С голямо удоволствие ще поднеса своя отговор на изявлението по точки:
1. Изявлението е рожба на Управителния съвет, като ръководен орган на Общество „Бяло Братство". Искам да заявя, че такова нещо не съществува в Учението на Учителя. Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Физическата Школа е закрита още през 1944 г. след Неговото заминаване. Съществува Духовната Школа на Бялото Братство, която се управлява от Словото на Всемировия Учител.
2. Според Словото на Учителя не може да има Управителни съвети, Ръководни органи, Устави, Регистрации юридически с цел да впримчат Учението на Учителя в една организация и от Него да направят църква. В „Изгревът" том I. на стр. 102 е цитирано мнението на Учителя по този въпрос от Неговите беседи. На стр. 414-419 Борис Николов разглежда този въпрос в главата „Изгревът и Бялото Братство" и мнението му се покрива с това на Учителя.
На стр. 513 Нестор Илиев предава: „Защо Учителят даде песента „Писмото"; и там се вижда, че Учителят е срещу всякакви устави, организации, ръководни органи, ръководители и подобни човешки измислици. На стр. 541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители. На стр.332-335, том III е публикувана подробно историята за уставите, както е документирано „Писмото", както и документално писмо на Учителя до Никола Ватев против уставите и организациите. Този въпрос е разгледан подробно на стр. 339-343 в том III.
Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото".
3. Онези, които излизат от името на Управителния съвет и от името на Председател, трябва да знаят, че те са едни обикновени САМОЗВАНЦИ и нямат нищо общо с Учението на Учителя и със Словото на Учителя БЕИНСА ДУНО. Със своите действия те работят срещу Словото на Учителя и срещу Духовната Школа на Учителя. Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени. Ние цитирахме страници от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя. Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма.
4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор.
5. На стр. 249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е абсолютно точно и вярно. Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта. След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми?" След това следва обиск в домът им и агенти от милицията идват да копаят в мазето на къщата им, за да търсят злато. Всичко това е в резултат на психическо насилие от страна на следствието върху Жечо Панайотов. Това нещо Жечо Панайотов лично собственоръчно си го е описал, за което има магнетофонен запис. Щом синът му Благовест Жеков отхвърля това, то умолявам го да предаде на така нареченото "Братство", на което той е председател, укритите милиони левове и закопано укрито злато от баща му. Нека да ги предаде и аз ще оттегля думите си, зад които стоят показанията на Борис Николов и на Жечо Панайотов. Искам да заявя, че такива милиони не е имало през 1957 г., защото през 1947 г. е станала веднъж една обмяна на банкнотите и са се сменявали в отношение 1:1, т.е. лев за лев. Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е. за 100 лева стари се получава 1 нов лев. Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр. 233 под заглавието „176 жълтици".
Тогава какво излиза? От една страна имаме разказът на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта. Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това. А той сам си го е описал в „Мнимият арестант".
А в цитираното изявление в точка 1. Благовест Жеков си служи с лъжа и то преднамерено, не за да защити баща си, а да атакува поредицата от книгите „Изгревът". Ето защо аз публикувам един откъс от спомените на Жечо Панайотов, който е изваден от магнетофонен запис и който отговаря на собственоръчно написаните спомени на Жечо Панайотов. Те са поместени в „Духът на Истината и Духът на Лъжата" при очерка за Жечо Панайотов, под заглавие „Мнимият арестант" в № 20. Прочетете и сравнете с онова, което съм изнесъл и направете своя извод. Лъжата при всички случаи е лъжа.
6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник. Трябва да знаете, че онези, които изповядват, знаят много тайни и бъдете ама много, много внимателни към тях. А каква е била позицията на Борис Николов по време на съда, тя е много добре позната и описана в неговите спомени, така както и се намират в показанията му по време на съдебния процес.
7. Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев. Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва. Уверявам го, че той, ако не го направи, случаят ще бъде изнесен подробно от мен, за да могат следващите поколения да различават Лъжата от Истината. И Лъжата има свое лице, и Истината има свое лице. А те се проявяват чрез хората, а не летят по въздуха.
8. На стр. 375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска". На стр. 378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща. Понеже Благовест Жеков протестира срещу това, то искам да му заявя, че музикалният живот на Братството от 1990 до 1995 г. бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал. По-късно останалите музиканти видяха как трябва да се работи и продължиха своята работа с музиката на Учителя. Аз съм този, който за пръв път в България изнасям историята на музикалния живот на Изгрева, историята на песните на Учителя, неща, които никой не знаеше досега, защото освен мен никой не бе работил с музикантите от Изгрева, от вре-мето на Учителя.
Благовест Жеков, той и да искаше, нямаше откъде да ги знае. Аз съм първият, който ги публикува и ги предавам на музикантите, за да работят с песните на Учителя. Аз съм този, който публикува историята на Паневритмията, че дори и в „Изгревът", том IV ще намерите, изнесено от Галилей Величков, за колко секунди трябва да се изсвири всяко едно упражнение от Паневритмията, което е дадено лично от Учителя, като по този начин се коригират някои неща от „Паневритмията" издадена през 1938 г. Някой да ги знае тези неща? Никой!
