НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС"

ТОМ 5
Алтернативен линк

197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС"


В нападките си Д. Ласков срещу Учителя включва и името на Иван Толев, редактора на „Всемирна летопис", че бил помествал ликът на Дънов на самата корица. Той пише следното: „А редактора на „Всемирна летопис", адвоката Иван Толев също голям поклонник на Дънова го нарисувал на корицата на своето списание, потънал в „астрално поле" сред слънцето, луната и звездите над Всемира". Ликът, който е нарисуван на корицата не е ликът на Учителя Дънов, а е скициран лик на Христа, който е известен в профил още от времето на Римската империя, защото е бил изобразен този лик на един от пръстените на римския император Тиберий. Тук е само скициран.

В някои от броевете на заглавната страница е дадена Пентаграмата, която е от Учителя, но така е нарисувана, че на никого не би му хрумнало за нея ако някой не му посочи с пръст и да укаже, че това е Пентаграмата на Учителя Дънов. Но поради това, че приятелите са обичали да говорят, да се хвалят ето защо се оформя официална атака срещу това списание и то се заключава в няколко точки. 1. Уводните статии подписани с едно хикс или три хикс са от Учителя Дънов. Вече се знае кой е автора и кой дава идеите на тези редакционни статии. 2. Наличието на Пентаграма на корицата говори, че тук е замесен Учителя Дънов. 3. Изобразен е ликът на Христа, който не почива на църковните догми. 4. В списанието участват много сътрудници като Боян Боев, Пампоров и други приятели, които са привърженици на Учителя. Ето защо държавните органи решават чрез своите подведомостни инстанции да закрият списанието. В кн. 4, IX годишнина от 1926 г. на стр. 211 под рубриката „Вести" Иван Толев изнася целият проблем за спиране на списанието му. Ние го поместваме дословно, защото е илюстрация на онези сили, които действуват срещу Учителя в онези години. Тези сили искаха да спрат това списание понеже виждаха в него пръстът и ръката на Учителя Дънов. Не трябва да се забравя, че в разстояние на цялата Школа от 22 години всички приятели притежаваха това списание и то бе първото окултно списание, задоволяващо тогавашните потребности и за онова време бе много добре списвано. А сега ще цитираме част от защитата на Иван Толев от стр. 211 на същия брой.

ВЕСТИ

Едно тържество на истината и правдата. Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII. 1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII. 1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Това направиха те, главно по подстрекателството на известния професор Д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр. 118), ние подадохме жалба до Върховния Административен съд за отмяна на това незаконно издадено окръжно и съдът с окончателно решение N 285 от 6 октомври т.г. влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното

Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност.

Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са.

Ето фактите:

С писмо под N 28264 от 5.ХИ925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава:

„Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени".

Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в. „Слово", брой 1004 от 8.Х.1925 г., насочен против „Всемирна летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици. Вследствие на тоя подлистник Министерството разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово,-бр. 1006 от 10.Х.1925 г.).

Редакцията ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството:

Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна летопис" са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г. препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136. (вследствие искането на същото Министерство). София, 7.ХИ925 г.

Тогава гл. секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов:

М 28888 Приложено тук, изпраща 11.XI. 1925 г. ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме.

Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов

Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г. А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на

„рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание".

(п.) Началник: Н.Т. Балабанов

Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр. 170, 920), е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.

Решение N. 285

гр. София, 6 октомври 1928 г.

В името на Негово Величество Борис Н Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе пред вид:

Реши:

I. Отменя окръжното предписание N 33168 от 26.ХИ.1925 г., издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13,ХП.1919 г. и е забранено за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки, I!. Препис от настоящето решение да се съобщи на същото Министерство за сведение и изпълнение.

Пръв председател: (п.) ф. филчев; Председатели на отдел: Л. Горанов, Н. Чехларое; Членове: А. Луканов, Д-р А. Петров, Б. Боженски, Хр. Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д, Ив. Харбов, П. Друмев

С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон). А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции".

Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис". По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев. По-късно той стана най-големият враг на Учителя и дори го даде под съд. А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението. Но дойде 9.!Х.1944 г., комунистите дойдоха на власт и този професор бе изхвърлен от Университета и за да си изкарва хляба отиде да работи в една фабрика, С него работеха и наши съмишленици, които също нямаха по онова време работа. Постепенно той прозря истината за това учение и започна да чете беседи на Учителя Дънов, И накрая ще резюмираме с две изречения: онези, които от начало бяха врагове на Учителя след това станаха сподвижници и последователи на това учение. А онези, които бяха поддръжници на това учение като Иван Толев, впоследствие станаха върли врагове на Учението на Учителя. Какви са изводите? Изводът е един: неведоми са пътищата Господни.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