2.9. КАТОЛИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА И УНИАТСКОТО

ДВИЖЕНИЕ В СЪЧИНЕНИЯТА НА

ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ

2.9.1. НАЧАЛО ДВИЖЕНИИ КАТОЛИЦИЗМА И

ДНЕШНОТО МУ ПОЛОЖЕНИЕ

В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения, Т. 3. Историография.

София: Бълг. писател, 1984, с. 273-280.

Знайно е, че Западная черкова, отначала еще разделения си от Възточная зела е едно неуморно стремление за прозелитизма и всякоги е показала, че е готова да употреби всяко средство да би могла да откъса нещо си от възточни християни, православни зовими. Но такова едно нещо до кръстоносно походи тя не можа да сполучи, защото Византийско и Българское царство не й допущаха.

Във време же кръстоносних поход тя не загуби благовремие да се възползува и в разстояние владения кръстоносцев на Възток тя успя да обърне в католическа си вяра познати днес гърко-католици, армяно-католици и българо-католици, павликяни зовими.

Подир изтребление же власти кръстоносцев на Възток от Асеня царя българската и от византийцев, римская черква непрестанно се е трудила чрез мисинонеров си не само да поддържи в католицизма вишепоменатих отцепников, но еще и да привлачи других.

Нейни обаче успехи са се ограничали повеч над гръко-католици и армяно-католици, защото с тях сношения й са били по-лесни поради местоположения им. Български покатоличени павликяни до 1828 л. почти бяха останали заборавени от римская черква и тии се бяха умалили до толкова, щото може се каза, че тии и не съществуваха почти.155

До тях папски мисионери рядко се добиваха и едвам на 7 или 10 години веднаж се явяваше някой си католишки поп между им и то преобразован и покрит. Но в 1829 л., когато Русия в Одринския договор с Турция удължи В. Порта да има само тя изключително право да защитава православни християни на Възток, а гръцкий патрик да има неогранична власт над тях във вероизповедни им дела, когато се отвори път и католическим силам да имат и тии същое право върху католиков християн в Турция и издействуваха и тии да се назначи армяно-католически патрик.

Римская черкова не забрави да се ползува от тия благоволни й обстоятелства и да обърне внимание си върху заборавени до тогава българо-католици павликяни.

От него време почнаха да се строят черкви по павликянски села около Пловдива и Свищова, да им проводят попове от Рим, кои тутакси отвориха първоначални училища по всяко село, зеха и няколко си млади българчета, та ги изпратиха по пропагантстки училища в Италия, напечатаха и няколко молебни книги на български език с латински букви.

Великая же фенерска черкова не обърна на това никакво внимание, ако и да можаше от по-преди еще да уничтожи тая зараза католицизма между българи и ако многажди тии бедни павликяни да са прибегвали при пловдивски митрополити да ги примнат и съединят с православная българска черкова!...

От 1829-го лета колкото повеч католически сили добиваха политически влияния на Възток, толко повеч и римская пропаганда успяваше в България и изучаваше средства, за да постъпи един ден и в нов еще прозелитизъм от българи. Времена от ден на ден се явяваха по-благоприятни за римская пропаганда, защото гръцкое духовенство подпадаше в развратност и разстройство, а българский народ почна да чувствува веке че тряба един ден да се освободи от тежкия угнетения того наложената му духовенства и да добие богослужение си на свой матерен език, кого то беше изгонило и от черкви, и от училища и трудеше се на всяк начин да претопи и слее български род в гърци.

Започнатое преобразование в Турско от султан Махмуда усърчи българската народа и възбуди в сърца му надежда достижения желания му; а свободний вход европейцев в Турско откри дипломатскому кръгу западних сил план разпространения влияния им в Турска Европа. Но на това само препятствие за тях беше руское влияние, кое в тях времена цветеше в Турска Европа и сички въобще православни християни бяха до най-голяма степен привързани Русии и от нея само чякаха спасение си. Европейски дипломатски агенти и мисионери пропаганди трябаше от тамо да започнат, т. е. да изстудят православни християни от Русия първо и тогава да постъпят в предприятие си.

