1. Онези, които организираха написването на това писмо го извършиха, понеже се подчиниха на михайловистите от Франция, на които им предстоеше концертна изява в България и посещение на добра воля от организирано от Благовест Жеков и съмишленици - михайловисти. Целта беше да се отхвърлят поредиците от томовете на „Изгревът" и да се докаже, че това са измислени разкази, които граничат с лъжа. Целта е с подписването на писмо от авторитетни личности да се окаже въздействие на последователите на Учителя в България да не купуват книгите и същите да бъдат отхвърлени. За доказателство ще кажем, че те са правели многократни опити да забранят книгата да се продава в братски среди. Но Йоанна Стратева, която също подписва писмото се противопоставя и е една от тези, които продължават да разпространяват книгата „Изгревът". Крайната цел е да се отвори път на михаиловистите за тяхното гостуване в България, защото в тези томове са разказани Истини, които много добре показват какво целят и каква е дейността на михаиловистите в България.
2. Едновременно с това Благовест Жеков бе направил многократни опити да накара всички музиканти да се подпишат под едно писмо, което да ме отрече като човек. Но музикантите, с които съм работил отказаха, отказаха и някои и други, с които също съм работил. Представете си, Благовест, който е музикант, организира музикантите да ме ликвидират по всички линии. А аз съм човекът, който организира музикалния живот с редица концерти по моя програма, които повечето организирах сам и дадох възможност да се качат на сцената всички музиканти от Братството и да се реализират като музиканти. Някои от тях се подписаха под това писмо, макар да знаеха, че тези обвинения са лъжи, но се подчиниха на михаиловистите - тяхния нов Господар. Представете си, в томовете на „Изгревът" аз за пръв път изнасям исторически сведения за песните на Учителя и Паневритмията, защото аз бях този, който бе работил с музикантите от времето на Школата на Учителя. Днешните музиканти нямаха от къде да узнаят тези исторически данни освен чрез мене, чрез поредицата от томовете на „Изгревът" и вместо да благодарят, те се подчиниха на Духа на Заблуждението, което е в Михаил Иванов и неговите последователи, защото всички подписали се музиканти бяха гостували вече на михаиловистите в чужбина, на техни разноски и сега трябваше да си заплатят за това като съчиниха това писмо.
3. Тук се поставя въпросът за „достоверността" в изнесените от мен материали. Пръв, който издигна това знаме, на което е написано „достоверност" и поведе битка срещу мен бе Елена Николова. Случаят е описан подробно в очерка за Елена Андреева. Тя бе привлечена от Наталия Попова, която набираше на компюър спомените на Елена Андреева, които бяха публикувани в том І на „Изгревът" от стр. 520 ÷ 613., за да извърши корекцията на предложения й материал. Тя отхвърли съдържанието на материала, защото не й изнасяше, понеже там, където беше психически закачена на онази невидима верига, същите изповядват противоположни становища и идеи изнесени от Елена Андреева. Тогава, когато върна материала, аз й предложих да прочете един протокол от Елена Андреева, в който тя точно и конкретно описва всичко за нейните спомени както и за онези три свитъка, които циркулират в някои хора написани от Елена Андреева. След няколко месеца Елена Николова ми пусна в пощенската кутия поредния брой на списание „Житно зърно", бр. 1 1993 г. придружено с писмо, в което обясняваше, че тя нарочно на стр. 9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила. И което е най-важното тя бе запозната най- подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том І на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева. Това е видно от протокола.
Така че материалът изнесен в „Житно зърно" е един и върху този материал има допълнения от Елена Андреева, които са описани в протокола. А материалът в том І на „Изгревът" е съвсем друг. Тези неща ги знаеше много добре Елена Николова, но нарочно раздуха и организира атаката срещу мен. А защо?
