"Ученикът първо трябва да поиска, тогава Учителят ще му даде." "Искайте и ще ви се даде." Това са закони за Пътя на ученика.
Беше жестоката зима на 1920 година. Един брат идва от провинцията в София. Снеговете са големи - преспи, виелици. Влаковете се движат с голямо закъснение. Наместо в десет часа сутринта, влакът пристига в два часа през нощта. Малкото пътници се изгубиха и братът остана сам на перона. Той знаеше само къщичката, където живееше Учителят - на ул."Опълченска" 66 и се запъти натам. Пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на износеното палто, стегна се като камък и тръгна. Снегът пищеше под стъпките му отчаяно, в носа му бодяха иглички, клепачите заплашваха да замръзнат, дъхът излизаше на гъста бяла пара от устата му. Градът беше като мъртъв. Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва. Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте!" Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника. Приятна топлина се разнася из стаята. Братът започва да се размразява, възвръща се способността му да говори. Чайникът завира. Учителят поставя две чашки, отрязва лимончета, изважда и хлебец и сиренце, запича филийка. Братът оживява. Като изпива първата чашка, той пита Учителя: "Учителю, Вие не можехте да не знаете, че аз съм отвън. Защо не ми отворихте веднага, ами ме оставихте да замръзна?" Учителят помълча малко и казва: "Законът е такъв: "Ученикът трябва да поиска - тогава Учителят ще му даде." Ти, макар че не почука, но помаха към вратата - поиска!"
Така братът научи и първия закон: "Искайте и ще ви се даде!" Този брат беше Петър Камбуров.