Във време же маджарския битки (1849), когато прибягнаха маджарски и поляшки бежани (емигранти) в България, именно же Кошут, Бем, Замойски, Дембинкси, Кпапка и други многи и седяха близо до 10 месеца в Шумен, тогава най-много се разнесоха тия политически и религиозни мисли, т. е. тии проповядаха явно българскому народу, че той не тряба веке да чака нищо добро от Русия и даже, че тряба да се отдели от православна си вяра, да привлече с това съжаление западних сил и чрез того да добие религиозна и политическа си свобода. Но в тях времена техни проповеди не нахождаха никакъв отзив в български сърца и тъй за време остаха безплодни.

Многи от поляшки емигранти остаха по разни места Българин и установиха се между народу; някои си постъпиха и в учителско звание, а някои си и в турска служба, от коих и до днес многи еще се нахождат. Тяхно же ежедневно и неуморно занятие е да противодействуват на все ще е русийско или на все, що клони към Русия.

Първи от поляков, кой е започнал да има сношения ближни с някои си от по-знаменитих българ, бил е Чайка Чайковски, днес потурчен Садък паша. Той еще кога беше поляшки агентин в Цариград от страни княза Чарторижскаго, ходи и пътешествува отчасти по България и после, като се възвърна в Цариград, препоръчи някои си млади българи да се учат в Бебешкое учил[ище] Лазаристов, защото и той сам е в тясно сношение с него орден. От по-подирни времена като доби влияние пред Отом. Порта чрез банкерина Алеона французина, почна да подпомага някои си българи, кои дохождаха в Цариград за частни и обществени работи при Вие. Порта. Във време же Тензимата (1839), когато се призоваха от всички български области по двама пълномощни при Отом. Порта, той и тогава има с тях сношение, защото беше твърде добре приет от Риза-паша, в могущество същаго в него врем.

От емигрантов же 1849-го лето конт Замойски направи по-тесни познайнства с някои си знаменити българи и като си отиде в Парис, еще имаше с тях преписки понякогаш и даваше им надежда, че поляшкое в Парис общество има грижа за българи и за български дела!

Това тъй отиваше до 1853 лето, а в 1854, когато дойдоха съюзнии войски в Цариград и се готвеха за Кримская експедиция, дойде съвременно и Замойски, проводен от Чарторижскаго с цел да състави един поляшки регимент от 12 тисящи человеци, но защото нямаше толкова поляци в Турско, той призова някои си от по-знаменити българи, кои имаха влияние при народу и предложи им да съдействуват щото това число воинов да се събере от българи, а офицери да бъдат поляци.

За тойзи регимент бяха се донесли и няколко си военни форми поляшки от Франца и султан Меджид бе се обещал да даде 25 милиона грошове, а други разноски щяха да се дадат от французов и англичанов, част же от княза Чарторижскаго. Но призовании от Замойскаго българи не приемнаха това предложение и отказаха се с един добър начин; и тъй Замойсковий регимент се обърна на казашкий полк, под предводителство

Садък паша (Чайковскаго), кой се състави от руси, липовани зовими, от поляци, от гърци, арменци и от твърде малко прости някои си българи, защото и в него ни един знаменит българин не рачи да участвува.

От 1854 л., като се усили влияние западних сил на Възток, римская пропаганда съгласно с поляшкое общество почна да действува силно в България - поляци заради политическая си ненавист, коя имат против руси, а лазаристи за разпространение католицизма си. Но в поляци се криеше и една политическа цел и мисъл, коя тии искаха да достигнат между българите чрез обращения им в католицизма.

В 1856, подир Парижкий мир и договор, почнаха веке да действуват открито на това и склониха и Отоман. Порта да им съдействува, като я убедиха, че то е в нейна полза и за нейно спасение!

В тях времена найдоха заблудената Цанкова, человека отчаяната и чрез него събраха няколко си млади българи и приемнаха ги в Бебешкое Лазаристко-езуитско училище в Цариград да ги изучат и приготвят за тая цел.

