НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

ТОМ 5
Алтернативен линк

253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ


Около Учителя беше като кошер. Едно непрекъснато движение напред и назад. Влизаха ученици и излизаха ученици. Вие наблюдавали ли сте пчели и кошер с пчели как излизат и как влизат? За пчелите Учителят бе казал: „Това е най-висшата организация, която може да се изрази в тази форма на живот". Но това бе за пчелите. А за нас, човеците, които влизахме и излизахме от кошера не беше така. Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий. За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред. Ние бяхме деца на нашата прародина откъдето бяхме дошли. А тук на Изгрева ние бяхме деца с детско любопитство, с детско своенравие и капризност, с детска упоритост на разглезени деца. И колко бяхме непослушни и да не изброявам още, че ме е срам.

Имаше моменти когато Савка се държеше като някое разглезено дете. Веднъж Учителят не на шега се разсърди от нея и каза: „Тя е едно детенце". И спря и се сепна изведнъж. Не се доизказа. Защо ли? На друго място бе казал: „Аз се плаша от моята дума, защото тя е тежка и винаги ще има резултат, защото тя е закон за йерархии от същества, които чакат готови да я поемат и да я изпълнят, При мен има винаги по един техен представител на стража". Ето виждате ли как са вече истинските неща около Учителя? Колко е страшно само да бъдеш и да заемаш най-близкото място до него.

Друг път Савка го беше ядосала пак, но по друг повод и каза: „Тя е едно такова детище". Този път промени израза от „детенце" на „детище", а това е израз за възрастен човек, който върши детински работи и ядосва възрастните около него. Та какво означава човек пред Божественото съзнание на Учителя? Една мравка в един мравуняк. Погледнато от човешки очи, но погледнато през очите на Учителя измеренията са други. Ето така Учителят освободи съзнанието ни и започнахме да гледаме на Савка по друг начин и започнахме да прощаваме постъпките й, защото бе дете. Казахме си, тя ще се оправи когато порасне отвътре и стане голяма както другите около нея.

Годините се нижеха и тя започна да ревнува Учителя от всяка среща на брат или сестра с него. Как тръгна по тази посока, кой я насочи, но нещата придобиха драматичен характер. Тя не ни позволяваше да се приближим до Учителя. Аз не изтърпявам, отива при него и му казвам: „Учителю, според мен Савка не е никаква ученичка, а една ревнива жена". Спрях. Ядът ми мина, вероятно той го бе приел веднага от мене. Той ме гледа, гледа, гледа пък каза: „Това е един факт, на който не мога да кажа нищо". Аз седя и се чудя какво вече означава това. Това нейно поведение пречи на Учителя, пречи на останалите, пречи на всички в Школата. Какво означава това и какво следва от това? Тези мисли минават през умът ми. Учителят мълчи, изчаква ме да преминат през главата ми всички тези мисли. Те преминаха, а той продължава: „Понякога и на Учителя не се дава, и нему не се дава кой да седи при него, а му се поставя човек от Бога". Аз извиках: „Учителю, как ни търпите тогава с нашите несъвършенства и с нашите недостатъци?" „И теб търпя, и другите търпя, и всички ви търпя. Щом Бог ви търпими аз ще ви търпя." Аз наведох глава, засрамих се, че бях отишла ядосана при него и му говорих ядосано като смятах, че отношението му към Савка беше привилегия за нея. Аз не ревнувах като жена. Това не беше ревност на ученика към Учителя, а ревност на ученика към Бога. Но Учителят ни търпеше, защото Бог бе му поставил тези ученици и аз разплакана си тръгнах и вървя и плача, че сме толкова нищожни пред величието на Учителя. Не нищожни, а цели нищожества.

А Савка продължаваше да гони онези ученици, които искаха да отидат при Учителя. Беше изгонила и Катя Грива. Срещам Катя и тя плаче от Савка, че я изпъдила от пред вратата на Учителя. Чашата на търпението преля. Отивам при Учителя. Преминавам покрай Савка, но тя не смее да ме спре, защото вижда, че съм бясна. Влизам при Учителя и го питам: „Учителю, до кога ще ни търпите както Савка, така и останалите?" А вратата е отворена и Савка отвън слуша. Виждам измъченото му лице. „И Савка търпя, и теб търпя, и всичките ви търпя докато Бог ви търпи." Навеждам се и излизам. Обръщам се към Савка и казвам: „Чу ли всичко? Не изкушавай Бога твоего". И си тръгнах. След малко Савка слиза по стълбите разплакана. Беше разбрала по измъченото лице на Учителя колко е голяма Божията търпимост. На следващият ден тя се отказа да спира приятелите да отидат при Учителя. Хайде де разгадайте този ребус сега.

Веднъж отивам при Учителя по работа и той ми даде три яйца да му ги изпържа - „яйца по панагюрски". Те се приготовляват по особен начин с кисело мляко. Учителят ги обичаше, аз ги направих и отивам да му ги занеса.

Влизам в стаята му с чиния в ръка. Пред Учителя се намират вече няколко човека. Савка стои там, Учителят й прави забележка, а после почва да й се кара пред нас, че си позволила да назначи час на някакъв човек да се срещне с Учителя. Той й казва: „Ти нямаш право да назначаваш на никого среща с мен от твое име. Друг е Този, Който определя срещите на човека с Учителя. Това не е велика привилегия, а велика отговорност". А Милка Аламанчева, която бе от сподвижниците на Савка я защитава. Гледам и не вярвам на очите си. За мен беше загадка. Неразрешима загадка. Те искаха да наложат на Учителя с кого да се среща и с кого да говори. Те, обикновените деца по съзнание се опитваха в своята детска упоритост и чрез детска симпатия да определят на Учителя с кого да се среща, с кого да говори и какво да прави. Та тези големи жени в зряла човешка възраст, с мозък и ум в главата се опитваха в своята женска упоритост да правят своеволие в присъствието на Учителя, на Всемировия Учител дошъл за пръв път на земята между българите. Това беше за мен кощунство. Та те стояха пред Бога и вместо да коленичат и искат прошка, че са сгрешили, те се обясняваха и се разправяха С него по махленски. А Учителят беше ядосан. Като свърши разправията, тогава той се обърна към мен и ме помоли да сложа чинията на масата. Чак тогава те видяха, че и аз присъствувам на тяхната разправия. Стана им неловко, огледаха се посрамени и си тръгнаха. Гледам ту Учителя, ту чинията. Учителят каза: „Марийке, знам, че си ги направила много хубаво както винаги, но този път няма да ги ям". Разбрах, че Учителят нарочно ми бе дал тази задача да му приготвя яйца и по този начин ме отстрани за 20 минути и когато аз се върнах с чиния в ръка трябваше да присъствувам на целия този разговор. Трябваше да има един свидетел, който трябваше да разкаже след това, за Да знаят следващите поколения какво значи Божията търпимост и какво бе величието на Учителя пред нас, обикновените хорица, които пъплехме около него като мравки в един обикновен човешки мравуняк.

На следващия ден Учителят ми каза: „Ти иди на гости у Савка и й кажи: „В изобилието на Божията Любов всичко човешко остава настрана и ние можем да живеем в мир като сестри". Отидох и изпълних нареждането на Учителя. Тя ме изслуша. После ми показа своето тефтерче, където тази формула бе издиктувана от Учителя. Тя разбра, че Учителят ме изпраща. Оставаше да се приложи в живота ни, за да станем всички на Изгрева сестри и братя в пътя Господен.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