6.2.2. СПОДЕЛИ СТРАДАНИЯ ОТ ЗАГОВОР

НА ДОРОТЕЙ ВРАЧАНСКИ434 СРЕЩУ ПЛЕВЕНСКИ УЧИТЕЛ

Оджаков435

В: България (Цариград). Малкият лист на България. Г. 1,

бр. 43, 20 януари 1860, с. 3-4.; бр. 44, 27 януари 1860, с. 2.

Плевен, 1859, 24 декември

СЛАВА БОГУ

Казва една наша пословица - „Человек за което не се надява, то му идва до главата.”

Познато е на читателите приключението, което се случи в Плевен, преди три месеца, с мене и с училищните епитропи: г. Димитра Цачова, г. Вълча Станчо и с г. Никола Горанов. Ние четворица се запряхме във Видин, според щението на Н. П. г-на Доротея Врачански и според щението на неговите привърженици. Зачто, че зачто? За нищо и никакво.

Преди да почна да описвам причините трябва да река:

СЛАВА БОГУ, че се избавихме благополучно, треба да въздам сърдечна благодарност на Високославното царско правителство, че разпита по-тънко работите, и разумя нашата невинност в това съвсем страшно и против человеческите длъжности, обвинение.

Искам да изприкажа истината на това приключение. ...

Ела Боже помози!

Мой собствений изповед накраткио

В Плевен владеят две партии, които от ден в ден се усилват. Едната е владишка, а другата е еснафска.

Към владишката принадлежат (да ми опростят, че не ще им удостоя имената), няколко богаташи (от българский труд), които са подкупени с по 10,000 гроша на годината.

Към еснафската партия436 принадлежат всички еснафи, които и подкрепяват училището.

Неща да обвинявам сега нито едната, нито другата, но ще изприкажа, моето странно и дори и за смърт обвинение!!!!

Като се поучих в Белградската и в Карловската гимназия, аз се върнах в отечеството си. Но скоро получих от Плевенското общество едно писмо, в което ме викаха за учител. Отидох и се цаних. И аз се радвам, че под българин (?) пастир съм бил!....

Тежко и горко! Като се цених почнах да уча учениците. Това било противно на г. Доротея. Тук било имало закон, че какво, никой учител не смеел да се цени без негово дозволение!...

Аз му писах г. Доротею и молих дозволение, но нема да ми се отговори! Страх сега ме завлада, лели мале, къде да се дяна! Страшни гласове за мене се отпушиха. Поисках да си дам оставката, но кой те пуща? Еснафите се молят, учениците плачат, а епитропите ме къткат, като петел пилета, когда слети над тях пиляк. Поп хаджи Георгии ме ухули както си треба всред църквата пред народа. Пак си исках оставката, но кой ти пуща, от зло по на зло. Поп Тодор ме и той ухули. Хайде де то е все нищо за млад человек хула. Аз не щях и сега да си дам оставката.

След като дойде Н. П. г. Доротей аз се сприятелих с него и го молих за прощение, което и получих със закпетве [обвързано с обещание, клетва] от него. Страхът побегна от мене, стана ми широко около шията.

Страшната вечер доде и заради мене - Вартоломеева нощ ме покри -големи дни, малко хляб!

На 19 септември вечерта, в събота, около три часа, ме прибраха заптиетата та - право - ПРАВО на епископията.

Дръж се сега да видим! Какво да видим!

Пълна епископията с тарафчии437. Страшен съд фарисейски. Лели мали, что ми пати главата. Отвори се земля, че ме погълни!

Кой те слуша? Секи си пълни вретеното и мойто пълно, ама кой го види? Сто гласове с усмивки ме питат, а мене ми се поти челото.

Най-после ми извади Мюдюрина един печат написан с черни слове: „печат на Плевенското общество” - Дума ми: „Какъв е тоя печат, и где щяхте да го изпращате?“. - Немам известие. Догде изговоря това, 50 гласове: „Бе даскал чешит тар, юла яджиклар бу мехуру Москова, Франция, Немцеде ве башка краллара“ - Ха! Сега я унизихме! Оправдавай се, че нямаш известие - триста думай, кой те слуша?

