НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3.8.2. Турски държавници и общественици.

ТОМ 35
Алтернативен линк

3.8.2. ТУРСКИ ДЪРЖАВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ

В: Заимов, Стоян Стоянов. Миналото, очерки и спомени из

деятелността на българските тайни революционни комитети от

1869-1877 г.

София: НС ОФ, 1969, с. 484, 491, 509.

Абдул Азиз (9.11.1830-4.IV.1876) - турски султан (1861-1876 г.).

Отначало се придържа към политиката на реформите. По-късно провежда открито реакционен курс. Жестокото потушаване на националноосвободителните въстания в Босна и Херцеговина и в България през 1875-1876 г. от турското правителство предизвика изострянето на Източния въпрос. Влошеното вътрешно и международно положение на страната предизвиква недоволството на националната буржоазия, както и на реакционните феодални елементи.

Абдул Азиз бива свален чрез дворцов преврат на либералните кръгове начело с Мидхад паша и убит.

През неговото управление е разрешен българският черковен въпрос 1870 г.

Апи паша, Мехмед Емин (5.III.1815-7.IX.1871)-турски държавник.

Привърженик отначало на политиката на реформите и председател на Съвета на танзимата, по-късно противник на Конституционното движение.

През 1856 г. представя Турция на Парижкия конгрес. Участвува в изготвянето на Хатихумаюна.

Велик везир през 1855-1856 г.; 1858-1859 г.; 1861 и 1867-1871 г. Няколко пъти Министър на външните работи. С годините на неговото управление са свързани създаването на Държавен съвет, учредяването на Върховен съд, разрешаването на българския черковен въпрос (1870 г.) и пр.

Опитите на Али паша за преодоляване изостаналостта на Турция срещат противодействието на реакционно настроения султан Абдул Азиз.

Теофан Райнов (неизв. 1.1837-18.IX. 1910) - български обществен деец. Роден в Карлово. Син на учителя Райно Попович.

От 1862 г. се занимава с обществено-политическа дейност.

Бил с либерално-буржоазни идеи. По време на Първата българска легия 1862 г. поддържа връзка между Г. С. Раковски и виенските българи. Участвува в походите на Гарибалди.

От 1868 г. се заселва в Букурещ, като привидно служи на турското тайно разузнаване. Дадените му от турското правителство средства използува за подпомагане на дейците от ТБЦК.

През 1868 г. е изпратен от тях в Европа, където се среща с Херцен, Бакунин и Мацини.

Поддържа връзки с Левски, Л. Каравелов и Ив. Касабов.

След Освобождението на България от турско робство заема административни длъжности.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