5.5.5. ЛАЛО ПЕЕВ423

В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд.

София: Бълг. писател, 1985, с. 522-523, 679-680.

Ще ви пиша, но вий може да ми не одобрите постъпката, но трябва да знайте, че в Турско силата се почита, ако ще би и вдън-земи, и с най-големи варварщини извършени, пак захваляват на оня бабаитин и казват помежду си: „Насъл домус ерифтър, уюл!” [Каква мръсна свиня е той!]

Имаме един старик Лало Пеюв от Тетевен в 4-те години. Сутрената, като излязоха 6-7 души с вардяни да идат в града да ни пазарят, поп

Еню заръчал на дядя Лаля да му купи месо и енфие. Ходиха, пазариха, върнаха се, на поп Еня не месо, не емфе; дядо Лало взел, ама го дал на друг от техните другари, поп Еню артиса като чекън боб и леща на Великден.

Аз бях втресен, поп Еню се развика върху дяда Лала, дядо Лало и той зъл, каза на поп Еня: „Мълчи, че ти серат кучета в брадата.”

Никой се не обажда да сопне дяда Лала.

Аз, втресен, скочих, взех стомната, та бръснах дяда Лала в кемането, стомната се вчупи, а главата - по-малко. И догде да каже: „Доби ме”, аз го натиснах, та му наложих старите кости.

Дядо Иван Нинов, що му трябва, скочи насреща ми, и той падна връз дяда Лала, станаха турска могила, и него наложих, както и той да се хареса.

Обади се Иван Ибришима от Тетевен, та каза:

„Дядо попе, не ти прилича да бийш тези старци.”

„Право говориш, Иване, мене не прилича, а на дяда Лала прилича да говори на поп Еня за брадата... Що се не обади тогава, зам да не яде Лало даяка и защитника му дяда Иван, или и тебе те сърби гърба. Не ща го, той утре си отива, сега да си върви, аз ще лежа зарад него.”

Гласове: „Не щем го.”

Поп Еню си дигна партенийката и доде до гърба ми, та си постла и захвана да хваща тертип424 да ми направи чорбица.

Лало Пеев (Пейов), осъден във връзка с обира при Арабаконак и заточен за 5 години в Диарбекир, не можал да дочака освобождаването си, тъй като починал.

Съобщение за смъртта му е поместено във в. „XIX век”, 1876 г., в което е отбелязано, че е умрял на 13 януари с. г.; според поп Минчо излиза, че е починал по-късно.

_____________________________________

423) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Лальо Пеев Влаевски (1813— 1876) - осъден във връзка с обира при Арабаконак заедно с Димитър Общи. Дядо на Михаил Кръстев Влаевски (1894-1988).

424) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тертип (ар.-тур.: tertip) - ред, наредба.