Ето един лъжлив шехатин438 учител Георги Владикин - се облещи с бялата си брада, омита с върла бистра ракия.

Той лъжесвидетелствува, че аз съм го принуждавал да направи училищния печат ....! Поне да съм му рекъл реч - в името на народа - !

... Като беше нощ, аз мислих, че сънувам, но какъв сън те е парило! Одаята се напълни.... Тука се само свалиха книгите от полиците, с драгост очите им се разтвориха на четири. Носовете им душат по кюшетата, под миндерлъци, рогозки, из дулапи, дори и в захода439.

Писма бълнуват чешитски. ...

Сърце чисто, искам да е храбро, но станало зайческо, като гледа толкова враждебници, избираха и свои собствени писма криеха между книгите ми, а ги после изваждаха. Като се наситиха и като изтърсиха непорядачно милите ми книжици от прах, награбиха се като ония с хайвер нощем, който излязъл сутринта на жабиня.

А победителите се връщат в епископията, водят ме роб. Владиката стана на крака и ги увенчава с лаврови венци, които се състояха с по една чашка кафе. Без да ме питат пространно, хайде бамбам в конака.

Е! Спи ли се тая нощ! Снощното ядене и пиене с владиката ми излезе кисело - си хортувах. Сутринта, олеле мале, излях насрещо 150 души керамятчии440, владиката само тараф.

Място е да кажа и за троицата ми другари. Г. Вълча и него тъй страшно го наследи моето злополучие. Г. Горанова тъй също го облада мойта опасна случка, а г. Димитър Цачов, отиде на Търново - 62 заптиета с попове наедно го търсиха в къщата. Тая съща вечер додоха в конака г. Вълчо и г. Никола. ...

... Владиковите привърженици тичат с изплезени езици, а еснафите ги гонят заптиетата из конака.

След два дни поисках от Правителството да докаже обвинението.

Плевненския мездлиш441 ми отговори, че владиката Доротей и неговите четворица ще ми бъдат даваджии442. ...

Мездлиша се събра в конака и мене ме извадиха първ на отговор.

Аз се според царския закон отговаря, но кой ти слуша? Владиката председателствува. Той решава без да пита мезлиша! Никой не ми одобри праведните ми отговори. И тъй, пак се затворих. Извадиха и другарите ми двоица. И те си отговарят праведно, че с владиково дозволение направили училищния печат, но кой ги слуша.

Мездлиша нищо не отговаря. До 100 еснафи, чисти българи и верни поданици на Н. И. Величество, комуто Бог да продължи живота, дойдоха и викаха с раздрани пазви: „и ние сме известни за печата, че стана с Доротеево дозволение, обаче учителя няма в това никакво обвинение.“

- Кой ги слуша?

... На утрото ето една талига се готви да ни заведе във Видин. Е! Боже мой, рекох, само да се случи. Бог помогна и отидохме на Видин.

Явихме се пред Н. В. Превъзходителство, Исмет паша!! Ние праведни, обаче молбата зле написана. Тая молба я писаха мюдюрина с владиката заедно!!! Според писанието на молбата ни затвориха в чаушката одая. След 6 дни доде мазар от Еснафите до Исмет паша, но не хвана място. След един дойде и г. Димитър Цачов с писмо от Търновския паша. В тоя същия ден се изпитвахме на испитака, под председателството на благоразумния Сюлейман бея.

Той, честний мъж, Сюлейман бей е снабден с науки и разпита по-тънко работите. Господин Илийчо х. Томакиев е тержоманин443 и добър отечественик, снабден с приятно благонравие, който тълмачеше444 твърде праведно нашите оправдания ... След като се изпитахме, не можа да се намери в нас някоя погрешка.

