3.4. БЕСАРАБИЯ В РУСКО ВРЕМЕ (1878-1918 г.)

В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия.

София: Държ. печ., 1930, с. 35-39, 45.

Подир Освободителната руско-турска война от 1877-1878 год., въз основа на Берлинския договор, южната част на Бесарабия отново минава към Русия в замяна на северна Добруджа, която се даде на Ромъните по мимо техните протести.

И на 9 октомврий 1878 година руските власти поеха управлението. Положението на бесарабските българи се значително измени. Икономически населението се почувствува по-добре. Руското правителство усвои ромънския закон за земите от 1874/75 година, но намали стойността на земята до 20 рубли за десетина и данъците изведнаж спаднаха с 33.2 по-долу от онези през ромънско време.

На 1885 г. почнаха да вземат и войници, тъй че на 1 януарий 1900 година бесарабските българи се простиха с привилегиите по „Царската грамота” от 1819 година - точно на срока определен от споменатия ромънски закон за земите.

Обаче обществените институции в южна Бесарабия русите оставиха непокътнати: общинските съвети с кметовете, окръжния съвет, („Земство”) с постоянната комисия и управлението на колониалната банка си останаха изборни.

Окръжната болница, църквите и училищата със своите имоти също се запазиха, като собственост на колониите; дори учреждения, като гражданския клуб в Болград, необикновено нещо в царска Русия, не бидоха разтурени.

Позволена биде една относителна свобода на здруженията, събранията, печата и театра, доколкото законите на монархията и цензурата допущаха.

Не се посегна нито на българския език, нито на българската книга, нито на народните сборове по селата - тлаки, седенки, вечеринки, разни обичаи и обреди при празнуването на религиозните и национални български празници.

Опитът да се забранят коледуванията (ходене на дружини от „коледари” от къща на къща през нощите срещу Коледа и трите нейни дни да пеят „коледни песни”), по искане на руския Синод, като „езически” обичаи, след едно кърваво стълкновение с полицията и подир протеста на българското население - опит направен още в началото на присъединението - има за последица разпоредбата, - да не се посяга върху народните традиции.

Наред с това в Болград девическото училище се разви в пълна девическа гимназия и се откриха още две класни училища - мъжко ремеслено-педагогическо и девическо-стопанско.

В град Комрат, още когато отстъпи на Молдова Южна Бесарабия, българите си откриха две класни училища - мъжка реална гимназия с пансион и девическо домакинско училище. Всички тези училища се издържаха със свои дарения и със средства на българските колонии.

Независимо от тях руското правителство откри разни мъжки и девически средни специални училища из градовете и централни села на Бесарабия - Акерман, Измаил, Кишинев и пр. Обаче всички тези български училища, както и основните по селата, бяха порусени т. е. българският език и история изхвърлени не само като език, на който да се преподават учебните дисциплини, но и като отделен учебен предмет за българчетата. Това насилие не мина без протести и борби от страна на българите-колонисти, особено за запазване националния характер на историческата Болградска мъжка гимназия.

Още на 17 октомври 1878 година, осем дни подир присъединението, българите побързаха да осигурят самостойността на гимназията си: Инспекционният комитет, преименован на „попечителей” запитва бесарабския губернатор „как да се постъпи по въпросите на училищните дела, които съгласно с чл. 11, § 3 на Хрисовула изискват одобряване от Министра на Народното Просвещение.” В отговор на това запитване на попечителния комитет биде съобщено, както от Губернатора, тъй и от Попечителя (Инспектора) на Одеския учебен окръг, под който спадаха и всички учебни заведения в бесарабската губерния, - да продължи „управлението делата без изискваните от устава (Хрисовула) одобрения, до втора разпоредба”.