Съвременно же му допустиха да печати в Сан Бенедето български книги и чрез тях да започне да сей мисли им между българи, а от по-подире му издействуваха да издава на български език и вестник под название „България”, чисто папищашко оръдие. Какво направление имаше той вестник, от кого се обдържаваше и еще до днес обдържава, що е писал и що пише еще, то е веке от всякаго познато.

Поляци, като достигнаха до тамо, мислеха веке, че тяхна цел е достигната и съставиха един таен комитет за това да подействува незабавно. Поляшкая политическа пропаганда, както е знайно, отдавна е съставена и има за главен управител и председател в Парис княза Чарторижскаго, кой и най-много разноски прави за поляшки дела, а за български дела се определи в Парис конт Замойски, а в Цариград -Ладисла Юрдна, колонел турски, кой прежде беше секретар Чайковскаго, доде он беше еще поляшки агентин в Цариград. Секретар же Юраднов на тая работа е някой си Подхайски. Сички писма, що се проваждат от Франца, Испания и Австрия върху тая поляшка пропаганда в Турско, коя се крие под религиозное було, идат до тейзи лица и тии разпоряждат агенти си по България. По-главни им же агенти, поляци, армено-католици и българи, са под покровителството на францушко (proteges) и в пашапорти им занятие се назначава professeurs - учители!

По консолати же и агенции католических сил, колкото има в Турска Европа, тая политическа поляшка пропаганда е успяла да намести един или по два чиновници поляци родом, кои работят само на това. Вишеречени же консулати и агенции по България въобще имат налог и заповед да действуват и тии на тая религиозна пропаганда и в случай, като се яви някой си агентин българин или друг с такъв пашапорт, да го защитяват силно.

Освен же редовних агентов и веех поляк, кои се нахождат в турска служба и от коих многи се скитат по България, както са най-паче служащии в казашки полк, се това проповядват и обещават простому народу, че спасение му било в принятие унии и като стане това, казват тии, щели да се съединят с българи и католическа една сила щяла да им помогне да освободят България от турската ига!...

Това се проповяда на яве българъм под име уния, коя тии представят, че не е някое си изменение вери, но само едно припознаване за папа, че е сам той глава черквии, че сам той имал канонически парва над сички християни въобще!

Но поляшкая тайна политическа пропаганда мечтай друго нещо. Тии чрез того начина се стараят един път като станат българи католици, кое никоги не ще бъде, да се навлекат сичките им емигранти в България и помощия на някоя си сила да дигат народа против турков и да съставят там ново поляшко царство! (Яж, бабо, гнили круши, да ти израстат зъби!) Тии са почнали да пишат по някои си вестници, че българи са се преселили от Полша и че познатии потурчени българи помаци били уж от поляков(!?). Такова нещо бе писано в Journal de Constantinople в брой...

Това е поляшкая пропаганда в България, коя удари на сухо в последни времена и сега поляци и лазаристо-езуитски мисионери имат едно неспоразумение между си, защото лазаристи прибързали с католицизма и тъй развалили план поляков и нихно мечтайно ново царство изчезнало из глави им!

А в религиозная пропаганда главний двигател е познатий мисионер лазаристов Боре; секретар же е някой си страшен лицемер Фавариял в Сан-Бенедето, в Цариград, кой познава добре български език, както и други някои си от тях, кои пишаха и пишат еще в поменатий католишки орган „България”, както и ония предателски статии, що бяха обнародвани в Courrier d’Orient, се от тях езуити бяха писани.

От българи же по-главни агенти в тая пропаганда били са не повеч от десетина мина, явни и тайни, и тем до някое си време се плащаше твърде изобилно, но повеч от тях не знаеха тайная машина поляков, ами се водеха като жълти телета!

На 6 мина от тях се дадоха и ордени папски с документи за заслуги им! Тии ордени носят надпис Pius IX, vertuti et merito. Anno MDCCCXLVII. Тии имат право да носят и военна форма и сабя, като папски войници!

