ПЕСЕНТА
Тя трепна край огъня кротко запален
Божествена радост на жертвеник свят,
в миг докосна ухание струни незнайни,
с голямото чудо на синия цвят.
Тя трепна нагоре великата песен,
издигната птица в лазурния път
-
към Бо
га хваление кротко въздала,
към Бога трептеше широко гласът!
Аз странник съм тука, Творче велики!
Теб само познавам и Тебе зовя;
на Теб уповавам и Твоето Име
във дните си земни безспирно мълвя
Купчината камъни
-
трепнали в своите дворци мълчаливи
повдигат
чела!
Конете си бели разпуска свободно мъглата
и литва на своите крила!
Тя трепна и мощното слънце потрепна,
запя над земята с безбройни лъчи
-
В дъждовните капки, по светлата гама
на седем кристални прозрачни бои.
Купчинката камъни слушат смирено,
Раздвижени тръгват по светлия път
на бялата птица на пламъка златен по пътя,
по който трептеше гласът,
По пътя, по който вървеше певецът,
дъгата преметна брилянтния мост,
свидетелство чисто затуй, че от тука
бе стъпил и минал Великият гост!
Витоша
-
Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно
Димитрина Антонова