Към нея се включи и Божанка Ганева и за да бъда ликвидиран по всички линии и тя без да има право помести в същия брой на „Житно зърно" на стр. 16 спомени от Пеню Ганев като отдолу се подписа, без да има право да ги публикува, защото аз съм единственият упълномощен от Пеню Ганев да ги публикувам. Това е описано по-подробно в очерка за Пеню Ганев. Освен това в същия брой на списание „Житно зърно" на стр. 57 бяха публикувани извадки от дневника на Олга Славчева от Елена Николова, макар че тя знаеше много добре, че няма право да публикува, защото архивът на Олга Славчева бе прeдаден на мен с решение на Борис Николов и Сава Калименов. Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева. Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева. А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със спомените на Елена Андреева. Така че те знаеха много добре всичко. Но решиха да ме отстранят чрез методи на действие, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство, а с методи на работа на Черната Ложа, която присъствува на Изгрева. Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището". Всеки сам избира пътя си и къде да бъде и на къде да отиде.
4. В писмото се споменава за някакви „изключителни парадокси" и се цитират имената на Елена Андреева и Борис Николов. Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том І, ІІ и ІІІ вие не знаехте нищо за историята на Братството и сега не знаете, понеже съм сигурен, че не сте ги чели, понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете.
5. В писмото се говори за Петър Димков. Случаят е описан в том III на „Изгревът" под № 16
„Куфарът със скъпоценностите" от стр. 217 ÷ 220. Случаят е достоверен и е така както е описан от Борис Николов. Най-малко десет пъти в разстояние на десет години Борис Николов ми го е разказвал по един и същи начин така, както е описан. А Мария Тодорова, когато го разказваше понякога бе възмутена, друг път се усмихваше и казваше: „Знай и помни на какъв огън се пекохме. Пекоха ни отвънка враговете на Братството, а отвътре палеха клади онези, които бяха целували ръце на Учителя". Този случай е описан точно. В момента има най-малко десет човека в България, които лично са слушали този разказ от Борис Николов лично. Аз ги помолих да опишат всичко и да се подпишат. Но те изчакват, за да видят как ще се развият нещата. И сега те са възмутени от вашето писмо, понеже вие ги накарахте те да се определят на чия страна да бъдат. Или да бъдат верни на Борис Николов или да застанат на ваша страна. И аз ги карам да се определят и те ще се определят. И ще видим къде ще отидат - нагоре към Изгрева или надолу към Тресавището. И заради вашето писмо те сега са принудени да тръгнат нанякъде. Това те няма да ви простят никога. Запомнете това.
Днес има още съвременници на Учителя, които много добре си спомнят за историята на получените проценти на въпросния билков магазин, където Петър Димков е изпращал пациентите си да си купуват билки с торби и по този начин увеличава оборота на билковия магазин. Има и друго нещо, което Вие не знаете. Преди делото се води следствие и там са протоколирани разпитите на свидетелите. Доколкото съм запознат има такъв запазен протокол и за разпита на Петър Димков и на Милка Периклиева и нещата са точно така както са описани.
Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества. Да, г-жо Димкова, но това не е вярно, това е лъжа. Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най- малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя. А вие проверихте при своите адвокати дали ще мога да бъда даден под съд и разбрахте, че не можете. Аз имам пълномощно от Борис Николов за издаване на опитностите му. А Вие много добре знаете, че това, което е описано е вярно. И не случайно Петър Димков беше един от опонентите на Борис Николов, особено след тази грозна история. Аз очаквах, че ще ме дадете на съд и тогава щях да предам документите в моя защита и в защита на Борис и след решението на съда, който щеше да ме оправдае щях да ги предам на някой от популярните вестници за поредна сензация и непременно щях да искам да бъде сложено заглавието: „Петър Димков и тресавището". Нали това е негова опитност с Учителя? И всички щяха да видят какво значи „Изгрев" и какво значи „Тресавище". А сега трябва да изчаквам събитията. Но ще видя до кога.
