Отново съм на посещение при Учителя на ул. „Опълченска" 66 и след разговор с него той леко ми кимна с глава, че времето ми е изтекло като посетител и че други хора чакат реда си, за да бъдат приети от него. Аз станах без да се сърдя, бях в хубаво приповдигнато състояние на духа. Тръгвайки да излизам, той ме съпроводи, за да ме изпрати. Отвори вратата и излизаме навън по стъпалата. Оглеждам се, а на вън в градината много хора, едни насядали и чакат, други стоят прави, трети по-нататък събрани на групи по трима-четири човека. Дворът пълен с множество от хора. Аз възкликнах: „Ех, колко много хора, Учителю!" И таман исках да кажа, че как ли ще приеме толкова много хора, когато Учителят изведнъж ги посочи с жест и изрече: „Рекох, това всичко ще се пресее през сито". По-късно Учителят изнесе една беседа за ситото и в нея разглеждаше през къде ще се мине и какви препятствия ги чакат учениците. По-късно сам животът беше това сито и много неща преся през ситото. Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра. Ние бяхме свидетели на това пресяване по време на цялата Школа. Колко народ се изниза пред него не мога да повярвам на очите си. Те се точеха последователно един след друг на групи, на множества. Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път. Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама. Накрая останаха житните зърна та част от тях ги смляха за хляба на Школата, а друга част от тях посяха за следващите поколения и много малка част останахме при Учителя. Много малка част. Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва. Ето това беше най-голямото страдание за Учителя - непослушанието на учениците му. Той премина през голямо страдание и огорчение заради нас.
Веднъж една сестра дойде при мен на гости, аз я оставих за малко сама в стаята си, за да си свърша една друга работа, а тя през това време, за да не стои без работа протегнала се, взела чантата ми, отворила я и ми открадна три хиляди лева. А тогава това беше сума, с която трябваше да прекарам около три месеца. Аз това забелязах вечерта, когато трябваше да купувам храна и обикновено си правех сметка на парите и точно тогава разбрах за кражбата. Погледнах в чантата - парите ги нямаше. Веднага отидох при Учителя и му разказах всичко. Той ми изгледа и каза: „Това е тя". Значи нямаше съмнение в кражбата, но му казах да вземе мерки и сестрата да ми върне парите, а нея да вразуми. Та нали това бе Школа на Любовта, че каква кражба може да има тук. В света това се наказва, в света при такива случаи щяха да я обадят в полицията, ще я викнат, ще я задържат и ще си признае накрая, а после щеше да иде на съд и я чакаше затвор. Това беше в света, а тук в Школата на Учителя, в Школата на Любовта има кражба. Хайде чудете се колкото искате. Невероятно, но факт. А защо тя идва тук на беседи при Учителя, че какво ще научи, когато не се отказала от своя стар свят в себе си, че и краде отгоре на това. А в Школата много се държеше на чистотата. Дори ако е загубена една носна кърпа, дори игла имаше място, където се оставяха загубени и намерени вещи. Та като идваха от града непознати и като поглеждаха онази пейка, на която слагахме загубените и намерените вещи цъкаха с език, клатеха с глава и казваха: „Я виж ти какви работи има тук, че да не повярваш". После разказваха за нашата честност и почтеност. А и така беше. Когато разбираха, че сме дъновисти даваха ни на кредит много неща. а нашите после се издължаваха. Бяхме станали еталон на честни и добри хора. А ето тук кражба и то посред пладне. Пладнешки хайдутлук. Навремето най-отвратителното бе някой да дойде и да те обере посред пладне, когато ти си отишъл на нивата да работиш. Това тогава беше толкова грозно, че се възмущаваше цяло село. А ако те някой те окраде през нощта имаше някакво извинение - през нощта излизат зверовете и има оправдание заради самият звяр. А мен ме бяха обрали посред пладне, от сестра, която ми беше дошла на гости, която посрещнах, нагостих с най-добро разположение. Ами сега? Този въпрос го оставих да го разреши Учителя. На следващият ден имаше беседа и на беседата, която той започна по едно време спря и каза: „Всеки, кой каквото е взел от другиго да го върне незабавно". Този израз беше насочен към крадливата сестра и към всички онези, които бяха взели нещо на заем и не бяха го върнали и сега трябваше да го върнат. Но така се случи, че тази сестра беше закъсняла за беседата, която започваше сутрин рано в 5 часа, вероятно се беше успала. Накрая тя влезе със закъснение. Аз я погледнах, а тя ни лук мирисала, ни лук яла - а парите откраднати и ги няма, Рима има в цялата тази история, има рима за три хиляди лева и половина. Аз се чудя какво да правя и как да постъпя, защото три хиляди лева не са малко. Ами че това е кражба в Школата. И от горе на това като краде защо не идва на време на беседа, за да чуе какво ще каже Учителя. Как може да се вместят в един човек и крадеца, и сестрата, и Школата. Това бяха неща несъвместими. След беседата отидох при Учителя и му разказах, че сестрата е била закъсняла и не е чула онова, което той бе казал, че всеки трябва да си върне онова, което е взел, т.е. тя да ми върне парите. Учителят ме погледна наскърбено, въздъхна и рече: „Тя закъсня да чуе и да върне парите". Аз не можах да повярвам на думите му. Излезнах си, значи тя закъсня да чуе и да върне парите. Ето това е разрешението на задачата засега, закъсняла, не е чула и не връща. А аз горкана какво да правя? Аз оставям с обира по пладне и с думите на Учителя. Реших да се подчиня на думите му, вероятно имаше и друг метод да ми се върнат парите и зачаках. Чакам, чакам, но никакви пари не идват.
