2.7. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ В ДНЕВНИЦИТЕ И СПОМЕНИТЕ НА ХРИСТО ТАНЕВ СТАМБОЛСКИ ОТ КАЗАНЛЪК

2.7.1. НА ИЛАРИОНА СЕ ПРЕДЛАГА ДА ПРИЕМЕ УНИЯТА

В: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852-1868.

София: Държ. печ., 1927, с. 93-99.

Арменокатолическият патриарх; Нови опити да се склони Иларион към приеманенунията; При папския наместник в Цариград; Христо се бои от разцепление на българския народ; Православните българи в Цариград се вълнуват от слуховете за унията; Христо се среща с Илариона; При униятските водачи; Портата припознава униятската община; Възвание против унията

На 18 декемерий Христо отива на Фенер. Българската църква беше затворена; Иларион132 отсъствуваше, само Найденова133 намери. От последния той се научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион се разболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашев134, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да се бави много при него, заминал и отишел да търси Тъпчилеща в Балкапан. След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлии: тютюнджии и абаджии от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола Сапунова, църковния епитроп Хр. Вакпидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставяли го да се съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпише. Едни от тук, други от там, го задявали да извърши това сега без колебание.

- Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да се обмисли добре.

От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да се почака още два-три деня додето оздравя; и с такова убеждение, тълпата се разотишла с намерение да дойде пак в събота.

На излизане от метоха, църковният епитроп Н. Сапунов отваря касата църковна, в която се съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и всичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, изпратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които се припознава Иларион за свещенноначалник на българското духовенство и се упълномощава да действува в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия. Всичките тия книжа Сапунов ги предава на Стоян Джейкова, за да се използуват в даден случай.

Арменокатолическият патриарх. - От тук, продължава Найденов разказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католическия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и, без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уж последният им бил връчил.

Патриарх Хасун прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последният да посредничи пред папата, за да се приеме и българския народ в лоното на Католическата църка, след което в неделя, на 18 декемврий, за днес, да се представят пак всички в дома на Брюнони да му го предадат.

Черновката на заявлението съчинили патерите135, католишките попове, а на български то било преведено от х. Мина Пашев и др. Цанков.

Същият този ден, сряда 14-того, Хр. Тъпчилеща и х. Мина Пашев разгласили и из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще се прогласи идущата неделя, за която цел се поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата.

Всичко това станало известно в Руското посолство и посланикът, княз Лобанов, пратил посолския архимандрит завчера сутринта, на 16-того, при Илариона, за увещание да не предприема толкова пагубната постъпка за православието, а сам той, Лобанов, отишъл при патриарха, за да го убеди за отстъпките на българите. Същият ден, 16-того, петък след обяд, се събрали и общината, и комисията в метоха, и всички решили (само Хр. Тъпчилеща се въздържал) да не се обръща внимание в домогва-нията на няколко самозванни водачи на народа, а да се чакат избраните народни представители и тъй насърчили Иларион.

Нови опити да се склони Иларион към приемане унията. - На утрето, на 17 декемврий същата тълпа със същите водачи дохождат в метоха и навлизат - едни: Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др. в общинската стая при Илариона, други: Н. Сапунов, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др. из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение, на архимандрита Йосифа Соколски, егумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия и на другите свещенници и диякони. Първите насиляли Илариона да подпише и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно. На това се чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, но той постоянствува да отказва. Вторите пък убеждавали Макария, Йосифа и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос трая до обяд, до когато Иларион се оттегли в стаята си. Тълпата се разпръсна.

Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби.

- А владиката Иларион? - запита Христо Найденова.

Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова; щяха да се върнат тая сутрина за църква, но още ги няма, завърши Найденов разказа си.

И двамата смаяни, недоумяваха: дали двамата владици са задържани негде от правителството, или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол?

При папския наместник в Цариград. - След обяд Христо, с раступано сърце, се опътва за Балкапан. Тука той се научава, че горепоменатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двесте еснафлии: абаджии, тютюнджии, чорапчии и др. в Галата, се отправили за в Пера към къщата на папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони. Пътьомтълпатасеувеличиласощемноголюбопитни инородни хора. Тука, в къщата на Брюнони, биле събрани: армено-католишкият патриарх Хасун, с по-видните си подведомствени духовни и мирски лица, също и такива от чисто католическо вероизповедание.

Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите. А Брюнони молят да им издействува от Високата порта признаването на независима йерархия.

Хаджи Мина Пашев държал пред всички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че задно с Брюнони ще изпълнят изказаните им желания и, нещо повече, ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да се черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им. Разноските по всичките тези потреби, както и тия по поддръжката на духовенството и на новообразуваната църковна община, щели да стават от католишката пропаганда.

След това се поднесли за подписване от присътствуващите българи и католици приготвеният преди акт за станалото съединение, а само от българите - духовенство и миряне - тоже предварително приготвено друго заявление до Папата на френски език. Тогава всички навлезли в съборната католишка църква; изпяло се по латинско славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици. Един католишки поп тоже изказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство. След това всички се разотишли радостни и весели, а някои си се понапили.

