След като излезна книгата всички роднини на Борис - сестра му, майка му говореха, че аз съм се подписала отдолу като съавтор и нищо друго не съм направила. Но аз написах лично няколко глави и аз определих композицията на книгата. А това бе най-важното. Брат Боян беше написал към 300 листа полемика с философи, историци, общественици, с църковници само и само да докаже и да защити Учението на Учителя. Какво има да доказва. Истината не се доказва. След като Методи написа отново първата част, то Борис редактира целият материал. Единствено съжалявам, че не написахме нещо за вътрешната Школа на Учителя. Но сега виждам, че така можехме да се спънем. Ние още не можехме да обобщим в себе си целият този материал, защото бяхме вътре в събитията.
Ето 25 години след това можем отчасти да говорим за вътрешната Школа на Учителя. Жалко, че много приятели си заминаха и не си написаха опитностите, но нямаше кой да ги задвижи. Борбите за ръководство излезна-ха на преден план и те насочиха събитията в друга посока. Така се пропиля много време, да се докаже кой е прав, кой колко е прав и така пропуснахме времето за работа.
Та родът на Борис скочи отново върху мен, да покаже, че всичко това го е направил Борис, а за само съм се подписала. И като ги гледах тези хорица беше ме отначало много яд, защото без мен нямаше да направят абсолютно нищо, но после ги съжалих за невежеството им. През цялото време мълчах и преглъщах много трудно всички обиди, упреци и хули, които се сипеха по мой адрес. На никому не пожелавам такава съдба и такава кармична развръзка с роднините на Борис. И вместо цялото Братство да приеме тази книга, то всички се нахвърляха върху нас, че сме я издали тайно. Изминаха десетки години от тогава, но никой не седна да напише нещо, а онези амбиции, които висяха над Изгрева, времето ги отнесе. Според мене най-голямата грешка на Борис бе, че пред просветния съвет, когато станало въпрос да се напише книга за Учителя той казал: „Такава книга не може да излезе и след 1000 години". А на следващото заседание им била представена книгата „Учителят" и вместо да я посрещнат с радост, те я посрещат с вой и негодувание. И да искаха те не можеха да издадат такава книга по простата причина, че нямаха определена идея каква трябва да бъде и за какво да бъде. Имаха амбиции без покритие. И дори да бяха написали книга, времената бяха вече други и властта нямаше да разреши отпечатването й. Спомням си Димитър Грива разказваше години наред едно изказване на Учителя, който му казал следното: „Ние с теб ще бъдем последни на потъващия кораб!" Никой не можеше да разгадае тази загадка. Но дойде 1957 г., дойде процеса и който трябваше да отиде в затвора - отиде, а които останаха -. останаха. Но корабът бе пробит и започна да потъва. Корабът не можа да премине през подводните скали, защото всеки един от онези, които биваха дежурни на кораба и държаха кормилото всячески го насочваха умишлено да се надене на подводните скали. Така Изгревът потъна като кораб, но не потъна сам. Той не бе потопен, нито от падаща бомба, нито с торпила, а го надянаха на подводните скали, разряза се, разцепи се на две и потъна. И накрая всички вдигаха рамене и нямаше нито един човек на Изгрева да каже защо корабът потъна. Останаха корабокрушенците, някои потънаха, други се спасиха и се пръснаха по широкия свят. Сега можете да видите кораба на снимка и остана споменът за някакъв.Изгрев. Това бе външният Изгрев, а вътрешният Изгрев остана на заден план. Само онези, които се доберат до този вътрешен Изгрев имат бъдеще. Онзи Изгрев, където изгрява Божественият Дух и човешката душа очаква този миг и може да се съедини с него. Тогава Божествения Дух ще сътвори в Него човека - нов вече Изгрев на живота. Ето, това е важното. И от тук ще почне да се пише нова книга за ученика. А това е книга за вътрешната Школа на Учителя. Втората част на тази книга ще се нарече „Светът на Великите Души". Ето, от там ще започне. А това е свят на онези Велики Души, които са в пространството, които са в Божествения свят и които слизат да помагат на човечеството, обличайки се и слизайки в плът и кръв, за да превъплътят и пресъздадат Словото на Учителя в живот. За да покажат, че Словото на Учителя е живот на тези Велики Души и че онзи човек, който е достигнал до Изгрева на Божествения Дух в себе си, то душата му ще се съедини с него и той ще получи крилата на Духа и ще тръгне да превъплъщава Словото на Учителя в плът и кръв, защото величието на Духа е превърнало човешката душа в свят на велика, необятна нова Вселена. Ето, това е светът на Великите Души. Те създават вътрешната Школа на Учителя.
