| Алтернативен линк |
5.5.6.2. ПИСМО ДО БРАТ МИ ГЕОРГИ КЪНЧЕВ
В. Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция.
2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 470-473.
Едноутробний ми братче Герго!
Писмата ви от 12 май, брой 7, в които ме поздравяте заедно с татя, приех и крайно се благодарих и неизказано зарадвах, загдето ми пишеш за всичко, гдето ви бях запитал, и най-вече, че сте биле в най-добро здравие всички ни домашни, роднини и приятели, и в тоз час, когато прочетох писмото, забравих, че съм в затвор. Прочее питаш ме за някои неща и желаеш да ви ги напиша, и те са следующите:
а) Доколкото съм изучил, от 49[-та] година в Диарбекир са заточени около 250-300 българи.
В 1849-та год. от белоградчишкото тригодишно управление от Паша Петка, който умря тук, в Диарбекир, с хората си заедно, от които двама още живеят - дядо Стоян Ивков и дядо Иван Лилов от село Гръцко. Тези юнаци бяха завехнали вече, бели косми вече покрили главите им, а те сё седят, седят, седят, та чакат свобода, чакат божията милост, чакат живот или смърт.
б) От 62-ра година от Габровското въстание останали четворица: х. поп Теодосия и брат х. Йосиф (калугери от Лясковский манастир), Дончо и Никола Киселов. Другарите им измрели по пътя и тук поп Димитра от Габрово в Цариград го отрови Търновский грък владика, защо го гонил, та му не давал да взима от народа владичина; като се разболя п. Димитър в Цариградский затвор, проводиха с гърка доктора цера с фелдшера Георгя от Сопот да му принесе.
Георги фелдшера каза: „Дядо попе, по-добре да не изядеш този цяр”, но д-ра каза: „Ако го изядеш, щял си да оздравееш”, и попа изяде цяра и 5—10 минути се освободи от този свят. А тези четворицата юнака бели коси вече покрили главите им и те сё седят и седят, седят и чакат свобода, чакат божия милост, чакат живот или смърт.
в) От Свищовското въстание Юрдан колкото момчета издаде, Мидхат паша беси, догде кандиса зверското му кучешко сърце, а останалите на милост тук в Диарбекир проводил на вечно заточение, но като мина садразамин429, с едно прошение го помолиха да ги освободи и той послуша молбата им да ги освободи всички; има от тях трима оженени, които още тук живеят, а другите си отишле.
г) От Софийското приключение в 1872 година има 3-ма от село Извор, окръжие Орханийско, оставени в Енгюре, в Кютая 5; в Аргана Мадени 11 души от Тетевен, от Орханието 2-ма, от село Правец, окр. Орханийско, 5 души, от Гложене, окръж. Ловчанско 1, от село Извор, окр. Орхан., 2 души, а другите са в Диарбекир; от тях има 7 души наши братя на вечно заточение до живот.
Другите от 3, 4, 5, 8 и 10 години, които бяха в трите години и които утърпяха да не умряха, отидоха си. Най-много мряха от 3-та и 4-та година; от вечните имаме една жертва - Васил Петров от Орханието. Баща му дядо Петър беше в 3-та година, той си отиде.
д) Във 2-3-[та] крепост няма никаква народност да живей, има около 600 души джандари и около 65 души вардяни, които живеят, защото и тях не пускат без работа в града, и тук има железни врати, на които деня и нощя стража стои, та варди.
е) Които занесохме на ръце с хамали в затвора, умряха досега 6 души от 3-та год. 2-ма от 4-тях и един от вечните, много болни имаме и много имаме от ревматизъм болни, краката им се схванаха, та не можат да стават на крака; от нашите в тази болеет е лошо хванат даскал Петър Берковски. Не е белли, т. е. не се познава, кой оздравява и кой се разболява...
ж) Ефендита няма. Само е Еванес ефенди, банкерина, нашия благодетел, който помогна на бедните заточени и от всяка правда българи потъпкани и немилостиво хвърлени в мръсните влажни диарбекирски зандани.
Еванес ефенди Харитинов е родом арменец от Трапезунд. Сестра му е оженена за грък на име Апостол, който е гюмрюкчия в Диарбекир, но не е тукашен жител.
Апостол е наш сват, дъщеря му я води Милуш, от свищовските заточени, който е освободен и тук живей, и затова Еванес ефенди се е заседял тук, и той според сестра си ни се пада сват.
з) Като бяхме свободни из града, няма кой да ни пита на вратите, кога излазяме из града от калето навън; както минуват другите свободно, така и ний минуваме и на което село искаме да идем, отиваме, но каква работа имаме, та да идем на село.
Ако да повикаш на някой кюрдин: „Гел бораи”, той ти отговори: „Турча незани” (Не знам турски).
А като му повикаш: „Куро вара-вара” (Приятелю, ела, ела), той изведнъж се опери, та се обади: „Льо”, и си дрънка, та яде като скот треволяка, когото си е набрал.
