При една разходка към Диана Бад Учителят откри близо до реката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Скоро възникна наоколо и малка градина, в която се насаждаха зеленчуци и цветя. Образува се приятно кътче, което използвахме за наливане на вода, за разходка и почивка. Не мина много време ето и упражнението около чешмичка-та не закъсня. Тогава имаше три млади сестри, които бяха ревностни ученички и се въртяха все около Учителя затова и за онова. Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога. Тяхното отношение към Учителя бе отношение на ученички към Бога! Но помежду си те също се стремяха да запазят отношения на сестринство поради голямата си ревност към Бога. Поради голямата си ревност те забравяха, че ближните около тях също желаят да служат на Бога, всеки според разбиранията си и според възможностите си и тогава тази ревност към Бога се превърна в една обикновена женска ревност, която понякога стигаше до ожесточени разпри и схватки. Тези три сестри бяха Паша, Савка и Марийка, т.е. моя милост. Нещата трябва да се кажат каквито са, за да се види как Учителят ни изведе от това състояние. До този момент Учителят бе приложил няколко методи към нас трите, за да трансформираме състоянията си, включително създаването на общи упражнения към трите. Така веднъж той ни нареди да съберем стотинки и да си купим кило череши и ни накара да ги изядеме от една обща паница като всеки се стремеше да изяде толкова череши, колкото ядеше и другия. Тази задача имаше своя символика, че ние трите взимаме от Словото толкова, колкото ни се полага и колкото можем да поемем, защото толкова е нашата вместимост вътре у нас. Всеки бе заплатил за черешите с една трета от сумата.
След това Учителят ни даде друга задача: „Ще си вземете по една стомничка и сутрин ще отивате на чешмичката на Диана Бад да си наливате вода". Речено - сторено. Купихме си стомнички, отидохме сутринта на извора, напълнихме ги и се върнахме със стомничките. Упражнението бе изпълнено, а си донесохме вода за пиене и готвене. Започнахме да ходим всяка сутрин трите сестри. Другите ни наблюдаваха и размишляваха защо ходим и какво правим с тези стомнички на извора. Отговорихме, че това е задача от Учителя и веднага и другите братя и сестри възприеха тази задача, но по-късно всеки съобразно себе си и вътрешното си разположение я изпълняваше различно.
Мина не мина много време и възникнаха първите къщички на Изгрева, построи се и салона за беседите. Учителят дойде да живее на Изгрева и малкото селце се формира. Упражненията със стомничката до чешмичката на Диана Бад продължаваха. Сега сестрите и братята правеха упражнението по за една седмица, но вече имаше и друго нещо, то се видоизмени. Всеки ден носеха със стомнички вода от чешмичката, облечени с дебели дрехи, докато се изпотят и трябваше да отиват и да се връщат по четири-пет до десет пъти. След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха. С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може тялото да диша. А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат. А методът не закъсня. Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в тялото си. Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя. Означаваше също ежедневен контакт със Словото чрез проучаване, заучаване и служене.
Ето, това означаваше това упражнение. А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на тялото. А други пори трябваше да се отпушат. Като се отпушат онези другите пори, чрез които да диша човешката душа, тогава и онези външните пори ще се отпушат. А сега упражнението се преиначи, изпотяваха се и се преобличаха и казваха: „Да, това упражнение е много полезно". На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора. Когато човек отива при Бога трябва по отношение на Божественото да бъде възприемчив, за да може да влезе в него Божественото Слово, да бъде съсъд на това Слово. И след това от този съсъд да дава на другите, но само чрез служението на Бога, а това означава служе-ние на другите за общото благо. А как ли? Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на духовното поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е. с Бога. Ето това е да се приложи Словото на Учителя.
Отивам при Учителя на разговор. Питам го: „Учителю, аз си мисля, че вие още малко ще ме храните с вашето Слово и след това ще ме оставите". „Това е неразбиране. Вие още не знаете. С това, което ти давам ти ще работиш, ще проповядваш, ще помагаш на тези, които се нуждаят. Като изразходваш тази енергия, ела аз пак ще ти дам. Но ако не я употребиш за работа може да идваш и нема да получиш докато не я употребиш. Ще делиш черният си хлебец с тези, които нямат". „Но, Учителю, някои не искат да го приемат". „Те са горделивци, на тех няма да даваш.
Аз искам да бъдете за пример. Ти като имаш изобилно тези, които са около тези ще се ползват от твоят излишък и ще бъдат доволни. Аз искам всички така да се обичате, че да видят другите, че във вашите отношения има нещо хубаво, чисто и Божествено."
