5.1.3.2. ВРАЦА В БОРБИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ЗА ПОЛИТИЧЕСКО ОСВОБОЖДЕНИЕ

(1856-1876)

Крумка Шарова

В: История на град Враца, от древността до Освобождението,

състав. Васил Харизанов.

София: ОФ, 1976, с. 313-314.

Изглежда Васил Левски е възнамерявал да създаде революционно ядро във Враца още при ранните си обиколки из България и първите опити да се срещне със съмишленици - стари познати, или да установи връзки с нови лица. По всяка вероятност именно със задачата да провери условията за това във Врачанско бил изпратен през 1869 г. Васил Ганчев - Плевнелията. Той имал опит в революционното движение.

През 1867 г. Ганчев подготвял чета, а през лятото на 1868 г., заедно с Левски, с когото се срещнали във Влашко след разпускането на Втората белградска легия, замисляли организирането на нова чета в Турну Мъгуреле.

През пролетта на 1869 г. Левски основава първия комитет в Плевен, чийто председател става Ан. п. Хинов, брат на Д. Хр. Попов, търговец в Турну Мъгуреле и верен съратник на Левски през цялото време на дейността му. В Плевен или в Турну Мъгуреле, където често се явявал, Васил Ганчев можал да се свърже отново с Левски. Във всички случаи през лятото на същата 1869 г. Ганчев обикалял Врачанско и Берковско, според М. х. Мицов „с цел да устрои комитет”.

При тази си мисия В. Ганчев бил заловен поради донесението на берковския владика Доротей, бивш Врачански епископ. Че обиколката му и престоят му във Враца не представлявали обикновено пътуване свидетелствува и фактът, че след неговото затваряне били арестувани около 20-25 души врачани.

М. х. Мицов, обладан от родолюбиви чувства още от ранна възраст, не можал да се срещне с Васил Ганчев във Враца, но успял да стори това във Вършец. Отначало Ганчев не се открил на новия си врачански познат. Постепенно обаче изглежда са се разговорили и разбрали, защото имали намерение да тръгнат заедно по селата и да отседнат у един роднина на Мицов в с. Горно Озирово - Антон Бецов. Скоро след това обаче Ганчев и Бецов били арестувани. Закарани били във Видин, където довели и двадесетина врачани, за които имало сведения, че са замесени във вършената работа. Всички били подложени, както отбелязва дописникът на в. „Дунавска зора” от Т. Мъгуреле, „на страшни тирански мъки”.

В. Ганчев получил тежка присъда - заточение в Диарбекир, която излежавал до Руско-турската война.

Според други сведения у В. Ганчев било намерено препоръчително писмо, от което се виждало, че е изпратен в България „от комитета за народна цел”.