6.6.2. ПРАЗНИКЪТ НА СЛАВЯНСКИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ

КИРИЛ И МЕТОДИЙ В БОЛГРАДСКОТО УЧИЛИЩЕ

Дописка

В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 51, 19 май 1864, с. 201-203.

Болград, 12 май

Г-н Редакторе на Б. Пчела,

Без съмнение дълго време ще да траят описанията на тържествата на празника на Светите Кирил и Методия в дописките из Българско от 11 май, ще пристигнуват у вас като градушка, и ще търсят място у стълповете на вашия вестник, и ще се надварят коя да заеме почетното място у него. Действително толкоз е станал вече всенароден този празник в народа ни, и се празнува с малко много тържествувание и вред и сем, дето тържествува Българско училище, щото описанията на тържествата и на изречените връх тях слова ще да са за няколко броя доволен материал, ако и съкращения и извлечения само от тях да правите.

Ние бързаме да ви съобщим тържествуването на празника Св. Кирил и Методия, в нашият град и сме уверени, че ще го вместите на цяло за този път, защото е първичко в реда си за тукашното място.

Миналата година, ако и да празнуваха учениците този празник по самото техно тогива фаление, но то се ограничи само в един молебен направен в Съборната Църква без никакво повече тържество. Благодарение обаче на тогивашното ученическо съсещание, благодарение на новия Директор Д. [Д-р] Мирковича, на старанието на комитета, на благоволението на местното началство и на усърдието на сичките граждани, празнуването на деня Св. Кирил и Методия тас година стана едно от най-отличните тържества.

Църковната служба начна по 81/2 преди пладне. Народът много пълнеше събора. Управителят Г. Панайотеско със сичките чиновници от управлението и с малкото градско гарнизона стояха на почетното място, учениците от централното училище стояха на група пред храма под училищен флаг, с три краски сложени със сиво, червено и жълто, и в средата на когото на черно платно със златни едри букви печатано се четеше „СЛАВЯНСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ С. КИРИЛЛА И МЕТОДИЯ!”, а на кръг около тях стояха наредени учениците от ланкастерските училища със зелени клончета в ръце.

След свършванието и на молебена народът почна да излиза из църква по следующий начин. Най-напред излязоха учениците от ланкастерските училища и заловиха двете страни на пътя в църковния двор към централното училище, след тях гарнизонът, който поздрави излизането на управителя и другите чиновници с марш. После идеха учениците от централното училище на главе с поменатий флаг и след тях сичкия народ.

С тоя церемониал отиде тържеството в широката зала на централното училище. Тя беше прилично украсена с венци от цветя и клони, портрета на княза Александра Куза и светите образи на Кирила и Методия стояха натруфени на оная страна на залата, дето беше турен стола за водосвещението. Водосвещението извърши сам протойерея отец Никифор с църковната свита и се ръсиха сички присъствующи.

На туй отгоре две слова се изговориха, едното от учителя Т. Икономова502, пространно и твърде отлично, връх празника на нашите просветители. Техният живот, техните подвиги и техното скончание бяха тема на словото му и го заключи за техната хвала с църковний тропар.

Второто се изрече от Д. Гоекова, ученик от 6-й клас на централното училище, съставено от него самаго. По предмета си, по духа си и красността на изречението, което този момък му даде, направи благоприятно впечатление на слушателите. Ние ви претворяме преписа на това слово с умоление да го вместите като дело на плода от тукашното училище.

После водосвета требаше да видим по-голям триумф. Комитетът беше приготвил изобилна трапеза в обществения сад и там трябаше да идем.

Щом Негово преподобие отец Никифор поръси сичките стаи на централното училище, на девическото и на интерната, парадата тръгна по истия ред, както горе описахме с прибавка само на една музика, която вървеше напред. Пътят до градината не беше дълъг, но когато стигна парадата на мястото, дето трапезата чакаше, часът беше 12-й.

Между тем времето беше весело, както казваме по нас, ни слънце, ни дъжд, ни ветър, ни пек, с една дума беше време на майски ден.

Въобразете си едно место до 50 разкрача околчесто като гнездо, обиколено с високи брястове503 и тук-там из вътре от същите високи дървета, по подножието на които стояха тесните сами, като столчета издялани, камъни турени там за почивка при разходките. От източната страна зелени хълмове обрасли с морава и ветви504 изобразяваха полукръга на мястото, а другата половина отворено гледаше измежду шумата на безбройни дървета, тихото болградско плато. Въображете си после в средата на това место трапеза сложена, столове наредени, печените агнета донесени, бурето с вино на колата, хляб със зюмбюлите; музикантите на една страна, управителя и военните на друга, учениците с флага си там, учители и граждани тук, а кажете ни какво по-живописно нещо от туй, какво по-българско.

