Теофана Савова е необикновена личност по време на Школата на Учителя. През цялото време на Школата тя е неотклонно до Учителя със сестра си. Смята за свой дълг, че трябва да бъде до Учителя и да бъде връзката на човечеството като негов представител с Учителя и с Бога. Тя непрекъснато стои пред вратата на Учителя и посреща и изпраща посетителите. Уведомява Учителя и предава Негови нареждания. Така че, когато Учителят отварял врата на стаята си, на прага винаги е стояла Теофана Савова. Имала е това като свое задължение и го е изпълнявала безотказно. Около нея също са се прикрепяли няколко сестри и те са представлявали групата на така наречените „слънчогледи", защото слънчогледите със своите пити винаги следят слънцето. Така те придвижват по посока на слънцето цветните си пити. По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога.
Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея. Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго. Някои от тях беше раздала на свои познати. Други имаше у дома. Аз предложих да ги прибера, но тя не се съгласи, понеже искаше да стоят при нея. Споделих, че след като си замине, това всичко ще се пръсне и никой няма да си спомни коя е Теофана Савова. Тя много се ядосваше, че аз говорех за това, че е необходима приемственост. Беше ми дала да прочета нейни спомени от Школата, които тя пожела да й бъдат върнати. Това и направих. Поисках да ми предаде нейния албум, но тя реши да го остави при себе си. Преди това тя беше ми направила коментар на снимките, който аз записах. Опитах се да подредя нейните неща. Тя се съгласи, но после не ми даде да ги прибера. Около нея прихождаха няколко сестри, които й помагаха и й носеха храна. Особено Еленка Стоева - железничарката. Теофана винаги ме посрещаше на вратата с песента „Бог е Любов" и на стената на антрето й стоеше окачен един картон с петолиние с три ноти „До - Ми - Сол". Веднъж ме попита: „Знаеш ли какво значи това?" „Не зная". „Ами това е гамата До-мажор, върху която е построена песента „Бог е Любов". И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше.
След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора. Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки. А те, от своя страна, не пожелаха да предадат материалите на човека, който е работил с нея. А те това знаеха много добре. Освен това се намериха и други, които им забраниха да ми предават какъвто и да е материал. А те нямаха нищо общо с Теофана, нито познаваха нейното творчество, нито са работили с нея. Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва?
Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход. А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя.
„Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!"