След три месеца на 12.I.1879 година Попечителя на учебния окръг извиква в Одеса Директора на гимназията П. Теодорович с предложение да бъде готов за отговор на въпроса: „Към кои от двата рода учебни заведения, правителствени или частни, ще бъде причислена Болградската гимназия”. За тази цел попечителния комитет свиква на 21.I. с. г. гражданите-първенци и учителите на общо събрание, което решава:

1) за основа на училището да си остане и занапред Хрисовула (на Кн. Богориди от 1858 година);

2) руския език да заеме мястото на ромънския, а руската история - на ромънската;

3) училището на място „централно” да се назове „гимназия”, а програмата му да е като на руските класически гимназии.

След като се взема и мнението на постоянната комисия при окръжния съвет (Земството), горните точки се сведоха към следните искания:

1) Училището става гимназия;

2) за поддържката му се асигнува сумата 18,000 рубли годишно, която ще изплаща земството;

3) децата на колонистите се освобождават от училищна такса;

4) ако е възможно гимназията да е с два отдела - класически и реален, ако ли не - то да бъде класическа, но при условията, че закон Божи, български език, история и литература да се преподават на български език, а преподаването на предметите по руски език да се въведе постепенно;

5) за издръжката на пансиона се асигнуват до 4,000 рубли годишно;

6) за издръжка на пълна девическа гимназия се асигнуват 3,000 рубли годишно и здание.

С тези искания се изпратиха до попечителя на учебния окръг делегатите - Директора Теодорович и председателя на попечителния комитет Т. Шпакович. Тенденцията на отбелязаните искания е ясна:

Осигуряване националния български характер на гимназията; постепенно въвеждане на руския език (безусловно предявено руско искане), докато се настанят за учители българи, руски възпитаници; прехвърляне на училищните имоти в ръцете на цялото население, респ. земството, като по-голяма гаранция срещу евентуалното посегателство за обсебването им от правителството.

Обаче, наскоро, по доклад от Министра на Народното Просвещение, последва решение на Държавния съвет и Департамента на държавните икономии от 24 октомврий 1879 година. Това решение нарежда:

1) училището от 1880/81 учебна година се обръща в осмокпасна гимназия „на общи основания”; допуща се преподаването в следобедно време на българска история, език и литература, като незадължителни предмети, за които се определят в общ збор не повече от 12 урока седмично, а преподаването на руски да се въведе постепенно, като се почне от приготовителния и първи клас;

2) издръжката на гимназията ще е от приходите на собствените на гимназията имоти;

3) тези приходи и имоти да се приведат в най-точна известност, „а потребните за издръжка на Болградската гимназия разходи да се внесат в надлежния бюджет на Министерството на Народното Просвещение”, като се влезе в съгласие с Министерството на Финансите и държавния контрол.

На 15.I.1880 година Императорът подписва това решение и заповядва да бъде изпълнено.

... Както е ясно от цитираните параграфи, имотите на гимназията и тяхното управление, както и грижата върху материалното подобрение, се обезпечават напълно с признаването правото на българите-колонисти над нея.

Обаче, това което най-вече интересуваше българите -националният характер на гимназията, биде брутално отнето.

Русифицирането на училищата и специално на гимназията силно охлади българската интелигенция в Бесарабия спрямо русите; голяма част от нея напустна родния си край и замина към онзи на своите деди и бащи - Източна Румелия и България, а останалата, силно настроена русофобски, се сдружи с придошлите поляци и ги отчужди из своята среда.

За цялото българско население родната им гимназия, учредена от бащите им и издържана от техни средства за техните деца, им стана чужда, защото не чуваха вече в нея своя език и история, а учителите им се подбираха из всяка друга народност, но само не из средата на българите, които още в първите години бидоха до един отстранени.

И българите предпочетоха да задържат в селата, при себе си, своите синове, ако и малограмотни, научили се да четат и пишат покрай руски и на български, или да ги изпратят в България, отколкото да ги издавят в пространното руско море.

Това личи от самите отчети на гимназията: докато през българския период от 21 випуска завършиха напълно гимназията 214 души, от които само 11 не са българи, в руско време за 10 години (1888-1897) от 138 завършили гимназията само 44 са българи, а всички други - от разни народности, придошли от всякъде другаде, но не и от българските колонии или от България. Така продължи до деня на руската революция.