Като доде Негово Високо Превъзходителство праведний Сандъ паша, развиди ни обвинението и ни оправда, че си дойдохме снабдени с един плам, който ни одобрява, че сме били праведни и мирни поданици на Н. И. В. султан Абдул Меджит Ефендимизе ....

Не малко сме длъжни да отдадем сърдечна благодарност на Негово Високопреосвещенство г. г. Паисия, който положи искренно старание за нашето скорошно избавление. ...

Но, друго, по-страшно! Доротей, след ни проводи на Видин, събрал няколко селяни и отишъл в г. Димитра Цачова, с намерение, ако намери да го пребият с камъни!!! Ето пастир! ...

След някой ден отишъл пак у г. Вълчов и давал 10,000 грошове рушвет, за да му даде г. Вълчовата госпожа някое съвсем несъществуващо писмо. Той също обричал 10,000 грошове на г. Димитровата госпожа да му даде такоже несъществуващи писма!!!

И това право ли е мили българи и честно правителство? ...

Ако е българин нашия епископ, ние не можем да бъдем пристрастни. За нас всекой е добър, който се влада според православния закон и според честните царски закони, и напротив - всеки е лош, който не си пасе стадото си според закона. Доброто си е добро, а злото во веки веков си остава зло.

Рибата се въвонява от главата (пастира). Когда се умирише солта, с какво ще се посоли? Да не мислят нашите българи, че ние ставаме противу Българин владика! Не! Ние ставаме против неговото зло обхождане. Умоляваме ги да не бъдат пристрастни, че ако е Българин!

Зер са се свършили българите, или по-добре да речем добрите человеци.

На хилядото поне един добър ще се намери, та за това умоляваме българите, нека не определят него. ...

Покорнейши Оджаков

_______________________________________

434) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Доротей Врачански / светско име: Дончо Иванов Спасов/ (1830-1875) - православен български духовник, патриаршески и впоследствие екзархийски митрополит. Роден в Копривщица. Произхожда от рода на Найден Геров, който е брат на неговата майка. Баща му Иван X. Спасов е богат копривщенски абаджия. Възпитаник е на Хилендарския манастир, където получава името Доротей. Приема монашеството през 1847 г. Кариерата си започва през 1850 г., когато става таксидиот на манастира и неговия метох във Враца. Заема длъжности и като Доротей Софийски, Доротей Скопски. Представен като предател на българите и шпионин на турското Министерство на вътрешните работи, по страниците на българските вестници („Свобода“, „Независимост“, „Право“, „Българска пчела“, „Цариградски вестник“, „Македония“, „България“, „Източно време“, „Ден“, „Дунавски лебед“ и др.)

435) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Петър Василев Оджаков (1834-1906) - учител, юрист, журналист, фолклорист. Деец на националноосвободителното движение. Съратник на Георги Раковски при издаване на вестник „Българска дневница“ (1859). Сътрудник на в. „Съветник“, „Българска пчела“, „Турция“, „Время“, „Право“. „България“ и на сп. „Читалище“. Автор на „Българска граматика“, предназначена за военнослужещите от действуващата руска армия на Балканския полуостров и на научни изследвания по българско обичайно право. Член на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878). Действителен член на Българското книжовно дружество (1884)

436) Тая партия не би постанела [омършавяла], ако беше се владал [владеел] г. Доротея български и според църковните правила.

437) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тараф (ар.-тур.: taraf) - привърженик.

438) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Шахат, -ин (ар.-тур.: şahit) - свидетел, очевидец.

439) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Заход - отходно място, нужник.

440) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Керата (гр.: кератад) - негодник, проклетник.

441) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Меджлйс (ар.-тур.: meclis) - съвет, събрание

442) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Даваджйя (ар.-тур.: davaci) - тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого.

443) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Терджуманин (ар.-тур.: tercuma) - преводач при разговор.

444) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тълмя - обяснявам, тълкувам, предсказвам