6.3.13. СОФИЯНЦИ ИЗГОНВАТ ВЛАДИКАТА ДОРОТЕЙ

Извод от една дописка

В: Дунавский лебед (Белград). Г. 2, бр. 62, 24 декември 1861, с. 247.

Средец (София), 20 декември 1861

Средешките родолюбиви българи показаха един юнашки и истинорек пример на сичките българи вероизповедний ни въпрос!

Читателите ни знаят, отколкото дописки до сега обнародвани, че средешките българи ... не рачиха до сега да приемат проводения от фенерската патрикана владика Дорча, ако и бившия управител Хасан-Тахсен паша употреби въоръжена сила да го уведе в общонародний им имот (митрополията).

Те го оставиха като един прокажен и никой не приближаваше при него. Той като се видя в такова едно имотно положение, употреби сичките фенерски лукавщини и предателства, дано некак си успее и привлече част от народа, но сичките му коварства останаха безплодни.

Най-после прибегва в тъмниците да извади неколко си затворени за дългове селяни и чрез това ги добие на своя страна, да идат и да разпространяват за него, че бил добър владика!

През тия дни извадил с тапия от тъмницата едного болного на смърт человека от Отлукюю, донесъл го на Митрополията та да умре с цел, дано по тая причина се доближат с него гражданите като идат на погребение.

Человека действително умира и Дорчо обявил това на чорбаджията х. Юванчу, който повикал поп Тоша. Заповядал му да иде да погребе мъртвеца.

Попо Тошу му се молил много да го не излага в общенорадното негодувание, понеже народа никак не ще допусне да иди един българин свещеник в конака на фенерския владика. Но х. Юванчу като градски чорбаджия придумал попа да иди и отишел и он заедно с него.

Дорчо като видял чорбаджията, че иде скочил с едно фенерско ласкателство та го посрещнал и тутакси заповядал на слугите си да въведат попа в стаята му и почнал да го нуди да му се поклони и да земе по фенерскому обичаю от него благослов(!), та тогава да иде да упее и погребе мрътвеца.

Родолюбивия обаче поп му се отговорил: „аз не мога да постъпя противосъвестно и против волята народна. Примери се първо с народа, та тогава, ако ти не отдам приличната чест и ако не изпълня длъжността си, нека бъда виноват и пред Бога и пред человеците!”

Чорбаджи х. Юванчу, види седа е имал некое си тайно споразумение; излезва и остава тамо поп Тоша, без да продума една реч.

Тогава Дорчовите слуги улавят бедния поп, а Дорчо с ножицата му остригва косата и брадата, земе му калимявката и гужда му един фес на главата, па си го отпусва като с поругание изревава: „Иди нека те види за пример народа ти!”

Същият ден (на 6 декември) почва да клепе клепалото на черквата „Св. Арахангел“ и купища народ се събира тамо и почва разярен да роптае и вика противно тая безчестна постъпка на фенерского ученика, щото се чува до управителя, който незабавно изпраща двама турци от главните членове на съвета придружени от воения полковник с няколко войника. Тия пощо дошли в народния събор, без да изпитат каква е работата, почват да нудят народа да се разотиди, и да го заплашва, че ако не послуша това, зле ще бъде т. е. ще го ударят.

Народът отговаря гръмогласно, че не може да търпи да се скверни святата му вяра от толкова безсъвестни владици фанариоти и да се обезчестяват невинните свещеници и че той ако е султанска послушна рая, няма да търпи веке да бъде похулен от фенерското духовенство. Казва че до де не изпъди того фанариота от града, не ще се разотиде.

След този разговор, членовете на съвета си отиват и тутакси дохожда царската войска, сичките жандарми и самият управител Ахмед Ресим Ефенди.

Народът като видял това, всички едногласно извикват и се молят да ги отърве веке от того безбожного владика. Но управителя вместо да послуша молбата им, заповеда на войниците да ударят с байонети и саби и да разпръснат народа. Безоръжения народ след едно малко упиране, принуждава се да се разпръсне, като се нараняват неколко човека, между които на една жена се отрязва ръката.

Едно отделение от народа, разшива една ограда на Митрополията и влезва с цел да намери Дорча и да го извлече с безчестие от там, но войската успява та разпръсва и тех!

В това също време пристига и жената на Поп Тошо и почва да вика на управителя за безчестието що е сторил Дорчо на мъжа и.

Тя казва: „Вие кога допущате на този фанариотин да обезчестъ по такъв начин мъжете ни, аз искам брада за брада, аз ще острижа неговата и с туткал ще я полепкам на една кратуна, па пред вратата му ще я окача с кандило.”

Управителят отговори: „Потрай, потрай, утре ще изследваме тая работа и аз не ще търпя да остане вече Дорчо тука.”

Народът тогава извиква: - „Да живее царът! Да живее ваше п ре възходителство!”

На другия ден (9 декември) пак заклепа клепалото от църквата „Св. Арахангел Михаил“ и събра се множество народ. Сичките попове бяха облечени с най-великите си одежди и изпълниха великолепна божа служба, като по обичай споменаха имената на нашите свещеноначалници Иларион и Авскентий. След службата народа не се разотиде, но събра се още повече в черковния двор и проводиха три пъти до пашата да свърши онова, което бе обещал да изпъдят Дорча от града.

Управителят им отговорил, най-после, че телеграфирал в Цариград до В. Порта и чака отговор.

Тогава тие нагласиха прошение редовно, в което искаха да се изпъди и накаже Дорчо за това безчестие, което той нарочно в лицето на поп Тошо направи на цел народ и на целото българско свещенство.

