304. ДА СИ ЗАЛОЖИШ ПАСПОРТА

В.К.: Сега, аз тефтерчетата Ви връщам тази вечер и те са у Вас. Трябва да ми дадете паспорта. Паспорта трябва да ми дадете.

Л.Т.: Ще Ви го дам, аз го пазя.

В.К.: Сега, по-нататък. Защото аз се движа без паспорт и ще ме спре някой милиционер и аз нямам да си покажа паспорта.

Друг един въпрос. Ставаше въпрос за писмата на брат Христо с Михаил Иванов. Сега, те са в мен, аз съм ги преснел, обаче аз искам да ги препиша. Още ми трябва време, няколко дена. Следващия път ще ги донеса.

Л.Т: Но ще ги имам и аз, нали?

В.К.: Ще ги препиша на пишеща машина, нали.

Л. Т: Че тогава ще ми ги дадете.

В.К.: И ако има още някои писма, да ги предадете.

Л.Т: Разбрахте ли нещо там?

В.К.: Разбрах аз. Ако има още, евентуално още други някои писма?

Л.Т: Ще видя, ще видя.

В.К.: Да дадете да ги препишем на пишеща машина.

Л. Т: Сега, за да отворя сандъка тука, трябва да стане хардауш269: да вадя всичко по земята, да разхвърлям, а сега не е момент!

В.К.: Не е момент. Да. Сега, ставаше въпрос за разрешението за погребението на Учителювото тяло.

Л.Т: Да, да. Сега ще Ви го потърся.

В.К.: За разрешението за погребението, за гроба на Учителя, телеграмата там.

Л. Т: Да, трябва да го потърся.

В.К.: Този В. Атанасов е Възкресен Атанасов, така ли?

Л.Т: Да.

В.К.: И той се оженил за Вашата сестра. Как се казваше Вашата сестра?

Л.Т: Нейният първи мъж беше Иван Пеев, професор по солфеж в Музикалното училище.

В.К.: А сестра Ви Султанка ли беше?

Л.Т: Султанка.

В.К.: Значи Възкресен се оженил за Вашата рождена сестра.

Л. Т: Тука някъде го пъхнах.

В.К.: Ама това е официално, нали?

Л.Т.: Ако може да се очистим от човешкото, ще бъдем ангелчета, ангелчета.

В.К.: Аз съм минал също през брак.

Л. Т: Ний сме душички бе, душо.

В.К.: Аз съм минал също през брак и нямам думата на критика.

Л.Т: Ние допущаме животното да вземе надмощие в нашия живот.

В.К.: Аз нямам думата, защото... Ставаше въпрос решението за признанието юридически на Братството.

Л.Т: Сега, да видя още на едно място.

В.К.: Чакай да видим какви са тия работи?

Л.Т.: Другият документ. Малко листченце. Може да бъде даже обвивка, не бързам нищо да хвърлям, нито да изгарям. Свещено пазя всичко. Сега ще дам още едно блокче, да видим и там.

В.К.: Нали досега всичко, което съм взел, съм върнал досега.

Л.Т: Всичко, каквото имам оставено, за Светлото Бяло братство, като лъвица го пазя. То ще остане за Бялото братство, Светлото Бяло братство. Затова ще ми го върнете.

В.К.: Връщам го това нещо. Аз ще го извадя на ксерокс и ще Ви го върна. На този лист се вижда отпред, че това нещо е изваждано, това не е оригинал. То е изваждано на ксерокс.

Л.Т: Бе где да го знам какво е.

В.К.: Да. Но аз ще Ви го върна и дори ще Ви върна още два-три такива, за да имате.

Л.Т: Добре.

В.К.: Бъдете спокойна, нали всичко работим.

Л.Т: Чакай, момент, искам аз да видя още да не би тука да е, нещо още да излезне. А на тая маса на рускинята й диктуваше един човек от БКП, един човек, който беше много близък на Тодор Живков. Диктуваше писмо до Горбачов, писмо, защото предстоеше Горбачов да посети София: да слезе в еди-коя къща частна, освен в двореца при Тодор Живков. И той слезе. Ей-тука, на туй шосе спря, на „Тодор Павлов”.

Тази Марина, която не е в хармония с рождената си дата, а мъжът й е в хармония, тя иска да стане в хармония, но трябва да измени цялото си име. Тя се казва Марина. Трябва да го смени. Иска да бъде в хармония. Тя е 1, 5, 7 по рождение, а като изчисли името си, е 3, 6, 9 - не е в хармония.

В.К.: Ясно.

__________________________

269) Хардауш, ардауш - разнебитено, разтурено състояние