6.3.3. ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА МИРКОВИЧ

ВЪВ ВЕСТНИК „ДУНАВСКИ ЛЕБЕД“

Георги Миркович

В: България (Цариград). Г. 2, бр. 99, 8 февруари 1861, с. 722.

Отговор на Д. Лебед

В бр. 18 „Дунавски лебед” по поводът на неговата тукашна Академия или по пророческата си дарба, поискал да изложи неговите философически, богословски и пророчески идеи въз мое едно в „България” изложение.

Изложението му е изрядно и пълно с високи понятия! (глупости, както он сам ги нарича) непостижими от человеческият ум. С една реч такова свойство носи също като на един пророк после Христа за Христа.453

Думам пророк, защото Раковски без да е лекар, от далеч познава изкуството техно - това е свойство само на пророците после Христа. Радваме се, че при философическите, филологическите му, Богословските му, дипломатическите му... понятия, Бог го увенчал още и с една най-превъзходна дарба - пророчеството.

Следователно моята логика по началата си, треба да се не среща никак с логиката на пророците после Христа, на която началата са съвсем други. Преди да арнишъ, моля ви възприемете това мое първо и последно към вам уважение и бъдете добри да следвате, ако ви е угодно пророчеството си към мене по Божественото ваше одухотворение после Христа.

Д. [доктор] Миркович

___________________________________

453) Тези после Христа пророци различават по свойството си от тези преди Христа: последните преди зваха и чудеса правиха, сегашните откриват и познават секо нещо без да го видят, да го познаят, ни чуят. Затова не треба да се учудваме ако днес гледаме некого си вагабонтина, изведнъж да се явява философ, Богослов, дипломат.