Споменах вече, че по времето на Учителя и на Школата му в България се превеждаше много окултна литература, която имаше за цел да намери своите читатели и последователи. Така тя тази литература имаше за цел не само да влезне в България, но това беше средството на Черната ложа да отклони онези души, които бяха се родили като българи и които имаха отношение към духовните проблеми. Те трябваше да бъдат отклонени чрез тази литература и те бяха отклонени. И забележете, че тази окултна литература не вървеше по простите хора, по неучените, а тя се разпространяваше по учените и търсеше техните умове. Ето защо учените не дойдоха на Изгрева, а те бяха дошли и се родили в България, за да бъдат част от аудиторията на Учителя. Тук на Изгрева се намериха също братя, които започнаха да превеждат тази окултна литература, издадоха се книги и дори се поместваше в списание „Житно зърно", което трябваше да бъде списание на Школата. И този народ, който беше с възрожденски дух, върху него се стовари окултният змей с девет глави и всяка една глава представляваше дадено течение от различните окултни школи. Вече споменахме, че бяха преведени много окултисти. Това бяха Бо-Ин-Ра, това беше Папюз и още много, много други, които да не ги споменавам. Това неразбиране ли беше или незнание, че всичко това се пръкна и на Изгрева и едното, и другото. Но те трябваше да попитат Учителя, а те не го попитаха. А той даваше своето Слово ежедневно и ежечасно.
Има ли човек, който може в един живот да прочете всичко, което той е казал? Едва ли.
Отивам аз в библиотеката на Изгрева, където се намираха подарени книги от приятелите на Учителя. Уточнявам, че в тази библиотека имаше книги от най-различни автори и това не бе по избор на Учителя, нито по негово настояване, нито по негово изискване. Някой отиде и види някоя книга и реши, че тя е много интересна и независимо дали е чел или не - това е без значение, понякога чул нещо за нея, купува я и я носи подарък на Учителя. Учителят с пръст посочва да я остави на масата, а след това сестрата, която чисти стаята го пита какво да прави с тази книга. Той отронва само една дума: „В библиотеката". Хем да не обижда приятелите, хем да не бъде при Учителя тази книга отива при другите и се нарежда на рафта. Така тази библиотека се напълни с доста книги и с литература като беше повечето от частни лица, които я закупуваха без дори да са я чели. И забележете сега най-интересното. Цялата тази литература през време 1957 г. тя бе описана, иззета и унищожена. Така че от нея остана само нейния списък. Значи тя не бе потребна нито на Изгревяни, нито на някой другиго.
Отивам аз в библиотеката и решавам и аз да прочета някоя окултна книга, че и аз малко да се образовам, та да не оставам по-назад от другите, че беше ми омръзнало да слушам този или онзи каква книга е прочел от еди кой си автор. А това беше знак на ученолюбивост и напредък на ученика, който може да обхваща с ума си не само Словото на Учителя, но и да прехваща и знанието, идващо от целия свят. Нали е доста примамливо? Така аз решавам да бъда разумна и да прочета нещо от тази библиотека та и да блесна с някакво странично знание, защото Учителят е при нас и деня и нощта от него се излива само неговото Слово. А веднъж бе ми споменал, че ученикът трябва да се стреми към разнообразие. И така аз се приближавам към разнообразието, което се намира в тази библиотека. Посягам на една от книгите и попадам на Папюс преведена на български. Таман я разлиствам и ето вратата се скръцна зад гърба ми и аз се обръщам и виждам кого мислите? Ха, да видим ще се сетите ли кого виждам. Защо ли? После ще ви обясня. Пред мене е Учителя: „Какво правиш тук, Марийке?" „Учителю, избрах си една книга от Папюз." „Остави я веднага и веднага си измий, ръцете и ела при мен." Изтръпвам и уплашена три пъти си измивам ръцете, отивам при Учителя, а той ми казва: „Това е писател от Черната ложа". Разтреперих се. „Учителю, ама защо тази книга стои тука, а не се изхвърли от библиотеката?" Той се усмихва: „И Великият Учител минава през изпитание, както и ученикът минава през изпитание". Тръгнах си. Разказах на всички. Слушаха ме, слушаха ме, но книгите не ги изхвърлиха - останаха там. Дори купуваха и прибавяха нови към тях. Дойде време, че комунистите изхвърлиха тази литература и цялата библиотека да я няма на Изгрева. А това трябваше да направят братята. Но го направиха другите от света. Но с тази литература те изхвърлиха от бараките на Изгрева, и изхвърлиха беседите на Учителя и изметоха целия Изгрев. И затова днес Изгрева го няма. Вие какво смятате. Дали е така?
