| Алтернативен линк |
Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35
Доктор Георги Вълков Миркович (1895-1905)
- лекар, участвал в борбата срещу холерата и чумата, в борбата за
национална и църковна независимост и оживял в Цариградските тъмници
и от заточението в Диарбекир
I
Доктор Георги Вълков Миркович (1895-1905)
II
Доктор Георги Вълков Миркович с брат си Русчо (Руско) Вълков Миркович –
в началото финансова, а по-късно и морал на опора в нелекия му житейски път
III
Доктор Георги Миркович със сестра си Иванка
IV
Иванка, сестрата на д-р Георги Миркович, с детето си
Болградската гимназия, в която д-р Г. Миркович е директор през 1864 г.
VI
Иван Никитич Инзов (1768-1845)
- руски генерал от инфантерията (пехотата) и администратор.
Главен управител и председател на настоятелството на чуждестранните
колонисти на Южна Русия и представител на Бесарабския регион със
специално внимание към българските заселници.
През 1821 г. основава град Болград за български бежанци.
VII
Драган Киряков Цанков (рождено име: Димитър Гигов) (1828—1911) —
адвокат, дипломат, редактор, политик, почетен член на Българското
книжовно дружество. Ръководител на Униатското движение, член на
делегацията до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за
архиерей на съединените Българи.
VIII
Тодор Стоянов Бурмов (1834-1906)
- български възрожденец, активен участник в борбата за църковна независимост
(фотограф: Карастоянов, София)
IX
хаджи Мина Янков Пашов (1838-1881)
- участник в борбата за независима българска църква, поддръжник
на Г. С. Раковски, издател и кореспондент, инициатор за откриване на
българското читалище в Цариград
X
Балкапан хан в Истанбул
- Български търговски център в Цариград, активно участващ в
обсъжданията на проблемите в Униатското движение.
XI
Иван Георгиев Селимински (1799-1866)
- общественик и лекар, помогнал на д-р Георги Миркович да замине за
Киев, участник в борбата за национална и църковна независимост и неин
Летописец
XII
Христо Танев Стамболски (1843-1832)
- общественик, участник в борбата за църковна независимост,
лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград и един от
организаторите на българското здравеопазване след Освобождението.
XIII
Тодор Николов Шишков (1833-1896)
- учител и просветен деец. Разпалено коментира през 1868 г.
Устава за наредбата на Сливенските училища предложен от д-р Г. Миркович.
XIV
Михаил (Мйхал) Чайковски (1804-1886)
- известен още като Мехмед Садък паша, Садък паша, Садък
паша-Чайковски, Чайка Чайковски - журналист, офицер, османски паша.
Подкрепил идеята и опита за осъществяването на Проекта за устройство
и наредба на вилаетски български училища (Вилаетския проект)
XV
Мидхат паша (1822-1883)
- Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша,
по времето на султан Абдул Азис.
Взаимствал идеята на Виалетския проект на д-р Георги Миркович.
XVI
Рафаил Попов (светско име: Райно Добрев Попов) (1830-1876)
- участник в борбата за независима национална църква.
На 3 април 1860 г., като дякон на Иларион Макариополски присъства
на тържествената Великденска литургия в Цариград, на първия опит за
църковна независимост - не се споменава името на гръцкия патриарх.
XVII
Иларион Макариополски, митрополит Търновски (1812-1875)
- предводител на черковно-националната борба. На 3 април 1860 г., на
тържествената Великденска литургия в дървения български храм
„Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх.
Този ден, известен като Българския Великден, е първият опит за църковна
независимост - публично отхвърляне властта на гръцкия патриарх.
XVIII
Папа Пий IX (1792-1878)
- приел българската делегация от Драган Цанков, дякон Рафаил Попов,
д-р Г. Миркович и Боре през април 1860 г. и ръкоположил архимандрит Йосиф
Соколски за глава на Унията - архиерей на съединените Българи или на
Българската униатска църква.
XIX
Икона,
подарена от папа Пий IX на д-р Георги Миркович
като делегат на българските униати в Рим -1861 година
XX
Йосиф Соколски (светско име Тодор Петровчич) (1786-1879)
- източнокатолически архиепископ, архиерей на съединените
Българи или на Българската униатска църква.
XXI
Йосиф Соколски (1786-1879)
- източнокатолически архиепископ на Българската униатска църква.
XXII
Соколския манастир “Успение Богородично”, Габровско - построен през
1833 г. от архимандрит Йосиф Соколски, игумен на манастира
XXIII
Доротей Врачански (светско име Дончо Иванов Спасов) (1830-1875)
- патриаршески и впоследствие екзархийски митрополит.
Предал д-р Г. Миркович на турските власти.
Представен по страниците на българските вестници („Свобода“,
„Независимост“, „Право“, „Българска пчела“, „Цариградски вестник“,
„Македония“, „България“, „Източно време“, „Ден“, „Дунавски лебед“ и др.)
като предател на българите и шпионин на турското Министерство на
вътрешните работи.
XXIV
Мардин - последната спирка на заточеника д-р Георги Миркович
XXV
Поп Минчо Стоянов Кънчев (1836-1904)
- учител, свещеник, участник в националноосвободителното движение,
заточеник - автор на спомени от Диарбекир (фотограф: Михайловски)
XXVI
Страници от ръкописната илюстрована книга „Видрица“ - спомени на
диарбекирския заточеник поп Минчо Стоянов Кънчев - записки за неговите
съкилийници, между които и д-р Георги Миркович
XXVII
Стефан Гергев (Георгиев) Гидиков (1837-1871)
книжар, сподвижник на Г. С. Раковски. Роднина на д-р Г. Миркович
XXVIII
Стефан Стефанов Гидиков (1871-1944)
- племенник на д-р Георги Миркович и син на Стефан Георгиев Гидиков,
биограф на вуйчо си, съхранил и предал архива му в Националната
библиотека
XXIX
Кирил, патриарх български и митрополит Софийски (1901-1971)
- историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел - с приносни
публикации за историята на Униатското движение.
XXX
Касъров, Лука Иванов (24.06.1854-8.05.1916)
Първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и
библиограф. Създател на първата българска енциклопедия
„Енциклопедически словар“
- първият справочник представил житейския и творчески път на д-р
Георги Миркович.
XXXI
Д-р Вергилий Николов Кръстев (1938-2018)
- човекът, вложил много време и труд при събиране на материалите за
Изданието
XXXII
