Жорж след като не си издържа изпита с Дафинка дойде му гостенка наречена охтика. Така се наричаха тогава туберкулозата на белите дробове. Учителят се опита на няколко пъти да му помогне, но той беше много горд дух, имаше голяма гордост в себе си събрана от миналите векове. Имаше знание също събирано от миналите векове, то го възгордя и Жорж не можа да приеме обикновените методи за лечение, които Учителят му даде. Първо не ги прие и второ не ги изпълни. Те трябва да се опишат подробно, защото Жорж е класически пример където е събрана цялата философска мисъл на човечеството в един човек, в един дух отвътре и толкова горд от познанията си и не можа да се преклони през обикновените методи на Учителя. Не можа да се преклони пред малките величини на тези методи, които Учителят му бе дал за лечение. В една беседа Учителят спомена: „Аз му казвам да диша дълбоко, а той ми говори за хороскоп. Аз му казвам да диша дълбоко и му казвам как това да го прави, а той ми отговаря, че в хороскопа му е обозначено, че ще живее до 30 години. Аз му казвам, че Господ стои над всички хороскопи и че Бог съизволява да повдигне човека, а той ми говори, че не може да прескочи неблагоприятния си аспект". Така Жорж не послуша Учителя. Гордият философски дух не поиска да се смири пред Учителя. А първата стъпка бе да се смири, да се смали като обикновен човек и да пристъпи при нозете на Учителя като ученик. Втората стъпка бе да приеме думите на Учителя като откровение на Бога. А третата стъпка бе да изпълни всички съвети от Учителя. Той не направи нито една от тия три стъпки в онази посока, която Учителят му посочи, а се обърна на обратната страна и скочи в бездната на непослушанието. Как е възможно ли? Ето, ще ви разкажа как.
Когато Жорж се разболя Учителят му каза да яде по едно яйце на ден, като всеки ден от седмицата увеличава по едно яйце, така че седмия ден да изяде 7 яйца. От следващата седмица трябваше да почне да яде отново по едно яйце всеки ден и отново ще увеличава с по едно яйце. При туберкулозата на белите дробове има отворени каверни и чрез тях се губи много белтък в организма. Затова трябва да се внася белтък чрез храната. А за вегетарианците най-удобно е да ядат сварени кокоши яйца, защото там има най-много белтък. Но Жорж не пожела да яде яйца нито варени, нито пържени, защото са били рожби от петел и кокошка. Като че ли Жорж не беше роден на земята в тяло, а като че ли беше паднал от Небето. Той също беше плод на такъв петел и кокошка, беше роден от майка и заченат от баща. Но разни хора и разни заблуди по криво разбрани идеали. Учителят му казва - яж яйца, за да оздравееш, а той умува, че те били произведение от петел възкачен върху кокошка. Веднъж виждам такава картина: петел върху кокошка и Жорж ми посочва с пръст и ми казва: „Ти смяташ ли, че от това, което те сътвориха сега ще дойде моето изцеление?" Аз го гледам и му казвам: „Жорж, отвори си очите и отиди да видиш как от родилния дом хората изнасят новородените си деца. Ти как мислиш, че чие произведение са? на човека или на Бога?" А на този въпрос той не можа да ми отговори. Ето какво го спъна - петел връз кокошка. Но важното беше непослушанието му към Учителя. Аз му носех супа застроена с яйце, а той не искаше да я яде. Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя? Той мълчи и отбива чинията със супата. Ето виждате ли упорството до къде води?
Много по-късно когато отслабна,Борис го заведе на Куртово, местност под Белмекен и престоя с него 15 дни. После го посещаваше и му носеше храна в раницата си като преминаваше 20 км пеш докато се качи при него. Тогава Учителят ми каза: „Положението на Жорж е на две. Може да оздравее, може и да си замине". Замълча малко и добави: „Е, и тук ще работи и там горе ще работи. Все едно. Работата е една. И горе е работа и доле е работа. Ученикът работи навсякъде. Според мен ученикът работи навсякъде, но само ако е ученик. Ако е човек, не на всякъде работи. Този случай доказва това".
Когато Жорж се разболя аз питах Учителя какво ще-стане с него. Учителят вдигна глава от масата си и строго ми каза: „Жорж трябваше да вземе дипломата си и да работи с нея". А той най-демонстративно не отиде дори да си я прибере и тя остана там във факултета. Не пожела да си я вземе. Второ, не пожела да работи с тази диплома, която му осигуряваше професия. Това беше груба грешка и този, който му я внуши тази идея още от самото начало го поведе по кривите пътища на непослушанието към Учителя.
След като го погребаха, Учителят каза: „Жорж можеше и да не си замине, но се излъчи и не можа да се върне в тялото си, защото в последните дни все се е излъчвал. Много хора така си заминават без да им е дошло времето за това". Аз стоях втрещена пред Учителя. Не можех да проумея нищо. Проумявах само колко е малко нашето знание по тези въпроси и колко е много нашето непослушание към Учителя.