Такъв беше изгледът на тържеството преди да земат пированите столове на трапезата. Преди туй, преди да спре наратата на почивка един наш съгражданин Г. П. Кисимов изрече и едно слово, съобразно с минутата, с мястото и с възторга на слушателите. Ний ви притворяме препис и от него като ви молим да ми дадете место у вестника си, като оригинал и със замечателен дух изработено от сказателя му.

После това пирът се почна и продължи дълго време с напеви, благословки и непресечноура!! Веселбата беше неисказана, задоволството на управителя, на чиновниците и войскарите безкрайно. Българското хоро, българските песни не останаха спокойни в този ден от веселите болградци. Народният ни характер и тук се усвидетелствува: страци беловласи водеха народното хоро и народните песни и се радоваха толкоз по-много, че дочакали празнуванието на този народен празник.

Излишно е да ви казвам, че веселбата се продължи до тъмно.

Ако и да рекохме, че празника се тържествува всенародно, считаме се длъжни да поменем особно, че участвува в него и женския пол. Госпожи и госпожици от първите тукашни семейства присъствуваха в църквата на молебена, в училището на водосвета, почетоха го с дохождането си в сада, не местото на веселбата.

Учителят г. Киншнер, който от две години насам има длъжност в централното училище учител по краснописание и рисование, родом чех из Прага, с украшението на салона и с разпорежданието из паратата, показа се наистина, че обича доброто и прекрасното като человек образован, за кое и заслужава признателност.

Училищний флаг се занесе от истите ученици и с истия възторг назад в централното училище и се положи на вардене в архивите училищни.

СЛОВО

Изречено при тържеството на Кирила и Методия

в Болградското Централно училище

Димитър Греков505

За какво сме се събрали днес тук? Кой ни е свикал? Ние сме се събрали днес тук, за да отпразднуваме достойно паметта на равноапостолите светители Кирилла и Методия. Нас ни е свикала любовта и почтението към тези наши просветители. Колко трябва да бъде за нас тадостна тяхната памет, защоте те първи ни отвориха очите и ни направиха Български писмена, и с това дадоха възможност да почне да се развива и Българската литература, в същото време въведоха Християнството и благонравието не само между нас, но между всичките Славяни, за потвърждение, на което миналата година стана общославянский празник във Велиград. Българската литература в тяхното време почна да крачи с исполински крачки към съвършенството, защото същите тези просветители Кирилл и Методий са превели всичкото свещено писание и са съчинили много други душеполезни книги. Подир тях последвали техните ученици както храбрий Черноризец, Климент, Йоан Екзарх и др., които са показали такожде големи трудиве за развитието на Българската литература. Симеон Българский цар и спасител, беше един от най-учените мъже за своите пък и голям защитник и покровител на просвещението. В неговото време са се написали най-добри и най-много списания Български като: Златоструй и други много, които са се известни още, също така и той подбуждал други да пишат и да се стараят за усъвършенствуването на Българската литература. И така в това време нашата литература стигнала в едно доста голямо развитие.

Но коя е била причината за ... упадък?

Нещастието, което от незапомнени времена е преследвало и до днес преследва Българите, не допуснало да се продължи това благоприятно време по-дълго. Политическите обстоятелства отвлякоха вниманието на Българите въз критическото им положение и как подир малко време попаднаха под игото на гръцуте, които като непримерими гонители на всичко онова щото е Българско, постарали се да уничтожат този нам както политически, така и литературен живот, като предаваха на огън от тогава и до последно време, всичките ни драгоценни паметници и с този начин не ни оставиха да се насладим с прочетението на тези драгоценности. Колкото за развитието на Българската литература можем да съдим по няколко остатъци, които са избегнали от ръцете на гръците непримирини врази наши.

Като беше достигнала до тежък упадък нашата литература под влиянието на турците и интригите на гръците, които силно се бяха заели да ни погърчат. Но Слава Богу, то освобождението на съединените княжества от влиянието на фанариотите и нашата литература почна да се въвзема, щото и за пръв път в Соединените княжества са ... нашата пръва граматика, отгдето преписи се раздадоха помежду българите в Турско. И днес, всичките погледи на българите са обърнати насам и най-паче към нашето централно училище, което по благоволението на нашият покровител Александър Иоан I днес цъфти и се старае да произведе своите плодове, които да ги разнесе по цяла България.

Любезни мои съученици!