А Вие се отказахте да ме дадете под съд. Много умно и много хитро. Освен това Вие минахте през всички последователи на Учителя и то от младото поколение, които не знаят историята с билкарския магазин и като кучета ги насъскахте срещу мен. Вие ги подбудихте. С едната ръка ги насъскахте срещу мен и те написаха писмо срещу мен, а с другата ръка им посочихте невидимата пътека за „Тресавището", понеже само Вие я знаехте къде се намира тя. Нали опитността на Петър Димков с Учителя е за „Изгревът" и „Тресавището". Затова Лили Димкова, благодаря Ви много и целувам двете Ви ръце, че посочихте пътя на онези, които се подписаха под писмото и те паднаха в
„Тресавището". И оттам измъкване няма. И то в никакъв случай. А те с действията си отдавна бяха за
„Тресавището", но го нямаше още човека, който да им покаже невидимата пътека за него. Вие се явихте и им го посочихте. Благодаря Ви! Ако някога ме запознаят с Вас, то аз ще Ви целуна и двете ръце и то пред свидетели в знак на това, че сте направили една велика услуга на всички. Показахте им пътя за „Тресавището", но Вие не влезнахте. Моите поздравления за това. Също и за сполучливия направен от вас портрет на Учителя Дънов, който оценявам много, че е направен при извисяване на духа ви към по-високи измерения.
6. В „Отвореното писмо" се споменава, че „брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците писани за сестра му Катя Грива". Дами и господа, вие плачете на чужди гробища, а не на гроба на Катя Грива. Какво знаете за Катя Грива? Някои от вас преди 30 години да е отишъл при нея и да е записал от нея изпълнението на песните от Учителя изпети от Катя Грива? Някой да е записал нейните опитности? Някой да е заснел, когато тя показваше как трябва да се изпълняват упражненията на Паневритмията? Вие това не го направихте, защото нямате нищо общо с Школата на Учителя, макар че сте деца на последователи на Учителя. Освен това, доколкото съм очевидец в последните месеци сестри се грижеха за Катя Грива, а не рождения й брат. И когато тя си замина Димитър Грива нареди да я донесат в домът, където той живее и да я положат там, за да покаже колко много уважава сестра си. Но забележете, той я положи не в своя собствен дом, а в чужд дом, в който живееше, домът на втората му съпруга Мара Славова. Той не си скова нито барака на Изгрева, нито си построи дом, дори напусна втората си съпруга и отиде да живее на друго място под чужд покрив, без да плаща наем. А Катя Грива сама си разказваше опитностите и те бяха записани чрез устата на нейните духовни сестри. Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището". Следващите поколения трябва да знаят този факт. В този ІV том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето". Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците.
7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник. Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър. Съберете се вие, десетте човека, които подписахте „Отвореното писмо", съберете пари и наемете Държавния симфоничен оркестър да подготви и да изпълни Паневритмията - разработка от Димитър Грива. След това закупете зала България, направете покани и ни ги изпратете, за да дойдем да чуем този концерт. Платете да се заснеме на видеофилм и платете на онези, които ще направят студиен запис. Бръкнете си дълбоко в джоба, извадете пари и платете и направете нещо за името на Димитър Грива. Ако нямате пари продайте си леките коли и финансирайте онова, което ви предложих. Нали плачете над гроба на Димитър Грива? След това му съберете неговите разработки за хор, организирайте братски хор, научете песните му, закупете си салон, изнесете концерт и ни поканете. След това платете на студио, за да направи запис на неговите разработки. А ние ще си закупим касетките.
Дами и господа, направете това. Но вие няма да го направите в това съм сигурен, защото нямате нищо общо с Димитър Грива и с неговите въжделения.
И освен това трябва да си продадете собствени коли за чужда слава.
8. След като излезна том І на „Изгревът" през 1993 г. бяха поместени в него спомените на Ангел Вълков. Йоанна Стратева ми се обажда по телефона и протестираше пред мен, че аз съм поместил един израз, който е кощунство за всички последователи на Учителя. Отнася се за един пасаж публикуван на стр. 620 и аз ще го цитирам дословно:
„Няколко човека бяхме около него. Един запита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2000 години?" Отговори ни: „Исус Христос не беше още отСъвършените! А аз съм от Съвършенните! Аз съм най-големия Светия на небето, но тук на земята съм взел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът. Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук".