Христо се бои от разцепление на българския народ. - Главата на Христо беше зашеметена и не можеше да направлява съжденията си при толковато съдбоносни за народа ни приключения. Наскърбен до неимоверност, той се страхуваше от възможното разцепление на народа, което главно занимаваше неговия дух. Да става каквото ще става, си мислеше той, но единодушието, единомислието, единството на българския народ във всеки случай трябва да се запази, инак всичко е изгубено. Със съвършено незнание, в пълна неизвестност за утрешния ден, тъй сломен под тежестта на печалните тия размишления, той се върна в училището същия ден вечерта. Другарите му българчета, освен един, съотечественика му от Казанлък Иван Енчев, възмутени от постъпката на Цанкова и съмишлениците му, споделяха Христовите възгледи и страхове по разцеплението на народа. Смутен от събитията, с голямо нетърпение Христо чакаше петъка, 23 декемврий, когато щяха да разпуснат за Коледа православните ученици, за да иде на Фенер у Ив. Найденова на гости за през коледните празници, да изучава положението на църковния ни въпрос след изпъква-нето на унията и за да провери от самаго Илариона, случившето се миналата неделя.

Православните българи в Цариград се вълнуват от слуховете за унията. - След като се уверил в истинността на по-горе изложеното, Христо узнава за големия смут и за тревогата, която обладала Владиците Илариона и Авксентия, след завръщането им от острова миналата неделя, в който ден още вечерта се завърнали в метоха, разкаяли, два-трима от свещениците, участвуващи в това униятско движение, в тая религиозна комедия, както самите те я наричат.136

Същото смущение и залисия обзели и търговците и писарите им, дошли в понеделника на канторите си в Балкапан и в други ханища и български центрове на Цариград. Всеки питал: истина ли е, възможно ли е такъв скандал? Где са общинарите? И развълнувани бързо, бързо се отправят за Фенер при Владиците, за да се уверят и решат какво да се прави, какво да се предприема, за да се спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа.

Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер. Провървели се от всичките краища на Стамбул и Галата българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития. Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните търговци и от по-благоразумните младежи и еснафлии.

Всички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; всички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенията за независима йерархия по честен начин, а не с измяна на вярата ни.

Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлии и младежи, които осъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към българския народ, за да се не заблуждава, което се и подписва от всички, както и от разкаяните се десетина-петнадесет духовни и миряни.

Христо се среща с Илариона. - Този ден Христо издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, озадачен, а пък то, напротив, го намери бодър, дързостен, готов да се бори за справедливите домогвания на българите и да отстоява на всички удари, идещи от страна на Патриаршията или на правителството, също и на посегателствата от страна на пропагандите, католишка и протестантска.

- Вие ме очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христо Илариону, особено сега след изпъкването на унията.

-Да.нямада скрия положението си, в което се намерих два-три дена, от понеделник насам, смутих се, сломих се до отчаяние, загрижих се и се уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; но като разпитах и узнах какви лица и как се е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояването на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз се успокоих.

Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течение на църковния ни въпрос, но аз съм убеден, че тя няма да хване корен между народа. Ето на, половината от подмамените се върнаха вече, също и двама свещеници, с които се готвим да служим за Коледа. От друга страна пък, тя ще стане причина да престанат русите да галят толкова усърдно гърците и Патриаршията им, която ще накарат да се съгласи на българските искания.

Този знаменателен разговор се прекъсна от влизането на новоизбрания в общината църковен епитроп Дим. Добрович, ревностен защитник на българщината от няколко години, с дяда Авксентия. При все това Христо остана много доволен от този, макар и къс, но многозначущ за него разговор.

При униатските водачи. - От тук той се запъти за Галата, в дюкяна на съгражданина си Ив. Бозвелиев, първомайстор на тютюнджийския еснаф, гдето завари Никола Сапунов, първомайстор на абаджийския еснаф в Стамбул и Стояна Джейкова, първомайстор на абаджийския в Галата, и троицата върли привърженици на унията и крепители на водачите й Драгана Цанкова, Д-р Мирковича, Манола Зааралията и Хр. Ваклидова. Разговорът между троицата първомайстори се въртеше все около станалата уния. Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като се погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униятска българска община, още на утрешния ден от прогласяването й, сиреч на 19-того, с всичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др., а пък укоряваха и враждебно злословеха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и всичките други българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали.

Портата припознава униятската община. - Действително тука Христо се научава, че още в деня, 18 декемврий, в който стана унията, армено-католишкият патриарх Хасун уведомил министра на изповеданията Али паша за станалото и го молил правителството да припознае тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности.

От този ден се започнало приспособяването на долния кат на една голяма къща на Юксек-калдъръм, в която живеял отпреди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосветеното униятско духовенство во главе с архимандрита Макария, когото Брюнони назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще се освети и служи коледна служба.

От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от подписавшите акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те всички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха.

Възвание против унията. - На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири.

От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи.

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство! И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски. И всичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унията!

Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униятско движение, но му се каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле разположени против тях Гавраил Кръстевич, Дим. Гешоглу и Николчо П. Тъпчилеща. Последният беше прекръстил униятския орган в. „България“ на Латиния.

______________________________________________

132) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Иларион Макариополски (1812— 1875), Иларион, епископ Макариополски, със светско име Стоян Стоянов Михайловски

133) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Иван Найденов (1834-1910) - педагог, публицист

134) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Хаджи Мина Иванов Пашев (1838-1881) - общественик, родолюбец и дарител за развитието на училищното и образователно дело в Сливен. И до днес част от наследството му се предоставя за подпомагане на културата и образованието, като е учредена и годишна степендия за талантливи деца. Преводач от гръцки, руски, френски, турски и румънски езици. Защитник на българщината, той е един от основателите на българското читалище в Цариград и е избран за пръв негов председател. През 1869 г. става един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила и председател на заседанията при изработване на устава му.

135) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Патер (остар) - католически свещеник.

136) Виж брошурата на д-р Мирковича: Униатското движение по черковния въпрос, стр. 25.

137) Виж брошурката на Д-р Мирковича: Униатското движение по черковния въпрос, стр. 24.