6.16.3. ЗАЩО НЕ Е ОПРАВДАН Д-Р МИРКОВИЧ

В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 20, 2 март 1874, с. 162-163.

Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома.

Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки.

София: Бълг. писател, 1989, с. 436-439.

Цариград, 18 февруария

В екзархията произхождат големи препирни. Някои от членовете (особено духовните) на така нареченият български събор желаят да удовлетворят отчасти требованията (?) на правителството, а други говорят, че ни един честен и народолюбив българин не тряба да излазя из програмата на ферманът. Вишегласието принадлежи на последните.

Мене ми се чини, че даже и дядо Антим няма воля да се връща назад и да играе „на сляпа котка” с фанариотските преподобиета.

Писмата, които се получават почти ежедневно, свидетелствоват твърде ясно, че назад се не може и че сяка една слабост и сяка една отстъпка от страната на екзархията би повлякла след себе си страшни катастрофи.

Из македонските епархии пишат до екзархията, че ако дядо Антим им не подаде ръката си и ако ги предаде изново в ръцете на фанариотите, то тия епархии ще да припознаят за глава на своята черкова папата.

Из няколко тракийски епархии българското население говори същото и старае се да докаже на българския събор, че неговото решение е твърдо и че неговата дума е свята, а някои общини из Дунавска България пишат, че ако екзархията се откаже от македонските или от тракийските епархии за ползата на патриархът, то и тия ще да бъдат принудени да се откажат от нея.

И така, работите се заплитат сё повече и повече. Турското правителство, което употреблява сичките си сили да разедини българският народ и да го направи неспособен за каквото и да е обществено предприятие, работи енергически.

Митхад паша, който отдавна вече е усвоил австрийската система „раздели, па владей”, добива важно място в министерството.

Но ще ли нашето честно правителство да изпълни свето желание? Аз ви уверявам, че неговите старания ще да останат напразни. Българският народ е дошел вече до онова самосъзнание, което е в състояние да строши и най-яките стени. Това види твърде ясно и самото правителство. И така, немислимите унии, безцелните турски приследувания, гръцките клевети и цънцарските568 шпионства няма да произведат нищо друго освен нови борби, нова енергия и ново мъжество в сърцата на самият български народ.

Вие казвате преди две недели в своят вестник, че „българският народ не тряба да излазя из границите на схизмата, защото тая схизма обезпечава повече от сичко българската народност”.

Вярвайте ми, че почти секи българин разделя вашите убеждения. Секи из нас види твърде ясно, че както фанариотите, така и правителството ни приготовляват нови примки, следователно българското спогождение с патриархът е немислимо.

Ние знаеме твърде добре, че патриарх Антим, т. е. хероят на схизмата569, падна не за това, защото искаше да се спогоди с българският народ, а за това, защото той провъзгласи схизмата: ние знаеме твърде добре, че патриарх Йоаким беше избран по желанието на умерената гръцка партия и чрез ходатайството на г. Игнатиева.

Най-после ние знаеме твърде добре, че новите програми на правителството произлазят не от неговата любов към гърците и не от неговите доброжелания на православието, а от неговата отдавна желаема цел да разедини българският народ и да убие неговото естествено съединение и енергия. Когато правителството издаде ферманът, то не познаваше още ни своята земя, ни своите поданици.

Гръцките патриоти, които обичат да наричат гръцки даже и ония области, в които живеят по пет души цънцаре и по един янински билерин, излъгаха не правителството и не европейските сили, а сами себе си.

Ако турското правителство да би имало верни сведения за произхождението на македонските или на тракийските жители и ако то да би било познато с духовете на тамошният народ, то никога не би издало ферманът.

Истина е, че ферманът дава на българската йерархия само ония области, в които 3/4 от жителите са българи, а истилямите ни доказват, че ако в тоя ферман да би било казано: „Ако 1/70 част от народът са гърци”, то и тогава патриаршията би изгубила.

Но както и да е, а нашите народни дела се повдигат напред.

Известих се преди няколко минути из достоверен източник, че Руският св. Синод е изпроводил още едно писмо до фанариотският патриарх, в което се говори, че отец Йоаким е длъжен да бъде умерен и да употреби сичките си сили за спогождението с българският народ.

Не разбирам! Аз мисля, че българите не могат да влязат с Негово Високопреосвещенство в никакви договори дотогава, дорде не бъде вдигната схизмата, дорде се не припознае българската йерархия и дорде се не даде на българският народ сичко, щото му принадлежи.

Ако генерал Игнатиев да би познавал добре състоянието на българските умове, то той би трябвало да увери руският св. Синод, че споразумението е немислимо и че гръцките действия в последните времена са станали дотолкова безчестни, низки и подли, щото гръко-българската вражда е готова да принесе твърде важни катастрофи.

От променението на в. везирин аз не виждам още никакви важни променения.

Из сичко се види, че европейските държави са успели да се умешат и в това дело навреме. Разказват, че новият в. везирин е един от ония солдати, които обичат да шарят и марангозят с брадва и които не са способни за нищо друго, освен да звякат със саблите си и да къртят камънето с подковите на конете си.

Истина ли е това, или не, аз не зная, зная само това, че ако Хюсеин Авни паша не намери пари, които са днес така нужни не само на В. порта, но и лично на негово величество султанът, то ние треба да очакваме и други променения.

Из Цариград се говори съвсем ясно, че ако не дойде Митхад паша на везирският престол, то работите не могат да се поправят.

Кой знае? Може Митхад паша да е един от ония алхимици, които са в състояние да направят злато и от шкембе чорбаса. Ще видиме и него. Из градът ни се говори, че турската коса се е ударила още о един камък.

Разказват, че между Русия и Австро-Унгария е заключен уговор да накарат Портата да уважава Парижкият трактат, който дава пълно право на Дунавските княжества и на Сърбия да заключават търговски трактати с европейските господарства, без да искат за това дозволение от Портата.

Сичкото това е подействовало твърде неприятно на турците, които в последните няколко години се бяха уверили, че Россия и Австрия са станали техни телохранители и че генерал Игнатиев е приготвил няколко полка казаци за тяхното спокойствие.

Да ви разкажа и една твърде чудна комедия.

Когато един от нашите българи помолил Министърът на вънкашните дела да разгледа процесът на Др. [доктор] Мирковича и да се погрижи за неговото нещастно положение, то тоя господарствений мъж му отговорил, че ако бъде оправдан Миркович, то треба да се оправдаят и други няколко лица, а това не може да бъде при днешното правителство.

___________________________________

568) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Макединия, с език близък до румънския; скъперник.

569) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Създаването на Българската екзархия се извършва на църковно-народен събор, свикан по силата на султански ферман през 1870 година, на който Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя. На 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран Видинският митрополит Антим I. Схизмата на Българската православна църква е отлъчване от страна на православен събор, организиран от Цариградската патриаршия, на 16 септември 1872 година. На 22 февруари 1945 година, с обратен акт Българската екзархия е призната за автокефална (самостоятелна, административно независима църква).