70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

На другата година така за две седмици изникна големият салон.

Този начин на изграждане първата стаичка на Изгрева, която в послед­ствие послужи за приемна стая на Учителя, внуши идеята у много братя и сестри на следната година да си направим за събора салон. Разнесе се тази мълва, зарадва, вдъхнови мнозина. И през лятото на 1927 г. заприиждаха братя - майстори-зидари от селата, пристигна и нашият добър брат - инженер Руси Николов от Стара Загора. И две седмици преди събора се започна стро­ежа на салона. Мястото се избра под ръководството на Учителя. Измери се, направи се плана. Едни тичат за материали, други копаят мазето, трети но­сят камъни, подават тухли, бъркат кал, хоросан, цимент и т.н. Братя и сестри работят млади и стари, ентусиазирани, вдъхновени, с песен, неуморни. След няколко дни салонът е издигнат. Дъските се коват, измазват се стените отвън и отвътре. Сестрите мият пода, прозорците и пеят...

Още по-интересно от изграждането на салона за две седмици беше на­чина на събиране средства за него. Оригинален начин, измислен от братята селяни. Искаме салон, отде ще вземем пари за материал? Да искаме от Учителя, не знаем дали има при Него пари от братската каса. Да искаме от

92

братята, които държат братската каса също не знаем дали има достатъчно и дали ще отпуснат. И един брат от селата окачва един нов вълнен чорап на ед­но дърво и казва: „Кой колкото обича и може да пуща в чорапа за салона". Чорапът се напълнил веднага с пари. Вземат от него, купуват материали, изп­разват го. Той пак се пълни. Пак го изпразват. И така и средства се събраха, и салонът стана!

Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-трапезария на Братството, на едно О.ф. събрание стана един непознат на мене човек - военен, партиец и се изказа неочаквано, много интересно и в защита на Изгрева, на салона. Даде ни за пример на присъстващите техни хора. По онова време, когато се е строял салонът той е минавал от тука, мо­же би е имал място наблизо и се заинтересувал и наблюдавал как се е изгра­дил набързо салона с общи усилия. Направило му неизгладимо впечатление, той разказа на всички това, което е видял и го разказа с възторг и възхищение. Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се умилостивиха, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България.

На 19Л/Ш.1927 г. - Преображение в 5 ч. сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива като поток, като река сутринта в 5 часа и в 10 ч. преди обед и в 4 часа след обед щедро, щедро по 2-3 часа непрекъснато, което е събрано в томчето „Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г.

Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всички съборни дни, които ставаха редовно всяко лято на Изгрева до 1944 г. И бива­ха все разнообразни и неповторими.

Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всичките дни от живота ни прекарани край Учителя в продължение на 25-30 години -все разнообразни и неповторими по красота, по чудеса, по величие.

И аз вече започнах да се обърквам за какво да пиша по-напред, Боже мой. Кое е по-важно и кое не е? Та нима когато е в градината и оправя клон­четата на дървото е маловажно? Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската. Дърветата с ниско све­дени до земята клони биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха тол­кова листа, колкото плод. Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хо­ра - софиянци, които идваха на разходка край Изгрева и в Изгрева се спира­ха в почуда да ги гледат. Но кой се е докосвал до тях? И кой е наредил да не се кастрят, да не се режат клоните? Учителят в противовес на съвременните агрономи не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха мно­го повече плод.

А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите. Те бяха
огън. Те бяха приказка, която вдъхновяваше десетки художници, които идва­
ха да ги рисуват.   ,

Всичко, на което обръщаше внимание и до което се докосваше, става­ше красиво, голямо, силно, обилно, ароматно, сладко и т.н... А на какво не об­ръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума, да го подпомогне, улесни, да го подигне, да го зарадва, да го вдъхнови.

93

Та нима не е чудно когато отделяше време да възпитава своята котка да лови мишките от стаята Му, но да не ги яде, а да ги изнася вън и да ги пу­ща далеч в гората? Затова биваше възнаграждавана с големи парчета кашкавал, баница, яйца и др.

Животните някога са били вегетарианци, но човекът ги е направил месоядци. Сега той трябва да ги върне към вегетарианството. Това не е лес­на и близка задача за нас, обикновените хора. Тя е за по-далечното бъдеще. Но за Него тя беше настояща задача. Той беше за ненасилието. Той беше за Л1обовта. В Неговата стая, пред Неговите очи не трябваше да се върши насилие, не трябваше да стават убийства. Той възпитаваше и хората, и жи­вотните в това направление.

Паяк се готви да улови в стаята Му муха в мрежата си. Той казва: „Аз казвам на паяка: Ще пуснеш мухата. В моята стая не позволявам да се вър­ши насилие!"