Веднъж чета книга от Скрижовска, рускиня, която е била медиум, пише окултни книги, в които е изнесла тайни от Черната ложа. Така тази уважаема Черна ложа я направлява и ръководи. И затова тя преминава много тежък и драматичен живот: умира мъжа й, умира дъщеря й, а самата тя умира в крайна бедност и мизерия. Когато четях книгата в бараката на Изгрева изведнъж полицата, където държах съдове и посуда за готвене започна нещо да шуми. Помислих, че е мишка, стреснах се и скочих веднага с метлата в ръка.
Нямаше мишка. По едно време цялата посуда започна да се движи напосоки - ту наляво, ту надясно, ту нагоре, ту надолу. Тя се движеше както по полицата, така и по въздуха. Аз отскочих. След малко и масичката ми изтропа и за секунди тя започна да се движи на една педя разстояние във въздуха, като че ли невидими ръце я движеха. Да не смятате, че ми се е присънило? В никакъв случай. Аз се уплашвам, затичвам се при Учителя и му разказвам всичко. А той ме успокои: „Ти с книгата си ги привлякла онези от Черната ложа. Хвърли я". После добави: „Романите й са окултни трици, а могат да станат и отрова". Та имах вече две опитности с Учителя с два различни автора и оттогава, когато исках да чета един автор аз го запитвах предварително и той си даваше мнението и едновременно ми казваше каква е задачата на този автор и на неговата литература, какво иде да покаже на света. Имаше много такива случаи на Изгрева с тази окултна литература, докарана отвън и вкарана в България и в библиотеката на Изгрева. Ето ви два случая, когато Учителят ме предпази от големи грешки поради незнание. Така че не мога да бъда упрекната в непослушание. А за другите не мога да кажа. Но ще ви кажа друго, че пред салона на Учителя на Изгрева един книжар бе сложил една масичка и продаваше литература. Не, не продаваше беседи на Учителя, а продаваше, продаваше литературата на източните и западните окултисти, на северните и южни окултисти. Продаваше литературата на Черната ложа. И какво ставаше. Излизат учениците на Бялото Братство от салона след като са чули Словото на Бога от Учителя и се нареждат на масата, за да си купуват книги от Черната ложа. Е, какво ще ми кажете сега? Чудя се как ни търпя толкова време Учителя. И се чудя как не се намери някой, който да вземе и да извади цялата тази литература окултна и да я изгори. Не се намери никой от Изгрева, но се намериха други. Дойдоха комунистите с камиони през декември 1957 г., направиха големият обиск и натовариха тази литература и я закараха да се претопи. Но забележете, с нея те натовариха 19 камиона с беседи на Учителя, които също претопиха. Значи, какво излезе. Има притча на Христа, където се говори, че между сухото гори и суровото. Тук точно това се случи.
А Учителят търпеше, знаеше всичко, виждаше всичко и можеше всичко. Но мълчеше по този въпрос. Нали беше ми казал веднъж: „И Великият Учител има изпит, който трябва да държи и Учителят на земята също се изпитва".
Отново съм пред Учителя на разговор с тетрадка и молив в ръка. „Бог действува по нов метод. Той никога не помага тъй както ти очакваш. Аз като искам да ти оправя счупеният крак ще ти нанасям страдания. Ти може да викаш, да крякаш, хич няма да те питам. Ще страдаш докато се чуе едно: трак, костта се намести и после вече няма да страдаш. Аз искам да те излекувам, да си здрава.
Всички ще бъдат мушнати от ножа. То е въпрос на време. Ти сега гледаш, че някой крави пасат на ливадата и от това иде противоречието. Но: след известно време ще дойде и техния ред, а сега те са само на паша Страданията са необходими при развиване на органическия живот на земята. Казваш по-нататък няма да имаш нужди. Това не е вярно. Тогава имаш криви понятия за живота. Докато човек е в плът на земята, той се нуждае. Пък и колкото отиваш по-нагоре нуждите ти ще растат. И ангелите имат много големи нужди, но те си взаимно помагат. Ако един ангел предприеме някаква експедиция зад него са всички други ангели и му помагат с мисълта си.
Не може из един път слънцето да огрее цялата земя. Може да я огрее най-много половината. Затова тези, които не са огрени от слънцето трябва да чакат колелото да се завърти и да дойде и техния ред. Слънцето е символ на Божия Дух. По същия начин Божия Дух идва периодически и последователно огрява всички".
