През 1935г. Сава Калименов издава една книга „Агни Йога" в неговото издателство „Братство". Предговорът към книгата е написан лично от него. Историята за отпечатването на тази книга ще бъде разказан по-късно, защото има предистория, която ще изнесем сега.
Във вестник „Братство" - седмичник за братски живот, издаван от Сава Калименов в гр. Севлиево, брой 111 от 3.I.1935 г. има отпечатана статия от него - „Бъдещето на Славянството и неговата подготовка". От тази статия се разбира кои са подбудите и мотивите, за да се отпечата. Тя е една подготовка да се посрещне с интерес и внимание сложената под печат книга „Агни Йога" от Мория. Споменава се в статията, че до този момент Сава Калименов е смятал, че има само един източник, т.е. Учителят Дънов, от когото може да се черпи сила, знание и мощ, но вече е видял, че има и „други Велики Учители да работят за подготовка на Славянството, за неговата велика Мисия в живота. С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на руския народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца. За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост.
„За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения."
„За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и за това не
може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие. Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи."
„Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единният произход с това, което той знае да се дава тук в България. А от това става ясно като бял ден, че тук имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината..."
Ето от тук и от тази година 1935,3 януари идеите на Мория навлизат в Братството, първо чрез Сава Калименов чрез в-к „Братство", след това чрез издадената книга „Агни Йога" от него и след това се явяват и други застъпници на Мория. До този момент никой не отива да пита Учителя кой е Мория и какво представлява Неговото учение и Школа. Когато се донася на Изгрева новината от някои приятели, че ще се издава такава книга и съобщават на Учителя, то Той изпраща последователно няколко човека да съобщят на Сава Калименов, да не се издава тази книга. Но той я бил сложил под печат и я издал. Някои запитват на Изгрева Учителя, защо не трябва да се издава? Учителят заявява: „Мория е учител на Черната Ложа". Вече всички знаят как са нещата. Но книгата е издадена и пусната в продажба. Сава Калименов не отива да пита Учителя и да чуе от Него мнението за Мория и за издадената книга. През цялото време той отбягва този въпрос. По-късно латвийката Амалия Вайланд запитва лично Учителя, какво мисли за Мория и за Неговото Учение? Учителят отговаря с няколко думи: „Учението на Мория и методите на Мория са обратни на моите". Ако приемем, че Учителят Петър Дънов е Учител на Бялото Братство, то обратното на това следва, че Мория е Учител на Черното Братство. Нещата са от ясни по-ясни. По-късно Амалия Вайланд изпраща лично писмо до Сава Калименов и цитира думите на Учителя, Сава Калименов разбира съвсем накрая каква е работата и превежда писмото на Амалия Вайланд и започва да го разпространява, с цел да се коригира. Но това не го прави във в-к „Братство", който излиза и през 1944 г. Разпространява ръкописно това писмо. Оригиналът се пази днес в дъщеря му, която не иска да го предаде за публикация, за да не се компрометира баща й.
Оттук според Сава Калименов излиза, че освен Учителят Петър Дънов, който говори за Мисията на Славянството, има и друг Учител Мория, който работи с руския народ. Да, но Неговото Учение се явява като враг на руския народ и на Славянството. Не случайно Сталин и болшевиците от СССР - Съветска Русия бяха забранили тази литература. За него Калименов, тези две движения и Учения са едно и също нещо. А фактически това са две ралични неща - на Бялото и на Черното Братство. И Мория, и Неговите последователи насъскаха германците да започнат война срещу СССР - Русия. А ученик на Мория на Изгрева беше Лулчев и Негов последовател. И лично навремето Учителят е наредил на Елена Андреева да отиде при Лулчев и да го накара да свали всички фигури и символи на Мория, които той е закачал на стените си в бараката на Изгрева. Учителят казал: „Той какво, Изгрева ли иска да разруши?" По-подробно вижте в „Изгревът", том I,стр. 448, 452-454, стр. 507-510.
Застъпва се становището, че Учението на Учителя и Учението на Мория са две различни части на Светлината. Да, това са две различни части, но едната част е на Светлината, това е Учението на Учителя Петър Дънов. А другата част - на Тъмнината, е Учението на Мория. Това е становището на Учителя Петър Дънов. А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му.
В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов.
„За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек".
„За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г).
Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..."
„Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов".
„Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките".
„Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия. Там има една община (комуна, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците.
Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община."
Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов. Тук той застъпва, че Мория е Учител от Великото Всемирно Братство. А това не е вярно. Учител на Великото Всемирно Бяло Братство е Всемировият Учител Беинса Дуно - Учителят Петър Дънов. Представя се, че беседите на Учителя Мория и на Учителя Петър Дънов са от един източник, и че са от-кровения от един и същ център. И това не е вярно. Словото на Учителя Дънов е Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно и Неговото Слово е Слово на Бога. А Учителят Мория е Учител на Черната Ложа и неговите беседи са Откровения на тази Ложа.
