Славянски беше изключително деен в братските среди с доказани организаторски способности, с невероятен динамизъм в себе си. В сравнение с другите младежи, които дойдоха по-късно той изпъкваше с невероятното си умение да пробива и да реализира онова, което си е наумил. Беше човек на големи и грандиозни планове и макар че беше деятелен не можа всичко да вмести в себе си и да реализира докрай. Веднъж така се случи, че аз трябваше да уточнявам с него някакви неща и точно се разправяхме, а той ме обсипваше с поток от думи и разсъждения, от които аз не можах да се съсредоточа и да видя какво накрая той иска да каже. Аз го слушам, слушам, от него излиза поток от думи срещу мен, които ме удавят и аз едвам издържам. Точно по това време мина покрай мен Учителя, отправи ми един строг поглед, аз замръзнах, след това станах и си отидох. Изчаках да се освободи Учителя и отидох при него. Без да му разказвам нищо, той само ми каза: „Пази се от Славчо, той е много опасен човек". Това така ме озадачи, че аз вече се държах настрана и бях изключително резервирана към него.
По време на събитията през 1957/58 г. всички на Изгрева бяха принудени да се определят кой на коя страна ще застане. Имаше две страни, два фронта, които воюваха помежду си и неутрални нямаше. Беше дошло време всеки да се определи. Той също се определи и застана на страната на нашите противници, които воюваха срещу нас. Дойде време, премина Съда, тези който трябваше да бъде осъдени бяха осъдени и те отидоха в затвора. А това бяха Жечо Панайотов и Борис Николов. Те са в затвора, а Славянски идва при мен и изявява желание да работим заедно за братски цели. Казвам му:
„Ти вече работи с другите и ето видяхме вашия резултат от вашата работа. Едни са в затвора, Изгрева е затворен, заключен и под катинар. Как ще работиш с мен, когато между двама ни стои катинара, с който вие заключихте Изгрева и още двама затворника". Той ме гледа и започва да ме убеждава, а аз го срязах: „Аз на теб нямам никаква вяра и не мога да работя с теб". Така се разделихме и се убедих в думите на Учителя, че беше наистина опасен човек.
Сега ще ви разкажа един друг случай, който нееднократно ми го бе разказвал Митко Грива. Братството се намира на една екскурзия на Мусала и всички сутринта в три часа сутринта стават, нареждат се в колона по един и тръгват да изкачат връх Мусала. Колоната се източва нагоре в тъмнината и от време на време мъждука някой запален фенер или блещукат електрическите фенерчета на приятелите. Тези излизания в планината нощем бяха пълни с необикновено тайнство. По това време двама един след друг вървят Славчо Печеников и Митко Грива. През цялото време Славчо обяснява на Грива каква къща трябва да си направи, как да бъде изложението й, как ще си направи стъклен покрив, че през него да преминава слънчевата светлина, как ще се огрява къщата от горе надолу, какви ще бъдат прозорците и още такива неща. А по това време той има пари и вече разказах чии бях тези пари. А по това време Митко Грива върви и се възхищава, защото той тогава е беден и едвам свързва двата края. Ето наближават да пристъпят към самият връх. Онези, които са се изкачили вече са около Учителя. Обикновено в такива случаи той казва по някоя и друга дума, когато се изкачи на Мусала, защото обстановката предполага за откровение на Духът и за тайнствени, мистични слова. Обикновено Учителят говори малко, защото е още здрач и зората не се е пропукала. Така Учителят постъпва при всяко едно изкачване на Мусала. А при това изкачване в последните метри така се развиват нещата, че Учителят е непосредствено пред тях двамата и точно когато пристъпват и трябва да направят последната стъпка, за да бъдат горе на върха, то Учителят се обръща към Славчо и в присъствие на Митко Грива му казва:
„Когато дяволът реши да вземе на някого главата го накарва да си направи именно такава къща, с такъв план, който ти гради от хижата до върха". Учителят се обръща и продължава и отива към групата приятели, които го очакват. Грива занемява от тези думи, защото знае, че той е присъствал на целият разговор, защото той е неотклонно със Славянски и заедно вървят един до друг от хижата долу до самият връх, а пешком се изминава този път нощно време обикновено за 3-4 часа. Как се случва, но по-късно Славянски забравя този случай и когато Грива му го припомня след като се развиха много събития той се учудваше как може да забрави такова нещо.
Славчо си направи голяма къща с градина. Накрая той влезна в една сделка с един художник, който искаше да купи част от мястото и къщата, но Славчо не се оказа честен, искаше да го изиграе, тогава художника отиде и го предаде на милицията, че го е измамил и му е взел парите. Отиде милицията и направи обиск на цялата му къща и мазето му, което служеше на склад на много братя и сестри, които укриваха в него беседи от Учителя, то те бяха разкрити и милицията ги натовари на едни камион и ги откара вдън земя. Ето така накрая се сбъднаха думите на Учителя, че дявола ще му вземе главата с тази къща и тя стана повод да се направи големия провал при него и стана причина да се изземат толкова много беседи от него. Над Изгрева витаеха сили, които бяха разрушителни. Онези, които работеха с методи противни на Учението привличаха тези сили, те влизаха в тях, ставаха проводници и след това ставах а оръдия на тези разрушителни сили и от там идваше разрушението, което се стовари върху Изгрева.
Първата му жена Люба отдавна беше починала. Накрая той се ожени за една млада, хубава жена. Цяла-целеничка Кума Лисана. Завъртя се около него, завъртя си опашката тази Кума Лисана и Славчо падна в капана. Е, сега този път той няма къде да бяга и ще си научи урока чрез нея. А дъщерите му се запиляха по чужбина и те ще си научат урока, защото някой трябва да плаща за полиците на баща им. Нали е такъв окултният закон, че всяко престъпление се изплаща до четвърто поколение, а пък всяко благословение върви до тисящи родове.
Ето сега се разрушава Изгрева, ще дойде време да се разруши и къщата на Славчо и ще се види колко струва необикновеният план за един дом и непременно ще се сбъднат думите на Учителя, които бе казал на Мусала. А вие останалите ще проверите дали е точно така. Човек трябва да съгради не-ръкотворен дом вътре в себе си и да го построи на канара. Чак тогава ще има благословение, когато реши да служи на Бога с Любов. Тук в Школата на Учителя всеки имаше свой път, който бе личен негов път. Всеки решаваше своите лични задачи и след това трябваше да се решат и другите задачи, които бяха поставени от Учителя като общи задачи на Школата. Но когато човек не може да реши собствената си задача той не може да бъде полезен и на останалите.
