3.6. ПРЕСЕЛНИЦИТЕ ОТ ГРАД СЛИВЕН

3.6.1. ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ЗАВЕРАТА ЗА ГР. СЛИВЕН

В: Табаков, Стефан. Опит за история на град Сливен.

Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци

от старо време до днес.

София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 88-89.

Последиците от Заверата за Сливен и въобще за българите са големи.

1. Преди всичко, турците са унищожили много привилегии в някои български краища, с оглед най-вече на войниклъка. И действително, за сливенските „войници” вече нищо не се чува от 1821 г. нататък.

2. Подобно на Габрово, в Сливен е било забранено правенето на барут (Царската „барутчийница” е била в Новоселския боаз).

3. Прочутият тук тюфекчилък (пушкарство) значително е отслабнал.

4. Видни търговци, замесени в готвеното възстание, трябвало да напущат имот и стоки и да бягат вън от Турция. Главното прибежище е бил австрийският град Брашов, дето се образувала цяла колония от сливенски търговци. С тях се срещнал Селимински в тоя виден тогава край през 1823 г. Той сам пише, че „от многото съзаклятници на родния ми град (Сливен) мнозина притеглиха неизказани злини”.

5. След 1821 г. за дълго време не се чувало из града песни или сборове. Турците забранили сватбите да стават публично и със свирни. Сватбарите вървели по улиците „като на умряло”. Па и червения пояс, който до тогава сливенци опасвали дори до врата си, трябвало да се замени временно с „черен месал”.

Но не само това - датата 1821 г. е епохална.

Идеята за „християнство”, тъй мъглява в съзнанието на българина тогава, се облича в политическа одежда и почва да се разведрява. Българите вече узнават, че на Балканския полуостров действително има „християни”, но че между тях има разни народности, разни „миллети371”. За това помогват главно две обстоятелства: фанариотските интриги и освобождението на гърците.

1. Фанариотите след обесването на Цариградския патриарх, за да омаловажат виновността на гърците, с влиянието си пред Портата, са клеветили българите, като главни „завераджии”.

2. Из България са сновели специални бумбашири или бостанджи-башии, пратени от Цариград, за да изловят водителите на тъй готвеното тук възстание.

Спомена се за сливенската песен, дето някой си „паша” дошъл в града да пита „дали е готов барутя”, за да погуби Сяро Барутния, Чорбаджи Еню и Тодория Ексара. Това се чува в песен, а ний не знаем какво е ставало в тъмните „хумби” и зандани на Тахировите конаци в града (Били са до къщата на Шкоренко; когато дошли русите тук, в тях били намерени много човешки кости).

3. Едва изтекла годината 1821 и патриаршията е клеветила пред Портата, че българският народ мисли да възстане против турската власт, но не ще може да изпълни това, ако му се назначат гръцки владици.

4. Сливенци до 1821 г. не са помнили масови турски зулуми. От тая година нататък те стават с турците непримирими съседи и съграждани, невъзможни поданици на султана.

От тук нататък поединично хайдутство се развива в политическо, масово войводство. Сабята „френгия”, „пушката бойлия” и „чифте пищови” почват да се въртят не за свободата на „християни”, а за тая на едничка останала окаяна рая - българи. Лозунга „борба за вяра" се заменя с тоя „борба за вяра и народност".

5. Спечелената от гърците свобода накара българите да заключат, че те ако бяха „християни" и те щяха да се освободят наедно с гърците. Този факт урони окончателно гръцкия авторитет пред българите и турските власти. Елинизма, тъй усилно загнездван между българите, почва да увяхва.

Три години след паметната 1821 г. излезе от печат първата българска училищна книга: „Рибния буквар” на Берона, с подкрепата и средствата на сливенеца Андон Иванов в Брашов.

__________________________________________

371) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Милёт (ар.-тур.: miller) - народ, нация.