6.10.4. ЕДИН АВТОМАТ.

Човек машина показан във Виена

Георги Миркович

В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 20, 13 април 1868, с. 2-3.

Сливен, 30 март 1868

На 1769 императрица Мария Тереза даде един бал в своя палат; за да благодари повече [на] своите гости, тя призова едного представителя на физически и магнетически удивителни неща.”

В продължението на представителят, тя се приближи до един млад момък, когото гледаше, че с презрение внимаваше над представените неща, и го попита: и какво думате за тези извънредна наука?

- Няма нищо ни извънредно, ни извънприродно, отговори той, което да ви удивлява; сичко е твърде просто, тъй щото секи един може да го направи без да заслужва удивление.

- Ако да не бяхте един учен человек, щях да се съмнявам в това, що ми казвате; при това обичам да вярвам, че сичките неща, които видяхме са нищо, ако би вие пожелайте и можете да ни покажете нещо, което да е по-удивително и по-невероятно.

- Приемам предложението на В. Височество и се надявам да ви убедя тъй щото да забравите за всегда тези чудеса. Само ви моля да ми отпуснете една година време преди да се представя пред вази.

- После една година - казва императрицата.

- После една година, повтаря младият человек и се оттеглева.

Този момък беше един [д]жентилом и се именуваше барон де Канпелен [Кемпелен543]. Честолюбив да удържи обещанието си пред императрицата, той се оттегли и се занимава цяла година - без да каже некому що е туй за нещо, което ще убеди сичкия свят.

После една година, той се представя в палата на Виена с един автомат, който играеше съндрач544.

Автоматът беше един человек направен с турски костюм и сполучваше тъй в своята си роля - щото удиви сичка Европа и смая сичките вестници как да го описват.

Без са описваме подробностите на тая чудовита макина545, ще кажем само че турчинът автомат беше поставен в един сандък, който стоеше над две колела, тъй щото да може лесно се движи на всякъде.

Барон де Кемпелен отваряше сандъка навред и показваше вътрешното устройство, което се състоеше от разни чаркове, на секиго от зрителите. На конец кордисваше го и поставяше автоматът да играе с кой да е от зрителите.

Автоматът като ще играе, дигаше си ръката, отправляваше я към камъка, когото ще земе да премести; държеше я над него, отваряше си пръстите, хващаше го и го поставяше там дето прилича; ако има някой камък за земане, земаше го, или ако не, дръпваше си само ръката. На секо едно движение чуваше се едно глъчка на чарковете, която преставаше, като автоматът арнише546 да се движи.

Когато противникът на автоматът почне да играе, той си наведе главата и гледа с внимание. Ако би да попадне царицата, той правеше два поклона с главата си, ако би да е царят, той правеше три. В най-малкото измамено движение, той си клатеше главата с негодование. Много пъти биля, той конфискарваше547 зле игратият камък на своя противник - и играеше своят без забава.

Автоматът работи пред най-прочутите и най-изкустните математици и механици - без да могат да открият тайната му. Много като мислеха, че тайната му зависеше от следствието на магнетизма, барон де Кемпелен позволяваше да се поставя един доволно голям магнит въз масата. Някои са мислеха, че може да има някое дете, от 10 до 12 години, скрито вътре в автоматът; но сичките са чудеха като барон де Кемпелен им показа подробно вътрешността, която не събираше повече от една слапа113. На конец сичките се оттеглиха с удивление - и много секоха, че тази макина получаваше силите на своето движение и размишление от дяволът.

На последък барон де Кемпелен, като се насити веки да си губи времето с тая машина - за да я показва и да разказва по толкоз пъти на ден на тогоз и оногоз - възгласи, че тя се веке развалила и не може да работи.

И тъй горкият турчин Автомат с презрение се постави в едно кюше щото да лежи под прахът до дето му дойде време пак да възкресне.

Руският велик принц Павел беше във Виена със съпругата си после няколко години. Австрийският монарх, като изчерпа сичките удоволствия, с които можеше да угоди на свойте гости, наповни си за Кемпелена и за неговият автомат. И тъй извести го, като го просеше, ако е възможно, да присъствува със своя автомат.

