Тук на съборите ставаха различни неща, които никой не подозираше, че могат да станат и да се случат. Но ставаха.
Имаше един много интересен случай. Един от приятелите, който бе и ръководител на Сливенското братство - Димитър Добрев и бе представител на едно от най-многочислените братства по онова време. Изведнъж очите ми виждат как брат Добрев гони с метлата си един черен котарак от палатка на палатка, но така ожесточено, че ако би го настигнал и цапардоса, то ще го умъртви с метлата. Добрев гони котарака, а той беше млад и силен мъж, а от очите му излизат искри на ярост, а котаракът така бяга, че да ядоса още повече Добрев и направо казано си играе на криеница с него. Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква посока и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата. Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях. Накрая Добрев се измори да го гони и той се скри някъде. Много дълго се коментираше този случай. Но когато Учителят започна своята беседа тогава той спомена за това неразбирателство и за разправиите между Сливенското братство и за онези закони, които владеят в света, в нас и около нас. Той спомена: „Например сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със свои идеи и тогава духовете си турят пипалата. Едни с една партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдат в себе си, виждат че всичко е изчезнало". Та тук Добрев беше дошъл със сливенци след като се бяха разделили на бели и на черни. А един ръководител не може да бъде друг освен бял брат. Та той беше от белите и онези, които бяха с неговата група, а другите пък бяха от черните. И това трябваше да излезе на показ. Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката?" Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал. Но Учителят направи така, че единият остана жив, и другият остана жив. Ето такива бяха методите и символите, с които ние работехме в Школата.
Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна. Имало братска група, но тя е била много меди-умична и приятелите са правели спиритически сеанси и са викали духове. Как се случило, но вероятно чрез медиумичната природа на братята и сестрите възникнал спор, изпокарали се яко като едните обвинили другите, че са проводници на черни сили и се разделили на черни и бели. Белите се отделили, посещавали салона, четели беседи, молели се, а пък онези черните били изолирани и не били допускани в салона. Станало нетърпимо. Тогава Йорданка помолила едного да напише едно писмо до Учителя и му обяснили всичко и го помолила, че като е вече причислена към черните да се помоли Учителят за нея та да се спаси, защото искала да бъде ученичка на Христа и да служи на Бога. Учителят получил писмото след което пристигнал във Варна и цялото братство се зарадвало, че той е във Варна и че те ще могат да се срещнат с него и да разговарят, но каква била изненадата, когато Учителят след като се срещнал с Йорданка е поискал да каже имената на онези, които са били набедени, че са от черните. Тя изброила имената и Учителят наредил да бъдат извикани само тези лица и на тях той им е изнесъл една беседа и след това си тръгнал отново за София. Не се срещнал с нито един от ония, от белите, нито с техния ръководител, който разбира се е бил ръководител на белите. Те стояли като изумени. По този начин Учителят дал добър урок на останалите и тогава те отново разрешили на черните овци да се приобщят към стадото и да посещават братския салон. Така отново братския живот потръгнал. Там също във Варна имаха много недоразумения и различни търкания по тези въпроси. Служителите на Бога са едни и същи. Само онзи, който служи в Дух и Истина е служител на Бога и на Учителя. Не случайно варненското Братство бе поставено на едно непрекъснато брожение и в разстояние на години наред бяха посочвани кой е от Бялата и кой е от Черната ложа. По-късно онези, които бяха заквасени с друга мая от други окултни школи напуснаха Варна и дойдоха в София. Ние имахме възможност да им сърбаме попарата, а това бяха и Михаил Иванов, и Кръстю Христов, а по-късно дойде и ръководителят на Варна Емануил Иванов с жена му - Люба Иванова. Почти всички, които дойдоха от там създадоха много неприятности както на Учителя, така и на учениците в Школата на Изгрева. Ние тук на Изгрева имахме един Учител, имаше едно Слово и трябваше да изповядваме един и същ Бог. Но онези, които идваха и носеха повеите на различни окултни школи създаваха брожения между нас и дисхармония в цялата обстановка на Изгрева. Веднъж Учителят каза: „Ако вие се застъпите за принципите на Бялото Братство ще видите как Бялото Братство ще ви благослови и то ще отреди всекиму заслуженото".