Голяма част от книгите на Мория са излезли под перото на Елена Рьо-рих. Нейният мъж - Николай Рьорих, според Учителя Петър Дънов е художник на Черната Ложа. Негови платна години наред като репродукции можеха да се видят да висят по стените на последователите на Учителя Петър Дънов. Неразбиране ли беше това, или незнание? А те бяха целували десницата на Учителя Петър Дънов в знак на общение с Бога. По-късно се разпространяваха репродукции на картините на Николай Рьорих в луксозни албуми, издадени в Москва като Светая Светих от учениците на Школата на Учителя. Незнание ли беше това, или отклонение от Школата на Учителя? Отговорете си сами. Без отговор вие не може да преминете напред. В никакъв случай!
Във в-к „Братство", брой 113 от 6.II.1935г. въпросната статия продължава. Тук Сава Калименов представя на читателите книгата на Мория „Сърце".
„И днес, когато Учителят Мория дава на Славянството и човечеството книгата „Сърце", това е несъмнено едно необикновено предзнаменование."
„Да издигнем жената! - Този повик, който Учителят Дънов ни дава в книгата си „Новата Ева" е същият, който Учителят Мория надава в книгата си „Сърце".
И тук, в тази статия, както и в предишните, Учителят Дънов се поставя на една и съща плоскост с Мория. Ето така започна опорочението на мнозина идейни хора. Един от тези идейни хора беше и Сава Калименов. И това му попречи да не издаде нито една книга в неговото издателство от беседи на Учителя. А това е доста показателно като последица на едно идейно отклонение от Школата на Учителя. Тези книги на Мория не можаха да пробият в Русия поради болшевишкия режим, но навлязоха в България и бяха отпечатани на български от последователите на Мория, дори навлязоха и в средите на Братството и на последователите на Учителя Дънов. Днес тази литература залива книжния пазар в България. И кой носи вина за всичко това? Отговорете си сами.
При срещите си при моята работа със Сава Калименов го запитах многократно, защо е издал книгата „Агни Йога" и защо е писал тези статии. „Навремето смятахме, че всичко, което се пише по духовни въпроси, може да се публикува." „Не знаеше ли, че това е работа на Черната Ложа?" „Смятахме, че всичко, което се пише, идва от един и същи източник - Божествен Източник". „Научихме го, но беше вече късно. Дойдоха приятели от Изгрева и ми предадоха думите на Учителя - да не се печати тази книга, но беше вече късно." „Защо не издаде нито една беседа на Учителя в твоето издателство?" „Тогава аз имах други планове. Те бяха Космически планове. Заблудихме се. Но, добре че помествахме във в-к „Братство" по една статия-резюме, изпратена от Влад Пашов от беседи на Учителя".
По-късно накарах Сава Калименов да разкаже целия този случай подробно и той бе записан документално. Той го направи с ясното съзнание, че е допуснал една груба грешка, и че е дошло времето да се коригира. Беше ми обещал да ми предаде оригиналното писмо на Амалия Вайланд, за да бъде документирано. Но той не можа тогава да го намери. А неговата дъщеря не ми го предаде, въпреки че настоявах. Смяташе, че ще се компрометира баща й. Напротив, с него се измива един грях на баща й спрямо Учителя. Защото заблудата продължава и до днес. И тя води към поражение и разрушава онези идейни хора, които поради незнанието си започват да четат Мория. И след то-ва не могат да се откачат от него и се завързват за него завинаги.
