НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

63. ПОСЛУШАНИЕТО

ТОМ 6
Алтернативен линк

63. ПОСЛУШАНИЕТО


Случвало ми се е да ми каже Той някоя дума, да направя нещо за себе си, но понеже го е казал някак така, лесно, ненастойчиво, между другото, аз не съм обръщала внимание не съм го изпълнявала-. След време аз виждам, че ако съм го изпълнила щяла съм да имам някакъв добър резултат, а сега нямам. И съжалявам и си казвам: „Защо Той не го каза по-настойчиво? Защо не го повтори и потрети?" Но тогава щеше да бъде вече насилие. А Той беше за свободата. Той казваше веднъж и ние трябваше да бъдем будни.


Имам някои примери, които потвърждават горните мои мисли.

Един младеж от провинцията отива да посети Учителя на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва. Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-до­ходна професия на времето. Учителят му казал: „Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснили. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал ме­дицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината,която изучавал не можела да му по­мага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. „А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нуж­да от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." НО било вече късно. Замина си млад и непослушен.

Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също, именно какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: „Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар, да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си."
А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва „пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, сил­ни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитира на нашата изгревска сцена, такива собствени стихотворения, посветени на Учителя каквито никой от нашите по­ети до тогава пък и досега не е написал.
С майка му аз се сближих на Рила, бяха палатките ни една до друга и тя ми разказа всичко това. И много други интересни неща ми разказа из нейния и неговия живот.
Един ден аз я попитах: „Как твоето момче, почти дете, е могло да напи­ше такива красиви работи за Учителя, когато нито Го познава, нито следва Учението Му, нито има някакви преживявания, опитности от Него, как е мо­гъл да изрази онова, което ние чувствуваме и не сме могли да го изразим, ни­кой от нас по такъв хубав начин". Тя ми отговори: „Аз съм му задавала


6. Изгревът..., т. 6



81


този въпрос: „Как бе, сине, ти, който нищо не знаеш за Учителя, можа да на­пишеш такива неща, които аз чувствувам, но не мога да ги изразя?" „По тебе, майко, по твоето вдъхновение. Когато ти се връщаш от Изгрева вдъхно­вена от видяното и чутото, аз чувствувам твоето вдъхновение, сядам и напис­вам нещо", бил отговорът.


Чудно творчество. Чуден творчески процес.

Майката отдавна е починала, неговите следи съм загубила, но където и да е, нека Бог благословя и медицината му, и поезията му, и всекидневния му живот.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