Но от после народът реши да затвори чаршията и да се не лъже вече от обещания от днес на утре, както други пъти.

Така ведно с прошението те събират и ключовете в една бахча и я занасят на управителя. Той приел прошението и им обещал, че ще го прати на Високата Порта, а ключовете не рачил да приеме.

Гражданите решиха твърдо да не отварят чаршията, до де се не изчисти от града Дорчо, ключовете те задържаха в общественият дом.

След това поп Тошо направа едно прошение, чрез което се иска защита на честта си от Дорчо и му се отговори също, че ще се съобщи отговора чрез В. Порта.

Дорчо не смее да излезе на вън.

Гражданите всеки ден правят общи заседания в привременния общ имот.

Днес софийския градоначалник Ахмед Расим Ефенди е обявил, че по телеграфа в 8 часа получил от Портата депеша, указваща вдигането на Дорча от София. А заимодавците му са го напекли от тогава, щото му не дават да шавне до де им не плати.

Това известие зарадва твърде много софийските граждани, че ще се отърват вече от тоя богоумразнаго Дорчо, който таз вечер изчезва непременно от София ...

Бележка на Е. Ангелова-Пенкова:

За изгонването на владиката Доротей от София и поведението му вж и публикациите във вестниците и списанията:

България (Цариград). Г. 1, бр. 21. Редовна притурка; бр. 38, 12 декември 1859; бр. 35, 21 ноември 1859; бр. 41, 1 януари 1860; бр. 44, 23 януари 1860; бр. 48, 21 февруари 1860; Г. 2, бр. 54, 30 март 1860, с. 25-26.; бр. 62, 25 май 1860, с. 149.; Г. 3, бр. 2, 19 юли 1861.

Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 40, 28 февруари 1864. България. Г. 2, бр. 11, 11 август 1864, с. 29.; бр. 62, 25 май 1860, с. 149; Г. 3, бр. 2, 19 юли 1861.

Български книжици (Цариград). Г. 4, бр. 4, юни 1861, с. 86.; бр. 7, юли 1861, с. 133.; бр, 8, с.153.; бр. 9, с. 167; бр. 15, с. 266; бр. 24, с. 483.

Ден (Цариград). Г. 1, бр. 6, 19 март 1875; бр. 27, 11 август 1875.

Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 41, 11 юли 1861, с. 171.; бр, 42, 18 юли 1861; бр. 44, 1 август 1861, с. 183.; бр. 45, 8 август 1861, с. 187.; бр. 47, 22 август 1861; бр. 48, 28 август 1861; бр. 51, 22 септември 1861; Г. 2, бр. 57, 31 октомври 1861, с. 230. , Дунавский лебед. Извънреден лист за София.

Източно време (Букурещ). Г. 6, бр. 14, 18 май 1874; бр. 19, 18 май 1874; бр. 29, 31 август 1874; бр. 35, 12 октомври 1874; Г. 2, бр. 7, 29 март 1875; бр. 27, 16 август 1875.

Напредък (Букурещ). Г. 9, бр. 3, 20 юли 1874; Г. 10, бр. 55, 16 август 1875.

Независимост (Букурещ).. Г. 3, бр. 29, 7 април 1873, с. 232.; бр. 30, 14 април 1873, с. 237.; бр. 41, 30 юни 1873, с. 327.; Г. 4, бр. 6, 24 ноември 1873, с. 45.; бр. 7, 1 декември 1873, с. 53.; бр. 12, 5 януари 1874, с. 100.; бр. 16, 5 февруари 1874, с. 129.; бр. 19, 23 февруари 1874, с. 154.; бр. 48, 13 септември 1874, с. 390.

Право (Цариград). Г. 4, бр. 18, 28 юли 1869; бр. 44, 27 декември 1869; Г. 5, бр. 19, 6 юли 1870; Г. 8, бр. 7, 27 април 1873.

Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 34, 15 юли 1870, с. 268, 271, 272.; бр. 36, 30 юли 1870, с. 284.; бр. 39, 23 август 1870, с. 308.; бр. 45, 7 октомври 1870, с. 354.бр. 49, 11 ноември 1870, с. 380.; Г. 2, бр. 1, 2 януари 1871, с. 4.; бр. 3, 17 януари 1871, с. 24.; бр. 4, 23 януари 1871, с. 29.; бр. 5, 30 януари 1871, с. 34.; бр. 7, 13 февруари 1871, с. 53.; бр. 12, 20 март 1871, с. 89.; бр. 13, 27 март 1871, с. 100.; бр. 16, 17 април 1871, с. 124.; бр. 21, 6 ноември 1871, с. 161.; бр. 22, 13 ноември 1871, с. 169.; бр. 23, 20 ноември 1871, с. 181.; бр. 27, 17 декември 1871, с. 214.; бр. 32, 22 януари 1872, с. 254.; бр. 49, 20 май 1872, с. 396-397.; бр. 51, 3 юни 1872, с. 411.; бр. 52, 10 юни 1872, с. 418.; Г. 3, ; бр. 2, 8 юли 1872, с. 12.бр. 3, 15 юли 1872, с. 21.; бр. 4, 22 юли 1872, с. 29.; бр. 5, 29 юли 1872, с. 36.; бр. 6, 5 август 1872, с. 44-45.; бр. 8, 19 август 1872, с. 61.; бр. 12, 16 септември 1872, с. 94.

Цариградски вестник (Цариград). Г. 6, бр. 219, 2 април 1855; Г. 10, бр. 219, 2 април 1855; бр. 476, 26 март 1869; Г. 11, бр. 18, 29 април 1861; бр. 23, 3 юли 1864, с. 87; бр. 26, 24 юни 1861.