ПАНОРАМА

ОТ АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВИЯ ЕТАП

ОТ ЖИВОТА НА ЕДИН НЕСЛОМИМ ЧОВЕК

Георги Вълков Миркович (1825-1905) е роден и израснал в будно и трудолюбиво сливенско семейство, привързано към всички прояви и изяви на българските традиции. Представянето на цялостния му облик от израстването му до човек със собствени възгледи и идеи, като участник в исторически за страната ни събития (ожесточени борби за официално признаване на българската черковна и национална независимост и формирането на самостоятелна България), е огромна изследователска работа. За д-р Миркович са отпечатани, в различна пълнота и обхват, многобройни публикации и самостоятелни трудове, които осветяват частици от житейския му път. Неразделна част от същността му е и един аспект от духовното развитие на лекаря и просветителя - връзката му със спиритизма и с Учителя Дънов - сравнително неизвестна и непроучена област.

Д-р Вергилий Николов Кръстев, с присъщото си старание, поема тази задача. В продължение на няколко години усилено работи по нея със съдействието, както на официални институции, така и на съидейници от София, Сливен, Правец и други места.

Работата по подреждането на документите, промените в него, както и за тяхното внушение, той споделя през 2013 г. в следващия материал, замислен като въведение към том 1 за д-р Георги Миркович. В него, той пише: „... аз черпех от труда на предишните поколения. Те бяха посели житото, но аз ожънах, овършах, смлях житото на брашно, омесих им хляб в погача и им поднесох тази погача, на която пише отгоре с надпис: „Изгревът”.

Издаване на книга за д-р Миркович в поредицата „Изгревът...“, с подготвените от д-р В. Кръстев материали, се появи отново като идея през есента на 2019 г. Събраните документи бяха сортирани и пакетирани по обичайния за него начин. Преглеждането и вникването в съдържанието им отне значително време. Защо? В процеса на издирване д-р Кръстев е събирал разнообразни по вид документи (ръкописни, печатни, снимки), които постепенно са се натрупвали и значителното им количество в последващото им разпределяне и сортиране е затруднило работата му. В по-голямата си част те са подготвени за печат, но поради огромния обем от информация се е получило известно разминаване от първоначалния замисъл, за мястото им в съответния том за живота и дейността на възрожденския просветител, лечител и революционер д-р Георги Миркович. Установяването на този факт имаше за последствие преразглеждане на структурата на изданието замислено от д-р Кръстев.

В събраните материали някои събития се повтарят, но предадени през съзнанието и философията на авторите - Иван Селимински, Тодор Икономов, Драган Цанков, Иларион Макариополски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Георги Раковски, Найден Геров, Христо Стамболски, Симеон Табаков, Стефан Кидиков-баща и син, Пандели Кисимов, Светослав Миларов, Минчо Кънчев, Владимир Дякович, Българския патриарх Кирил, Николай Генчев, родственици и др.

Именно тази панорама обогатява представата ни за случващото се в този исторически период.

Архивните и печатните документи в този том обхващат периода от рождението на Г. Миркович до 1875 година и незавидното му положение на заточеник. Този е първия етап от живота на Доктора, който предопределя по-нанатъшните му житейски и творчески изяви.

Въвеждащият материал - животоописание на Г. Миркович в дати -нагледно представя основните житейски факти и приноса му в културната и духовна област на Българското възраждане. В широкия диапазон от случки и преживявания може да се проследи линията на съдбата на един несломим човек.

В процеса на събиране и подреждане на документите се появи необходимост и от допълнителни текстове, пояснения (на думи, географски понятия, изрази и др.) и бележки. Те са въведени на същата страница или, и в речниците, поместени в края на книгата - за разбиране и разчитане на материала, който в по-голямата си част е почти дословно предаден.

Илюстративното приложение (сканирани материали) е изцяло документално и нагледно потвърждава съдържанието на изданието. Позволили сме си да представим изцяло: Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. ill, 69 с. Върху този труд Миркович работи с възрожденски плам, с идеята и надеждата да улесни обучението на българските деца в килийните училища. Книгата е библиофилска рядкост, а откъм съдържателната си страна е явление в историята на българските граматически трудове. В нея за пръв път се отрича наличието на падежи в българския език. Тя е коментирана и обсъждана още от момента на издаването й, до наши дни.

Последното документално приложение в изданието е „Доктор Миркович в Словото на Учителя Дънов“. Невидимата, непреривна, връзка между Г. Миркович и Петър Дънов, може да се проследи в много от беседите, които Учителят изнася дълги години след заминаването му. В лекциите „Търсене на изгубената дума“ и „Вяра и съмнение“ Учителят разкрива някои непознати случки и страни от живота на един от първите си ученици.

В този първи том за д-р Георги Миркович връзката му с Учителя Дънов не е представена, поради хронологичния обхват на включените събития. Следващата книга от поредицата :Изгревът ...“ посветен на „Мирча“ ще документираме, освен връзката му със Сливен, така и малко изследваната му страна - със спиритизма, Учителя Дънов и Сливенското братство.

Ефросина Ангелова-Пенкова