби и две кучета, до седми пост, ще му дам 15 дни отпуск. Сам не може, казаха те, поне двама, та като си опрем гърбове­те да се браним. И ние и румънците бяхме забранили нощно време войници­те да патрулират.

Този опит направих много пъти и нито веднъж не бях нападнах от вълците, с каквито през тая година бе пълен Делиормана.