Случи се така, че след няколко дни пристигна една сестра от провинцията и нямаше къде да бъде подслонена. Аз я подслоних, заведох я у дома, дадох й легло, а след нея започнаха да пристигат кошници и пакети с храни. Родителите я бяха изпратили на гости на Изгрева да види и да слуша Учителя и да не бъде в тежест на никого изпращаха на нейно име колет след колет. Така с тези колети изкарахме три месеца с нея. Та накрая парите се бяха върнали, а особено накрая, когато разбрах от нея, че Учителят я е насочил към мене, аз се разплаках и разридах неутешимо. Сестрата се вайка защо плача и защо не мога да се успокоя толкова дълго време. Накрая разказах цялата история с кражбата и че не съм имала пари да изкарам тези три месеца и че тя ме е спасила с нейните кошници, изпращани от село. Тя също се разплака, защото така се е притеснявала къде ще отиде, къде ще отседне на Изгрева, а когато Учителят я бил насочил към мене казал: „Иди при Марийка, тя те очаква". Ето окултният закон как работеше по времето на Школата. Това също беше онова невидимо сито, което висеше над Школата и онова сито, по което ние ходехме - едното беше отгоре, а друго долу, а по средата имаше трето сито - това бе Словото на Учителя. Така чрез тези три сита ние се пресявахме. Онова, което беше пясък, земя, падаше долу на земята. А сламата и плявата и бодила се отсяваше и Божията ръка премахваше ненужното, а вятърът на живота отвяваше онова, което трябваше да бъде отнесено извън Школата. Ето че стигнахме до вятъра на живота. Тази сестра, която ме окраде продължаваше да идва и изведнъж престана и повече не се мерна на Изгрева. Беше я отвял вятъра на живота в нейната си истинска посока. Ето така виждате как понякога човек изпуска някой съкровени неща, които никога повече няма да му се случат. Не ме беше яд за парите. Яд ме беше най-вече, че тя закъсня на онази беседа и не чу думите на Учителя. Исках да видя как тя ще реши този въпрос - щеше ли да ми върне парите, да се извини, да иска прошка и след това да се поправи и да тръгне в истинския път? А имаше и друг изход. Тя можеше да бъде на беседа, можеше да бъде разсеяна, можеше да не чуе Учителя или пък ако бе го чула щеше да си направи оглушки и да прескочи думите на Учителя. Ето с това не можех да се примиря много време. Но след като ми се върнаха парите по друг начин, след като от тази кражба имахме задача да разрешаваме толкова много хора, а това бяха тя, после аз, че онази гостенка, че нейните родители от село. Колко хора бяха замесени в тази задача и колко неща научихме. Но онова, което стана през целият ми живот това бе онзи разговор за Учителя и за ситото, което е поставено в Школата. То задействува безпогрешно и работи от начало до край на Школата. И ето тридесет години след Школата то продължава да действува и ще продължи и в бъдеще да отсява нужното от ненужното, потребното от непотребното, истинското от фалшивото. Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души.
Ние сме в трапезарията седнали на пейката на вечеря и чакаме Учителя. Той идва, сяда, казва молитва и той говори:
„Който сяда на трапезата зло не мисли". Една сестра Балтова го пита: .Учителю, по-рано християните са ги горели живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е. чакали са смъртта, а сега като някой хора речат страдания, зсичките ги е страх". „Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят". Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят". „Да страдаш от братята и сестрите си между които се подвизаваш и ти, то е по-голямо страдание. Ето един пример. Един граф иска да помогне на една изпаднала аристократка, но иска по най-деликатен начин да помогне щото тя да не забележи. Веднъж както тя си вървяла по пътя той пъха в джоба й 50 000 лева, но един стражар вижда и като го мисли за крадец, спира го. Дамата вместо да го оправдае пред стражаря, казва: „Аз имах в джоба си 100 000 лева, той бръкна и ми взе 50 000 лева." Стражарят обискира графът и намира у него 50 000 лева. Графът, за да остане верен си изнася наказанието - пращат го в затвора.
Друг пример. В Русия един човек извършва убийство и отива при един поп да се изповядва. Попът изслушва изповедта и го утешава с Божията милост и Благост. Обаче този човек успява през време на изповедта да пъхне ножа в джоба на попа. Щом излиза от черквата той наклеветява попа, че е извършил убийството и че кървавият нож е у него. Хващат попа, намират ножа и го пращат в Сибир на заточение. 8
Това са страдания, които можеш да изнесеш между братята си. По-рано християните са се подвизавали заради една идея и са страдали всички заедно за нея. Нямало е време да си виждат недостатъците. А сега като вървят заедно, те ги виждат и тук се раждат по-големите страдания, А в една окултна школа това важи многократно повече от останалите в света."
