Алтернативен линк |
306. НАРЯДИ И ПИСМА
В.К.: Сега, Вие ми показахте по-рано, че имате един наряд от Учителя, собственоръчно писано от Учителя. Искам да го преснемем.
Л.Т: Е, не мога да се сетя сега, трябва да търся, да видя.
В.К.: Вие имате ли други стари наряди?
Л.Т.: За какво наряд?
В.К.: Наряд от Търновските събори, мисля че и по-късно, Той лично го е писал. Вие го четохте и ми го показвахте. Почерк на Учителя.
Л.Т: Почеркът на Учителя.
В.К.: Това е като наряд.
Л.Т: Ами...
В.К.: Наряд за дни от седмицата и т.н. Вие имате ли някои писма от Учителя? Освен до Михаил?
Л.Т: Имам подписи, да.
В.К.: Вие имате ли доста писма на Учителя до брат Кръстю, до брат Христо?
Л.Т: Не.
В.К.: Само тези, които са поставени тук?
Л.Т: Да.
В.К.: Други писма нямате?
Л.Т: Да.
В.К.: Нямате.
Л.Т.: Сега, ако може да се намери един тънък найлон. Искам да пъхна снимките, в които съм заснета в Операта в роли, защото тъй ще се похабят. Да не бъдат в контакт с въздуха, защото или стъкло ми трябва, щото то беше рамка, но сега я нямам, или стъкло да залепя тая големина, за да се запазят снимките, щото втори снимки нямам.
В.К.: Да. Аз ще проверя дали имам рамки и стъкла. Вие рамка нямате?
Л.Т.: Сега нямам, а трябва да се запазят.
В.К.: Трябва, трябва. Аз ще потърся някаква рамка със стъкло, ще донеса и направо ще ги сложим.
Л.Т: Ама виждаш ли големината каква е?
В.К.: Виждам добре.
Л.Т.: Доста големичка трябва да бъде.
В.К.: Ще донеса такива рамки със стъкла.
Л.Т: Прощавайте много, ама искам да ги запазя, нали?
В.К.: Аз също искам да се запазят, разбира се. Аз също искам да се запазят. Сега, Вие какъв материал имате още от брат Христо? Освен неговите писма, кореспонденции и други неща.
Л.Т: Много имам, но не мога така точно да Ви ги цитирам. Много имам. Много. Имам освен кореспонденция, обща работа - изскачат, изскачат като някакъв извор. Търся едно - намирам друго. Така.
В.К.: Аз искам, имам изискване и си представям молбата пред Вас, нали? Аз искам. Дали ще стане, това вече Вие решавате и той, Христо, решава отгоре. Аз искам тези неща от брат Христо полека, полека да ми ги предадете всички, да ги опаковаме и да ги приберем. Аз искам, нали?
Л.Т.: Постепенно ще стане, не може изведнъж.
В.К.: Разбирам, че не може отведнъж, разбирам и знам защо.