Вечерта простира бавно своето теменужено крило над земята и приютява всичко уморено от дневния труд, шум и тревога. Звездите се нареждат една по една на небесния свод по местата си.
Из различни алейки и пътечки излизат сестри и братя да починат на пейките пред стаята на Учителя. Защо именно там? Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха. Неговият мир и тишина заливаха този кът и ние се чувствувахме тъй добре. И не само ние чувствувахме това. Чувала съм и по-рано и после, когато Той вече не беше между нас, чужди, външни хора да казват: „Ах, какъв мир, каква тишина влада там на Изгрева. Когато ида там и седна на пейките, отдъхвам си, отморявам се, потопявам се в такъв мир и тишина. Но да не се отвличам.
Учителят е в стаята си. Вечеря или е приел някой закъснял посетител. После идва при нас безшумно и сяда на средната маса. Цял ден е приемал посетители. Да се отмори и Той ли излезе? От всички маси сестри и братя се придвижват около Него.
И Той започва: „Е, има Един, Който е Любов, Който обича всички! Някой ще каже: Самотен съм, няма кой да ме обича. - Не е вярно това. Има Един, Който те обича. Има". С такъв дълбок, убедителен глас ще го каже, че тази душа, която стои близко и Го слуша, измъчена и изтерзана от мисълта, че е самотна и няма кой да я обича, ще скочи, ще се ободри, ще й олекне, ще се зарадва и вдъхнови.
Или пък ще каже: „Вяра! Вяра! Вяра е нужна на човека. Човек не е роден да боледува и умира. В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува. Ще каже на болестта: „Бог е Любов! Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма! Ти си сбъркала пътя си, моля те да ме напуснеш!" и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща.
Или, знаейки, че край Него има хора, които се интересуват от музика, започва разговор за музиката.
Или, някои се интересуват от астрономия, започва да говори за звездите и съществата, които ги населяват, за слънцето, за луната. И тя подала се светла и пълнолика, слуша, слуша как Той разкрива тайните й на земните жители. После става, изнася телескопа, нагласява го и до късно всички до един, които сме там се изреждаме да наблюдаваме циркусите, снежните върхове и лавини на лунната повърхност, под която живеят адепти - съвършени същества, както ни обяснява Той, до което науката тепърва има да се добере.
Една вечер през всичко време пяхме - една, две, три, много песни... И колкото повече пеехме, по се вдъхновявахме. Когато завършихме, Той каза: „Попяхме на тази душа за добър път, да й оправи Бог пътя!" Беше едно чуждо, болно, разстроено момиче, попаднало случайно между нас. Същата вечер - късно, то щеше да пътува, да си отива в провинцията. За всички, които бяха край Него, които естествено бяха все нуждаещи се, Той намираше какво да каже и да направи и вечер под звездното небе когато уж Божем, беше излязъл да си почине след пълния с приеми ден.
