61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ

Ето това работеше Учителят когато се затваряше горе в стаята си и не слизаше и не приемаше никого. Ходеше да лекува, да помага, да избавя ония, които викат за помощ.

В една беседа казва: „Когато вие спите, аз ходя и лекувам болните".

Как стават тези неща могат да разбират онези, които са чели и са се занимавали с окултна наука. За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности. Той боравеше с тях, както ние бо­равим с триизмерния свят.

Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, изкуство, поезия? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзна­ние в сравнение с Неговото за онзи красив и грандиозен, възвишен свят с не­въобразими за обикновения човек възможности, в които Той живее. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се навежда, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи да го по­чувствува и познае. Трудна работа. Но Той я вършеше с любов и успех. Защото ето много „мравчици" Той направи да Го почувствуват и познаят, че е нещо Велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човешкото съзнание не е готово още да Го обгърне в Неговата пълнота. А Той успя също да ни покаже, че не е само този физическият свят, в който живеем, но че над него има още други светове: духовен, умствен, причинен, Божествен, че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога.

Ще приведа още някои примери в подкрепа на невъобразимо големите възможности на Учителя.

Разказваше ми преди годни една сестра от Стара Загора - Божанка Желева: Веднъж, през време на Европейската война едно от двете й деца би­ло смъртно болно. Тя била смазана от мъка и скръб. Сама е, мъжът й е на фронта. Един ден, както стояла над болното и мислено се обърнала за по­мощ към Учителя, когато виждала, че лекарите не могат да им помогнат, по-дигнала главата си, гледа през прозореца вън на двора и вижда Учителят стои със шапка, с пардесю, с бастун, както Го познава, че си ходи, като че току-що пристигнал. Стои и я гледа сериозен, съсредоточен. Тя скача, разт­рива очи. „Сън ли е това?" Отива до прозореца гледа - Той, истинският, цял Той. Затичва се тогава по стълбата навън да Го посрещне като си мисли, че е дошъл в Стара Загора и идва да я Посети. Той по това време бил във Варна интерниран. Отива на двора, гледа, няма никой.» Отваря пътната врата, гледа на улицата - няма никой. Връща се вкъщи и не знае как да си обясни това нещо. Обаче детето й от този момент подобрява и бързо оздравява. По-къс­но когато имала възможност да се срещне с Учителя, тя Го питала дали е бил Той, когото видяла или е била някаква халюцинация и Той й отговорил: „Да,

79

аз бях".

Такива примери могат да се наброят много и от мнозина наши братя и сестри.

Друга сестра от Стара Загора - Ст. М-ва разказва: Била Учителю в Старозагорско село. При нея били двете й деца, а мъжът й в Стара Загора чиновник. Имала голяма сърдечна мъка от противоречия с децата си и недо­разумения с мъжа си. Моли се един ден и в молитвата си вижда Учителят, който й казва веднага да тръгне и да отиде в София. „Ами ако се научи мъжът ми?" „Няма да се научи", бил отговорът.

Тя си взема веднага отпуска, взима двете си деца и заминава за София. През време на пътуването, във влака, тя на два пъти се разколебала дали е бил Учителят, този Който й се е явил в молитвата. И двата пъти тя пак Го вижда във влака. Когато отива на Изгрева и при Него и Му разказва всич­ко това, пита Го: „Вие ли бяхте и трите пъти?" Той отговорил:'„Да, аз бях".

Извикал я да й говори, да й даде някои обяснения, някои съвети, упътвания, как да се справя с противоречията си, за да я облекчи, защото ако продължава да живее с тези противоречия и мъка, ще се случи нещо ло­шо с нея, ще заболее.

По това време аз случайно бях на Изгрева по работа и се видях с нея и бях с нея и преди да влезе при Учителя и след като излезе. И още тогава тя ми разказа всичко това. Тя преброди противоречията, справи се с тях и отг­леда децата си.