През 1990-1991 г. музикантката Ина Дойнова с артистката Таня Дякова изнесоха няколко рецитал - концерти в различни градове в страната. Ина Дойнова с изключително сполучливите си разработки на песните на Учителя поднасяше на слушателите своето изпълнение на електрически орган. А артистката Таня Дякова с изключително вдъхновение и рецитаторско майсторство декламираше цитати на Мория. Едната свири песни на Учителя, а другата декламира Мория по едно и също време, на един и същ концерт. Това са същите Сили, които накараха Сава Калименов през 1935 г. във в-к „Братство" да отбележи, че тези „две движения" са едно и също нещо. Ето тези Сили витаеха във въздуха и намериха своите проводници за реализация. Когато научих, аз реагирах много остро, че това е предателство към Школата на Учителя. Но никой не искаше да слуша. Аз бях поставен в невероятно положение. Този хармониум, на който свиреше Ина Дойнова, беше закупен от мен с едногодишната ми заплата в името на една идеална цел - да се поднася с него музиката на Учителя. А сега се прикачи и Мория. Обърнах се мислено към Учителя: „Учителю, аз нямам нищо общо с онова, което те правят". Почувствах облекчение. Последствията дойдоха по-късно. Вместо да се обединят последователите на Учителя, те започнаха да се разграничават от различни идеи, дошли от различни окултни среди. Дори беше изнесен концерт в Габрово на 28.IV.1991 г. и отново свириха песни на Учителя, с декламация на мисли от Мория. След няколко месеца Силите, които бяха раздвижени над Габрово от Черната Ложа, чрез декламацията на Мория докараха бури и дъждове и небесната стихия слезна по река Янтра, премина през града и го удави. Вестници и телевизия отразиха това бедствие. (По-подробно виж в „Изгревът", стр. 273-274, бележка на редактора). И което е най-важното, отново не се коригираха и си продължиха своите концерти. Какво стана по-нататък? През 1993 г. излезе том I на „Изгревът" и бяха поместени част от спомените на Николай Дойнов, които лично съм записал. На стр. 507-510 има заглавие „Мория и Кут Хуми", където нещата са описани точно. Бях подарил една книга на Николай Дойнов. Той прочита статията и там където е написано, че "Мория и Кут Хуми са Учители на Черната Ложа", той отбелязал собственоръчно с химикал, че това не било вярно и че това не го е казал и се подписва. И какво означава всичко това? Това означава, че изнесеното не е вярно, че не го е казал, и че думите на Учителя за Мория са абсолютно неверни. При една от срещите си с Таня Дякова й казах, че Мория е Учител на Черната Ложа и е враг на Славянството, понеже знаех, че тя е славянофилка. А тя най-победоносно и тържествено ми заяви, че Николай Дойнов лично е задраскал в книгата ми този израз и се е подписал под него. Тогава аз й казах следното: „Е, ще дойде време Николай и той да си научи урока за Мория." И той дойде много скоро.
Николай Дойнов имаше вила, която беше национализирана след 9.IX. 1944 г. След реституцията са направили постъпки и тя им бе върната. Но отново се получиха възражения и вилата отново трябвало да се върне на предишните собственици. Вече три години се водят дела за вилата. Едни доказват, че вилата е на Николай Дойнов, а други доказват, че не е негова, и че е направена с пари, които са подлежали на национализация. По това време Николай Дойнов е един от най-богатите хора в България. При национализацията са му взети 18 милиона лева от банката. Пари, събрани чрез търговия. Вилата е построена също от такива пари. А вилата има история, която никой не знае. Освен това и Таня Дякова се е включила като собственичка на мястото след реституцията, където е построена въпросната вила.
Ето, Николай Дойнов се подписва, че това не е вярно за Мория, а други веднага се намериха и се подписаха, че вилата не е негова, и че тя принадлежи на държавата. При рода Дойнови е винаги така. Когато направят едно нарушение, веднага биват санкционирани. Това го знам, понеже аз съм този, който е записал историята на рода им, както и спомените на Борис Николов, на Николай Дойнов, които са двама братя, както и на сестра им Цанка Екимова. И отгоре на това съдействам на Ина Дойнова, като тяхна дъщеря и племенница, в нейните концертни изяви, които са изключително сполучливи според мен. Но това го правя за Школата на Учителя и Неговото Учение, но не и за Мория. А как ще се развият нещата с подписа на Николай, който защити Мория и с онези, които се подписаха и заявиха, че тази вила не е негова, а държавна. Последователите на Мория имат една и съща съдба в България: Пълен провал по всички линии. Защо? Защото Мория бе този, който насъска Германия срещу СССР и започна голямата война -1941-1945 г., наречена от руснаците Великата Отечествена война, а пък Учителят бе този, който разреши въпроса, че руснаците накрая на войната ще забият червеното знаме над Райхстага. Това стана. А по-подробно може да се запознаете от стр. 334-342 на „Изгревът", том I.
Ето как влезна Мория в България и как днес той намери своите последователи. Едни станаха поради незнание и заблуда. Други се прикачиха поради това, че самите те принадлежаха към тази верига от души. Вина носят много хора. Затова бе изнесено и направено това изложение, за да може онези, които са заблудени поради незнание, да се коригират. А за останалите не важи. Те ще си останат същите и ще стоят прикачени и сковани в тази верига.
Лично аз изпратих Марийка Марашлиева при Николай Дойнов да му каже, че това, което е направил с неговия подпис, с който отрича написаното в неговите спомени, не е вярно. Марийка му разказа и припомни онова, което Учителят бе наредил на Елена Андреева - да каже на Лулчев за Мория, и което Лулчев изпълни, защото се подчини на волята на Учителя. Николай си припомнил този епизод, но замълчал и повече нищо не казал. Но подписът му още стои на книгата, която аз му подарих. Всеки се познава по Господаря си.