За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на І том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация. След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката. Но тя под чуждо внушение се обяви срещу този пасаж. И дори днес ми съобщи, че се е подписала в „Отвореното писмо" заради този пасаж. Но това никъде не е отбелязано в „Отвореното писмо"? А това, което съм изнесъл е Светая Светих, но то се отнася за учениците по Дух в Словото на Учителя.
На стр. 632 ÷ 667 в том І е даден раздел „Космогония и Слово на Всемировия Учител", На стр. 647 има заглавие „Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство". А на стр. 654 има заглавие;
„Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство". Там е описано всичко, но трябва да се прочете. Освен това в том II на „Изгревът" от стр. 9 до стр. 44 е изнесен един материал от Светая Светих, в който много точно се казва кой е
Учителят Беинса Дуно и то въз основа на Неговите собственоръчно написани Скрижали на Духа. Така че там е написано всичко и написаното от мен се изнася за първи път не само в България, но и в света. Запомнете това!
Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В І том аз съм дал Космогонията. Вместо да благодарите, вие хулите. В том ІІ съм ви дал Скрижалите на Учителя Беинса Дуно. На стр. 39, том II има заглавие: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица". На стр. 41. са дадени дванадесетте Скрижали на Духа Беинса Дуно. На стр. 42. „Кой е Всемировият Учител?" са дадени извадки от публикуваната книга на Учителя „Хио-Ели- мели Месаил" и е отбелязано от къде са взети тези скрижали. Защо отхвърляте скрижалите на Учителя и Космогонията, която съм ви написал?
Прочетете и тогава ще видите, че това, което е написано е вярно. Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус, а сега е дошъл Бащата в лицето на Всемировия Учител. А кой е Исус и как се казва Неговото име в Невидимия свят ще си го намерите в Словото на Учителя. Трябва да научите също какво означава Божествения Дух, какво означава Христовия Дух и какво означава Господния Дух. Това нещо е описано в том I и том II на „Изгревът".
Следващите поколения няма да ви се смеят за проявено невежество, но ще ви обвинят, че сте отхвърлили книгите на „Изгревът", където е поместено Истината за Духа Беинса Дуно. А това се изнася за първи път 50 години след заминаването от този свят на Учителя Дънов (1944 ÷ 1994 г.). И то от мен. Запомнете това!
9. В „Отворено писмо", вие се опасявате, че „Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: дали това не е една от целите на д- р Кръстев?"
Дами и господа, да се уточним. Вие нямате нищо общо с Бялото Братство. Защото Духовно общество Бяло Братство се съгражда от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. И всички ония, които изповядват Неговото Слово, което е Слово на Бога в думи и дела съставляват Общение на Души, които изграждат Духовното общество Бяло Братство.
Подписалите се в „Отворено писмо" със своите имена се подписаха също и се регистрираха там, където членуват всички църкви. Това не е по Учителя, а е работа на Черната Ложа. Вашите имена стоят под подписите за утвърждаване на устав. Това не е по Учителя, а срещу Него. Подписалите се също са сторонкици за промяна Словото на Учителя и с действията си доказвате това с отпечатване на няколко тома променено Слово. Това не е по Учителя. А срещу нещо!
Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога. То съгражда Духовното общество Бяло Братство. А тези, които го прилагат чрез живота си са в него. А не го съграждат човеците и то ония съчинители от „Отворено писмо".
В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя.
А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов. Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или с неговия провал. Това го има, защото са живи опитностите на последователите на Учителя. Всеки ще прочете и ще се определи кому да служи и на къде да върви: наляво или надясно, нагоре или надолу.
А вие с „Отворено писмо" се определихте вече кому служите. Вие сте служители на Духът на Заблуждението.
И такива трябва да има. Защо да ги няма, когато ги има. Нека ги има. Живейте вечно, заедно с вашия Господар - Духът на Заблуждението.
