6.17. ПУБЛИКАЦИИ:

1875 година

6.17.1. ОПАСНИ ПРЕСТЪПНИЦИ - ИЗПРАТЕНИ

ОТ ДИАРБЕКИР В МАРДИН

Шест години без присъда затворени

В: Знаме (Букурещ). Г. 1, бр. 5, 12 януари 1875, с. 20.

Също и в: Ботев, Христо. Събрани съчинения, в 3 тома. Т. 3.

[2. изд.]. София: Бълг. писател, 1979, с. 211-212, 568.

рубрика: Български известия

Цариград, 5 януари 1875

... Но да оставим и това на кефът на агите и да ви разскажа едно скърбно и твърде важно и за вас, и за нас произшествие.

Вам е известно, че д-р Миркович, заедно с тримата свои другари, отдавна вече е изпроводен в Деари-Бекир. При сичките прошения и гаранции от страната на тамошните православни араби и на нашите нещастни заточеници, тие и до сега още не са освободени из тъмницата. Даже и повече нещо: тие се намират сега в друг, още по-отдалечен град и търпят не само затвор, вериги и мъки, но и страшна сиромашия. Да ви разкажа как се е случило това нещо.

Когато нещастните пристигнали в Деари-Бекир, то тамошните араби и българе подали на правителството прошение и молили го, да ги пусне под гаранция, но то отговорило, че в сентенцията на „тие завераджие” било написано следующето варварско решение:

„Защото тие четирмата души комитаджие са начело на Софишкото съзаклятие, то да се не пущат из градът и да се не оставят да се срещат с другите осъдени престъпници.”

И така тие си останали пак в несносната темница.

След 11/2 месец нашите подали друго едно прошение и измолиле докторът и другарите му да се преместят в заптийската стая и да се пущат из градът под пазенето на няколко заптии. Това се е продължало още 11/2 месец.

В това време нещастните подале сами друго едно прошение, на което съдържанието е следующето:

„Като ни не оставяте да излазяме из града и да се виждаме със своите братя, то или ни изпроводете в други некой град, или по-добре ни избесете, за да се отървем от тоя несносен живот. Ето, тая е шеста година, от както гнием в черните темници, без да бъдеме съдени и без да знаеме даже каква ни е вината.”

Това прошение се е изпроводило тука в Цариград и на 14 ноември по 2 часа през нощта в Деари-Бекир е пристигнала из столнината една телеграма, която е съдържала следующата заповед:

„Четирмата да се изпроводят на часът в Мердин”, т. е. 18 часа по-далеч от Деари-Бекир.

Заповедта била изпълнена със сичката точност, която се въобще употреблява н асекъде в отношението към гяурите. Часът по 4 при нещастните дошли заптие, придружени с няколко мекерета, и вдигнали ги.

В това време и природата сякаш се била въоружила против нещастните мъченици: дъжд валял като из ръкав, вятърът ревел свирепо, а нощта била до толкова темна и грозна, щото човек би помислил, че небето и земята са се слепиле.

Напразно нашите плакали и се молиле да ги оставят барем до заранта; зверството и деспотизма не търпяле никакво противоречие.

От тогава до сега има близо два месеца, а аз едва преди един час узнах тая скръбна и плачевна новина. А сиромашията? - Тя ще да умори тие наши братя! ...”

- Нашият цариградски дописник, като описва плачевното състояние на д-р Мирковича и на другарите му в темниците на Мердин, между другото говори:

„Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тие нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде техните страдания?

Освен теглилата, мъките и притесненията, които тие приносят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тие наши братия търпят глад, въшки и сякакви нечистотии.

Докторът е живял в Бессарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни - какво би било, ако тие пожертвуват 10-15 наполеондора, за да могат нещастните да си купят барем по една риза на гърбът?

Нашият Ерусалим и нашата Света гора тряба да бъдат оние свещени места, в които са сложили костите си толкова души наши братия и в които въздишат толкова души живи същества!”

- При тоя позив ние не можем да не поканиме нашите читатели, а особено болградските учители, които познават докторът, да изпълнят своята християнска и човеческа длъжност.

- Пригледайте затворените в темницата!