25. КАК НАУЧИХ ПЕСНИТЕ КИАМЕТ-ЗЕНУ И НЕВА-САНЗУ?

Беше пак коледна ваканция. Малко преди да пристигна Учителят е дал песните „Киамет-Зену" - санскритска - тест и мелодия по-труднички и „Давай, давай". През време на ваканцията аз можах да науча песента „Давай, давай", като по-лесна, а „Киамет - Зену" не можах. Надвечер преди отпътуването ми за село аз отидох при Учителя да се сбогувам. Между другото Той ме попита: „Научи ли песните?" Аз отговорих по детски: „Давай, давай" научих, но другата не можах". Той се усмихна интересно, както се усмихва баща, който е намислил някаква приятна изненада за невръстното си дете и каза: „Другата, значи, не можа да научиш, а? Ще я научиш!"

И през нощта сънувам: Сън в един съвършено празен трамвай осветен много силно. Само ватманът е на място си, кара трамвая. Учителят е седнал пред мен. Двамата \ЛЗ а \ЛЗ (лице срещу лице) седнали пеем песента „Киамет-Зену". Той пее и аз след Него, Той пее и аз след Него. А осветеният празен трамвай лети, ли лети... Той пее и аз след Него...

Когато се събудих аз вече знаех песента и продължих да си я пея. Във влака също продължавах да си я тананикам тихичко.

През една великденска ваканция, няколко години по-късно Учителят даде нова песен „Нева-Санзу" - санскритска и доста трудна. Аз присъствувах на даването й, но пак не можах да я науча. Когато се сбогувах в навечерието на връщането си в село, Той пак ме попита: „Научи ли новата песен?" „Не можах, Учителю, доста е трудничка. Ще остане за лятната ваканция като си дойда."

Но Той не обича да отлага нещата, на другата сутрин имаме клас в 5 часа. Аз съм седнала до прозорците в дясно от катедрата. Разстоянието е доста голямо. Беше в Изгревския салон. Изпяхме я 1, 2, 3, 4, 5 - много пъти. Разбрах, че това е заради мене и се просълзих. И през сълзите не виждам хората, а виждам Него, сякаш се е приближила катедрата до мене. И не чувам думите, общото пеене, а чувам Неговия дълбок, проникновен, приятен глас, като глас на множество води... И така вярно и точно заучих всичките трудни модулации на песента, както мнозина и до ден днешен не са я научи­ли да я пеят, както аз я научих в оная ранна сутрин.

Никога няма да забравя Неговото съсредоточено светещо лице доближено по чудноват начин до мене и Неговия дълбок и проникновен глас в тази утрин, както и в летящия на сън трамвай. Тези две картини са се отпечатали така в моята душа, че много пъти като ги пея тези песни аз се потапям в същата обстановка и виждам същите картини и слушам Неговия глас.

За мнозина може да се вижда това невероятно, но за онези, които познават Учителя това е нещо обикновено, защото и самите те са имали подобни опитности и защото това бяха от Неговите най-дребни, чудновати проявления.

38