Днес като сме под покровителството на всемилостивуят ни княз, който ежедневно но оказва нови милости, който е покровител на просвещението, и като гледаме, че сме останали много по-долу от другите народи, да положим двойни старания, за да се покажем достойни за имената на славянските си прадеди и за милостта на всемилостивейшия ни Княз.

За да достигнем това имаме всички удобства, които с големи трудове са се приготвили от страна на родолюбивите граждание; сега се трябва от наша страна само труд. Да не го щадим, да се трудим колкото е възможно повече и ще достигнем оная цел, която всеки от нас трябва да гони, сиреч, да помогне на отечеството.

Откак виждаме, че милото ни правителство и родолюбивите граждани ни дават такива удобства и добрини, не ни остава друго освен да им благодарим. А ни[е] да им благодарим не тоже в тях, освен да се покажем достойни за всичките им трудове, които са положили за да ни направят щастливи, и да молим ежедневно и даже ежечасно за благоденствието им.

Благодарил отстрана на всичките си съученици, всемилостивейшето правителство и моля Бога щото да покори под краката си всичките грижи и ... и да подари на Всемилостивейшаго ни Княза Александра Йоана благоденствие и длъгоденствен живот!!!

Отдавам нашето уверение и вам г. Председателю на училищния комитет и в същото време местен представител на Княза за вашите многобройни трудове, които изливате за благоденствието ни.

Благодаря ви г. Директоре, г. учители, надзиратели, членове и граждани на неусипните506 ви трудове и молим Бога да ви скрели [скрепи] с любов и съгласие, за да можете да достигнете скреплението за това благочестиво дело и да ви подари с благоденствен и дълъг живот, за да можете да видите плодовете на това училище в цялата му зрялост.

Да живее Всемилостивейшнаго ни Княз Александър Йоан, г. Председател, г. Директор, гг. Учители, бадзиратели, членове и граждани.

Состави и изрече ученик от VI клас на централното в Болград училище:

Димитр Греков

СЛОВО

Изречено от П. Кисимова507 на празника Св. Кирилла и Методия

в Болград

Слава Богу! Слава Богу!

Дохождат минути на радост, минути на възхищение, в които не може человек да намери думи, как да благодари за тех провидението, как да изрази свойте чувствования към създателя и подателя на онуй добро, което е причината на радостта и възхищението му, освен с тези само думи, изречени от сичко сърце: „Слава Богу!”

Слава Богу! ще кажем ний тези думи, които не знаеме и не можем как със думи да благодарим на Всевишнаго и за дето е опазил в нас този ден, този празник на нашите просветители и равноапостоли отци Св. Кирила и Методия, за които сме се събрали днес да тържествуваме.

И наистина, любезни слушатели, кой не е вдаден със сичката си радост?

... Хиляда години са, откогато се явиха българските Писмена на Светите Кирилла и Методия, а миналата година 1863 тисящелетие се празнува от сичките Славянски братя, събрани чрез свои представители в Моравия, в град Велинград, там сиреч дето кръстиха Моравския цар и Моравския народ, на комуто предадоха същите писмена и същият език със свещеното писание.

Хиляда години стана откак този език се е приел с голям тържество като евангелски религиозен език за сичкото славянство вложи както Латинския за латините и Гръцки за гърците.

В нея година [1863] се празнува и в сичката Росия истия празник на тисящелетието. Императорски указ обяви за вследующем да се празнува по сичката Росия сека година тоя празник като празник народен всеславянски.

В турско Българите го празнуват уже от 15 год. насам като празник училищен. ...

... Да живее днешното обучение за да празнува тоя ден за много и много години!

Съставено и изречено от П. Кисимов в Белград

_____________________________________

502) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вж Икономов, Теодосий Сотиров. Слово, изречено в централното Болградско училище в денят на празнуванието паметта на Св. Кирила и Методия от Т. Икономова, професор по езикът и литературата славянска. Болград: в Училищната книгопечятница, 1864. 8 с.

503) Това място, неизвестно защо, наричат го Роща и е в почитна памет у тукашния народ, защото на туй място сам си основателя на колониите Генерал Инзов, с ръката си е засадил поменатите брястове. Тъй в този истия ден на Кирил и Методи Болградците почетоха и паметта на дяда си Инзова като избраха нарочно онуй място, за място на народна веселба. Тъй са Българите признателни към своите благодетели и уценяват великите мъже.

504) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ветва - клонче на дърво; вейка.

505) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Димитър Панайотов Греков (1847-1901) - юрист, политик, дипломат.

506) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Неусипен, неусипни (рус.: неусыпный) - неуморен, неуморни; незаспиващ.

507) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев Кисимов (1832-1905) - журналист, писател, преводач от гръцки, румънски език.