Барон де Кемпелен понеже беше си напуснал автомата, требеше да го приготви, за да може да се представи; и тъй, в няколко дни той беше веке в положение дето да може да се представи. В представлението си, сполуката му беше превъзходна, тъй щото де Кемпелен се награди великолепно.

Това подбуди де Кемпелен да направи едно пътешествие със своят играч в Германия, във Франция и в Англия, щото да си поправи положението, което беше доволно пострадало.

Тъй той пристигна в Париж на 1783 лето. Удивлението му беше се едно и също както и повред. Автоматът, макар и да се надви от някои изкустни играчи, той с това не изгуби от своето достойнство, защото удивлението, не беше в това, че надвива секоги, но в сметката, която той произвеждаше като играеше.

Сичките най-учени франци, както и от другите места, положиха си силите щото да изнамерят, кое е изкуството на тая автоматска макина, което произвожда това удивително следствие, при сичко това никой не може да удовлетвори себе си.

Автоматът не направи по-малко впечатление в Англия, отколкото в Франция; секи плащаше по 5 шилинга, за да види автомата.

Фредерик549, пруският цар, който беше доволно любопитен въз тази игра, играеше често с Волтера по кореспонденция: един куриер между Париж и Берлин ги известяваше кой какво е играл. Фредерик призова де Кемпелен със своя автомат в столицата си. Пруският цар в присъствието на неговите чиновници, се надви от автомата; но това надвиване не заслужи освен да умножи неговото удивление и да разпали неговото любопитство, за да узнае тайната. И тъй той за да изпълни желанието си, реши да купи автомата - и чрез една огромна сума той стана свое притежание.

Когато Фридерик узна тайната, изгуби онази сладост и без да каже нещо - повели да поставят автоматът в една темна стая на палата му, който стоя 30 години

К огато Наполеон дойде в Берлин, ноповня [напомня, припомня] си да е чувал за автомата на де Кемпела и пожела да го види. Автоматът изново се завърна в живот, и императорът забрави войното поле, за да гледа повече битвата с едного турчина автомат.

Едвам бяха се играли 5,6 камъни, когито Наполеон, за да се увери в силата на автомата, игра зле един камък; автоматът се поклони и поправи зле-игралият камък. После малко, Наполеон пак направи подобна една грешка, но тоз път автоматът не загуби време да му конфискара камъка и да играе своят. Бонапарт се засмя, и подир малко поиска да направи изново една подобна измама - тъй щото да раздразни автомата, в което и сполучи; защото автоматът като блъсна и разтюшка камъните, стана недвижим и се отказа да продължава играта.

Без да продължаваме повечето историята му, ние ще кажем, че ето, един автомат, който удиви почти сичките знаменити хора и им смути умовете? Защо? Защото нищо няма по-чудно и по-удивително от колкото да види человек следствие такова, от неща или същества, от което никога не се очаква, не се надява.

Ето един автомат, който без да претендирува, че е главен, само че има глава, без да има душа, доказва, че има ум. Делото потвърдява сичко. Между хората дали няма человеци, които искат да си кажат с глава, че били уж главни; и с ум, че имали думи? Това не ли чудно и удивително, даже и смешно!

Подобни человеци смеят да уподобяват себе си в автоматите. Види се, че техният организъм служи като за автомат на техните претенции, амбиции и капризи.

Д-р Г. Миркович

______________________________

543) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Кемпелен, Волфганг фон (1734-1804) (на нем.: Johann Wolfgang Ritter von Kempelen de Pazmand, словак: Jan Vlk Kempelen, унг.: Kempelen Farkas) - австрийски и унгарски изобретател на автоматични машини.

544) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Съндрач (тур.: satranç) - шах.

545) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Макина (гр.-тур.: makina) - машина.

546) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Арнише, арнисвам (от гр.) - спирам, преставам.

547) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Конфисцирам - конфискувам.

548) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Слап, -ът - стръмна и плитка вдлъбнатина в планинско място; слапей - вълна, вълнообразно.

549) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Фридрих Карл Пруски /на нем.: Karl Nikolaus von Preußen; „Roter Prinz“ (1828-1885) - принц на Кралство Прусия.