3.1. ПРЕСЕЛЕНИЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ (1752-1857 г.)

В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия.

София: Държ. печ., 1930, с. 1-5.

Българите в Бесарабия населяват южната нейна част, която е позната в историята под името Onglum (Oglum)363. След време пък, когато тази област биде окупирана от ногайските татари (1560 г.), тя биде назована от тях Буджак, което име носи и до сега. Нейните граници са: на запад - р. Прут; на юг - р. Дунав (срещу Добруджа); на югоизток Черното море; на изток - р. Днестър; на север - Горният Троянов окоп от гр. Льово на р. Прут до вливането на р. Ботна в р. Днестър, южно от гр. Бендер.

Тук, в Онгъла заседава към края VII столетие прабългарската дружина на Аспарух, минава Дунав (679 г.), завладява Скитиоя (Добруджа) и Долна Мизия и основава Българската държава на Балканския полуостров.

Българите в Бесарабия не са от това време. Те са бежанци от Турско. Преселването им почва от половината на XVIII столетие (1752 г.) почти едновременно с изселването от Онгъла на татарите, което завършва към 1812 год., когато по Букурещкия мир на 1812 г. Турция отстъпва на Русия цяла Бесарабия до Прут и Дунав, а татарите от Онгъла и турците от Бендер, Акерман, Измаил и Килия се изселиха в Крим и Турция.

През течението на всички руско-турски войни от XVIII и XIX стол., като почнем от онази на 1769-1774 год. и завършим със Севастополската 1853-1856 г., подир руските войски са последвали десетки и стотини хиляди българи - бежанци от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония и дори Мала-Азия.

От тях едни са се пръснали по Сърбия и Австро-Унгария, други са се спрели във Влашко и Молдова, гдето са увеличили населението на градовете (Крайова, Питещи, Букурещ, Гюргево, Фокшан, Браила, Галац, Бузъу и др.) или са образували нови селища (Александрия, Беряска-Плоещ и др.).

Мнозинството, обаче се заселва в Южна Русия (губернията -Черниговска, Херсонска, Таврическа, и най-вече в Бесарабия). От тия последните едни се настаняват в и около градовете Бендер, Кишенев, Льово, а мнозинството - в татарския Буджак.

Заселват се бесарабските българи не във влашки или руски селища, а или в напуснатите татарски села или си основават нови колонии. Затова имената на техните села са или на онези на напустнатите татарски, или на селата в Турция, откъдето са се изселили, или пък са нови.

След Севастополската война (когато е станало последното масово изселване в Русия на повече от 100 000 българи) само отделни лица и домочадия емигрират дори и през течение на Освободителната война от 1877-78 г., след оттеглянето на Гурковия авангарден отряд на север от Балкана, подир боя при Стара-Загора на 19.VI 1.1877 г.

Според данните на руската официална статистика, при преброяването населението в Южна Русия на 1897 г., българи в този край е имало:

в Бесарабия - 103,225 д.; в Херсонската губерния - 25,687 д., в Таврическата - 41,260 д., всичко 170,170 д.

Според данните пък 1910 г. в Бесарабия българското население е било 200,316 д., т. е. в течение на 13 години е нарастнало с 97,091 д.

Съответният брой на българите в Херсонската губерния ще бъде приблизително 44,320 д., а в Таврическата - 71,194 д.

Всичко, следователно, през 1910 г. българи в Южна Русия е имало около 315,830 д.

Като вземем пред вид пропорционалния ръст за 18 години, от 1910 до 1928 г., заключаваме, че днес в споменатите 3 области живеят около 517,513 д. българи, от които в Херсонската губерния 70,132 д., в Таврическата 112,641 д., а само в Бесарабия 333,750 д.

Това население обитава само чисто българските колонии, които в Херсонската губерния са 7, в Таврическата 45, а в Бесарабия 72, всичко 124.

Ако вземем във внимание още многобройните български колиби (кашли) в споменатите губернии, а също и българите в градовете и из влашките и руски села, то техния брой е над 530,000 д., а само в Бесарабия е към 350,000 души.

__________________________________________

363) Onglum или Oglum по мнението на едни историци произлиза от славянската дума Ъгъл, която значи ъгъл (I’Angle, а се чете Ongle); по мнението на други - от прабългарската дума Оглос или Олгос, която означава заградено или защитено място (по турски Алгъ). Татарското име Буджак също значи ъгъл (Angle).