6.3.10. РАЗГОВОР МЕЖДУ УНИАТИТЕ ГЕОРГИ МИРКОВИЧ,

ДРАГАН ЦАНКОВ, МАНОЛ ИВАНОВ, СТОЯН ДЖЕЙКОВ

Уводна статия

В: Цариградски вестник. Г. 11, бр. 34, 19 август 1861, с. 129.

Цариград

Един от униятите, пръв в сърцето си, но излъган в ума, ни разказва следующия разговор между главатарите на Унията Цанкова, Манола, Мирковича и опашката им Джейкова.

Миркович: Их! да се не види! Не ще да върви напред Унията, само резил и маскара станахме на света!

Цанков: Е-е пак ти, Миркович, какъв си! искаш изведнъж. Полека лека!

Миркович: Какво полека лека! Още надеваш ли се да се поведе по нас некой човек за в работа? (огладявся наоколо) Тука няма некой от страна, та можи да си хоратим слободно. Я да се погледнем, кои сме и какви сме. Ти толкова годин склонява псетата нагоре-надолу и никой не те погледна, та докле най-после намери сега кога се продаде на католиците ли ще некой да те потърси? Сега Манола да речеш, белким щат го смиели некога аладжаклиите му.

Цанков: Абе Миркович, защо хоратиш тъй на развала? Сега Джейков да хорати така простено му е, защото човекът е прост, неучен, не разбира нищо, и се е повел по нас, да се рече, че и той е нечто. Ами ти, не ли си чел барем историята на Рим, та да видиш, че основателите му не са били по-добри от нас, ала отпосле достигна тоя град да владее всичкия свят!

Джейков: Драганчо! Драганчо, я остави Мирковича, та разкажи нам нечто за Рим, зам кога ни се смее некой да знаем, как да му се отрачим.

Цанков: Тъй зер, един другий да се учим, как да се дръжим, а не да се отчайваме един другий. Слушайте.

Двама братя, Ромул и Рем, и двамата хайти, ами какви хайти я, дека най-после единия убил другият!

Джейков: Та и аз, речи, убих брата си. Той не щеше да стане уният, та аз го накарах, ще не ще, да върви подир мене.

Цанков: Който иска да му се чуе името, той не жали ни брата, ни баща, ни майка. Ала да си дойдем пак на приказката.

Тия двама братя Ромул и Рем изградили град Рим, та че за да го населят, събрали отоколо колкото имало хайти. Кой де се откъснеше от кол, от въже, там тичал и тия го приемали.

Миркович: Е, ние, и да не сме вече до толкова, ала пък сме сбирщина от нехранимайковци, михлюзи465, калпазани.

Манол: Речи и билари та да бъдем всички.

Цанков: Ни! Какви сте пак вие! Потрайте малко да свърша приказката.

- Напълнил се Рим все от такива хайти, един от друг по-лоши. Напълнил се, ала само с мъже. Жена нямало ни една.

Джейков: Таман каквото сме ние сега. Освен бае Манола, и от нас няма някой женен я!

Цанков: А без жена на тоя свет не може. Ето католическите попове, дето им е забранено да се женят, за да [се] отличават от православните, па и тия дръжат в къщите си жени баре колкото да им слугуват.

И жителите на новия град, траяли година, траяли две, три, пет, таче най-после видели, че не ще го бъде, и тия направили един панаир и поканили околните народи да дойдат на сеир, таче кога са събрали гостите, ударили на калабалъка и увлекли колкото им трябвало жени и моми.

Джейков: Санким ние не можим да направим така! Ох, стига да подирим жени; сами щат ни дойдат на крака.

Манол: Ще подириш ти, ала не ще видиш, в коя дупка да се свреш с наложени кости, без сахат466, без пръстен.

Помниш ли в онова село?

Джейков: (сърдито) Теб ли остана, бре михлюзину, да съдиш света! Кога сте такива, ще посоля и унията, и сички ви!

С тия думи Джейков излезе на вън и разговорът се свършил.

_____________________________________

465) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Михпюзин, мюхлюзин (ар.-тур.: müflüs) - изпаднал търговец, който не си плаща дълговете.

466) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Сахат (от ар.-тур.: saar) - час, часовник.