В тая езуитска пропаганда е помесен и познатий хърватин Строссмайер, епископ босански и проч. от папска страна, кой под видом родолюбия лъсти и мами някои си простодушни българи.

Той има преписки с лазаристи в Цариград върху това движение и най-паче се труди в Македония да впосей религиозний раздор и да въведе католицизма. На негови разноски се печатат и няколко си книги на сръбски и български и пръскат се в Турция да лъстят православни християни да приемнат католицизъм.

Какви сплетни е правила досега в България тая пропаганда, то е веке доволно описано и познато.

А как срамотно пропадна нихно съборище, кое бе събрало в това разстояние около езуитская сган, то не ще ни реч от тому. Читатели наши знаят, че сички свещени лица от България, кои имаха слабост, та приеха уния, излъгани от самая реч, като видяха че езуити им налагат тутакси и католицизъм в сичка му обширност, оставиха ги с презрение и се завърнаха пак на православная българска вяра, като известиха писмено братям си българъм да се не лъже веке никой от тия хитролукави езуити.

От какви причини и от коги се е възбудил тойзи свещен въпрос в българи, описано е до сега в обширност, но тук еще можем каза няколко си речи. Гръцкое духовенство отначала еще кръщения Преславската двора е гонило българская народност и всякоги е искало да владей вероизповедно българи. В

сякоги, кога е находило и най-малкое благовремие, не го е пропущало, без да покаже злоба си връх българское духовенство. Българи же от своя страна всякоги са се трудили да имат независимо свещеноначалничество, както са го имали в толкова векове.

Настоящий век разви доволно българский дух, българи поискаха да въведат в черкви си българское богослужение, както и в училища си българское учение, кое гърци от един век насам съвсем бяха уничтожили и заменили с гръцкое и искаха да разпространят панелинизма си до Дунава.

Несмисленая упорност и крайная развратност гръцката духовенства разяри българската народа до най-голяма степен и дигна всяко страхопочитание и благоговейност от него към себе си. Народ реши веднаж завсегда да се отърве от духовное иго гърков и от нихни непоносими веке угнетения.

Римская и поляшкая пропаганда искаха и ищят да се възползуват от тия обстоятелства. Видяхме и виждаме еще какви неуморни старания показах и показват еще да би могли да получат цел си. На това, както е знайно, тии се подпомагат и от католически сили, кои имат свои си мисли в тойзи наш въпрос.

Протестантски же общества и тии не мируват никак, но стараят се на всяк начин да добият и тии хища си в това обстоятелство. При сички тия околности народная страна, коя иска и ищи да се съхрани целокупност народа ни като се отбие всяк религиозен раздор, тя до сега се бори със сички тия неприятели и противници и със сичка си слабост успя, та даде един добър удар унии, но дело не е еще свършено с това.

Народное всеобщо желание не е еще удовлетворено и неприятели български не са еще престанали от действия си; тии действуват и готвят се еще да действуват по-силно. В досегашная си борба с такива и толкова неприятели народности ни ние действувахме и се борихме с тях сами самички.

Никой от нигде не ни помогна в нищо. Кое убо бе наше оръжие, кое нас толкова неприятели навладя до сега и отби тая смъртоносна зараза, коя исуити ищеха да въведат между ни? Нищо друго не бе ни оръжие, освен святое братско съгласие, всенародное постоянство. То ни спаси досега и то ще ни спаси за в бъдъщност!

Нека, братя, бъдем постоянни до край и наше желание ще се достигне. Исторически ни вероизповедни права ще ни се дадат без друго. Нека не мислим, че имаме някой си приятел, от кого да чакаме нещо си добро. То е едно чисто заблуждение да чакаме от другиго, когато ние с постоянство си можеме извърши онова, що е наша правдина.

_______________________________________________

155) За павликяни каква секта са били пред обращения им в католицизма и в какво положение са били до 1828-го л. читател може видя по-обширни разяснения в съчинение „Няколко речи о Асеню първому и пр.” У[чредител].