и) Циреите диарбекир чебанъ още не можа да обуя кундури, и да съм в града, не можа да ходя наникъде, а сега съм свободен, като съм в зандана и всички българи при мене. Цирея захвана по малко да се чисти.
к) Писмото за Исуса Христа намерихме в православната арабска библиотека в манастира „Свети Map Козма”, написано на арабски език. Накарахме един сирянски свещеник каз Дауд, та го преведе от арабски на турский язик, а даскал Христо Ковачев го преведе от турски на български язик, та го преписах и аз. Този свещ. каз Дауд предаваше на даскал Я. Кочев арабска граматика. Кочев му плаща по в месеца по 1 лира турска.
л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик. Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава.
м) Тука са следующите християни: арменци, православни араби, сюрянци, келдани, кюпюляни, хасюнисти, сиряни.
Арменците имат 2 церкови.
Арабите един манастир „Св. Map Козма”, който бил съграден подир Христа 160 години, и [в] махалата си имат един параклис „Св. в[елико] м[ученик] Георгий”, в когото си служат, кога много дъжд вали, та не можат от кал да идат на „Мар Козма”.
Другите имат по една черква.
В черквите службите са религиозно различни правилата.
Има една черква кюпюлянска, в която две народности се черкуват: едни ходят една неделя, турят икони, другите и те една неделя и хвърлят иконите. Понякогаж, като се сбият, правителството затвори черквата и седи затворена, дорде се разправят.
От православните араби има 4 къщи католици, които имат черква с един свещеник; същото правило се чете и обредите се вършат, както православните, само папата поменуват.
Другите народности сё са католици, папата поменуват. Само арменци и сиряни не са католици.
Има една протестантска черква, в която ходят на проповед, един арменец, Бирон Томасу, им като поп.
Гледах, като венча една сватба, с евангелието за петтях деви им изчете и то беше.
Турски джамии и мечети има много.
Има една арменска черква, потурчена в джамия, много красна напарва и широк двор с 4 шадравана. Вратите на градището са с железни вериги.
Една черква на православните има потурчена в джамия турска, много голяма и красна напарва, с 6 шадравана в двора. Наричат я Волу джемиси. Имат един мечит, в когото цяла нощ от мръкнало до съмнало дервиши лаят като кучета: ав-уф, ав-уф... В друг пък има, та пеят много хубаво от мръкнало до съмнало.
Във второто кале има черква, обърната в джамия, която наричат Хазрети Сюлейман джемиси. В нея й погребан Решид паша, на султан Абдул Меджида най-първий телопазител. Решид паша блага душа, на султана вярна слуга. За него имаше стихотворение. Когато минал Меджид, той покорил тукашните кюрди и турци, та припознали султана от 40 години насам.
В трето кале има една черква, на която по стените седят изобразените образи. Тя сега е дебой със стари пушки чакмаклии, които вземали от противниците, има и знамена, но караул не варди тука, затова ги гледахме през прозорците. В това кале има една висока могила, от изкусни дялани камъни направена, на която има два стари топа, които палят, та ги гърмят по рамазана и кога има царска дунанма.
Има още за много неща да ви опиша, но оставям за друг път да ви ги опиша, ако имаме чест още да се намираме тука, не дай боже.
Тукашните се молеха барем от туй място да ни извадят. И ний давахме прошение, та се молихме на вали кюрд Исмаил паша да ни преместят от това място в друго, но нето на владици и християни се чу гласа, нето нашето пъшкане и охкане от затвора.
Най-подир дадохме 350 гроша, та ни извадиха от този зандан 4-5 шага настана в друг, в когото седяхме 3 дни, и пак ни повърнаха, та ни туриха в първия. Само дето се местехме, та си пренасяхме едно-друго и на гръб болните, то ни остана.
Стани, стани, пробуди са,
хайде на Балкана,
няма добро от нашите,
нито от султана...
Сега си живеем спокойно пак в първото място, което мисли един по един да ни прецеди и погълне, но и ний упорствуваме и юнашки изгонюваме всички неволи, немилости, черни теглила, които ни носи кюрд Исмаил паша, да яде на великия си пророк , че и той неговите.
Остава погрешката в 350 гроша, които бокгиби лапна Алия, и не знам самичък ли ги изяде, или и друг си лапна.
Веселя се, та се утешавам с едно гущерче, което излазя от порутената страшна стена и аз го опитомих, та го храня с мухи; като наловя, та му приготвя, дорде още не е излязло, че като си направи закуската, та ги изяде, само си хваща като котка мишките.
Под постелките си намираме и змийчета, но досега не са направили някому зло. Георги Данчев много се ядосва, че го не оставят да си го изрисува, както го гледа, но му развалят плана.
12 юни 1875 г.
Диарбекир
_______________________________
429) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Садразам(ин) (ар.-тур.: sadrazam) - Велик везир
