2.6.1.2. РУСИЯ И ИЗТОЧНОТО ПРАВОСЛАВИЕ

НАЦИОНАЛНИ ДОМОГВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

И тъкмо тия две причини - близостта му с лазаристите и новият политически курс, възприет от централната турска управа - заставят Цанкова да се яви проповедник още с първия брой на своя в. „България” на една нова политическа и черковна ориентация, която, най-малко, ще обособи българите като отделен народ в пределите на турската йерархия с право на своя самостойна черква, с народна черковна история и с изгледи за политическа независимост. А тъкмо руската политика, към която бяха обърнати очите на всички българи до Кримската война, не даваше изгледи за такива придобивки.

В желанието си да запази поне отчасти своето влияние върху балканските християни, почти заприщено с подписания в Париж на 1856 год. мир, Русия трябваше да обърне всичкото си внимание върху фенерската патриаршия, обединителка на тия християни, към каквато народност и да принадлежат те. Тя вярваше, че само чрез патриаршията ще може да се бори с неприятелския лагер: с католишките и протестантски пропаганди, които заплашваха жизнената и мощна хомогенност на православието, закрили зад своите верски домогвания чисто политически и икономически задачи.

За Русия, следователно, не оставаше нищо друго, освен да тръгне по същия път на своите западни противници и да обърне религията в средство на политиката.

Руската политика възприема религиозния принцип по отношение всички народи от православна вчера, принцип, който става неизменна традиция и крайъгълен камък във всичките й дипломатически акции. А 19 в. беше възвестил вече друг принцип, който не остана чужд и за българския народ, особено за по-първите му синове - тоя на националното обособение. Затова и техните религиозни копнежи за независима черква се явяват само маска за политическите им цели: те почват да виждат в църковната организация най-удобното средство да се обединят народните маси и да се даде на народа единство, което му липсвало.

Искало се е само да се намери смелчак, който като демаскира чуждите политически домогвания под плаща на религията, да разкрие картите на българите, които чрез черковната си независимост бленуват да се самозапазят като народ, като самостойно цяло, а не като съставна част от друго, чуждо за тях единство, образувано в името на каквито и да било религиозно догми.

И тоя смелчак се явява в лицето на Др. Цанков.

Живял в Австрия до и след борбите на полско-унгарската уния за държавна независимост, той не е могъл да не се зарази от нейните политически тенденции, както и ония чувства на неприязън към руската политика, с които страдаха и умряха полските и маджарски борци за свобода. А тия въздействия над него не са се прекъснали и в родината му, дето намериха подслон под неволната закрила на турската власт около 2000 емигранти, начело с Лайош Кошут, генералите Бем, Дембински и др. Там по-отрано пък се подвизавал Чайковски, известен на широките народни маси с турското си име Садък паша, основател на прочутия Казак-алай и страстен проповедник на федеративна турско-славянска държава под скиптъра на султана.

Голяма част от тия емигранти се настаняват на турска служба, като приемат и мохамеданството; останалите пък се явяват пригоден елемент, особено поляците - и поради племенната си и езикова близост с българите - за чуждите иноверни пропаганди.

Техният лозунг е, че всичко зло иде от православна Русия, който напълно хармонира с лозунга на българите: нещастията на българския народ се дължат предимно на православната фенерска патриаршия. И от тия два лозунга се изковава трети: борба срещу Русия на политическа почва, като се измени макар за известно време на покровителствуваното от нея православие.

Не по-малко са повлияли и лазаристите върху решението на Др. Цанкова да направи от българския църковен въпрос един въпрос не от вътрешно, а от външно политическо значение. Папата чрез тях се е надявал да разшири своята власт над Балканите, а западните велики сили - чрез тази духовна власт на папата да направят по-мотивирана своята намеса във вътрешните работи на Турция, като същевременно отбият руското влияние върху подчинените на Турция православни християни.