5.5.3. ВАСИЛ ГАНЧЕВ

В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция.

2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 390, 665-666.

1 януари 1874 год., вторник, поплоти обрезание господне и Василий Великий, архиепископ кесарий Кападокийскаго.

Новата година ни завари на хубаво място и честити сме та ни хранят с хубав царски хляб като дюмбели422 и пари ни дават от Екзархията. Това място в рая не можем намери...

В този ден ходихме в черква. Ходихме да честитим денят на капитан Василя Ганчев. Той беше облечен в сърмалии турски бичим дрехи, който ме накара, та му изпях две песни хайдутски.

Васил Ганчев Василев-Плевнелията (1837-1893) участвувал в национално-освободителите борби от 1864 г.; емигрант в Румъния, участник във II българска легия, помощник на д-р Миркович (заедно с Георги Манчов, в някои източници Мангов и Д. Манчов); и двамата били заточени; Брайко Цонков Кофарджиев (1838-1914), родом от Копривщица, заточен във връзка със същата акция.

_____________________________________

422) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Дембёл(ин) (от пер.-тур.: tembel) - мързеливец, ленивец