302. ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

Л.Т.: Най-важно е разговорът на Бог-Отец с Учителя. Те са мощни слова. И в големи празници особено се чувствам добре, когато съм сама.

Аз ставам права и ги пея. Имам хубави мелодии с акомпанимент.

Сега, вчера като търсех някои работи, аз намерих и тази композиция - „Новото Възкресение”, което Борис Николов и Мария Славова са напечатали като Учителюва композиция. Тя е моя композиция. Аз я имам тук с акомпанимент.

В.К.: Ама те къде са я отпечатали, в коя песнарка?

Л.Т: Ами Вашата бивша другарка в живота Милка Кралева ми поднесе едно току-що напечатано красиво издание и вътре има „Новото Възкресение” напечатано.

В.К.: А то не е на Учителя, а това е от Вас, Ваше творчество.

Л.Т: А то е мое, да Ви покажа композицията.

В.К.: И защо са я написали, че е от Учителя?

Л.Т: Ами ха де! Аз се радвам, че са го напечатали, ама не е вярно, че от Учителя, то си е моя композиция.

В.К.: Първо е лъжа. Второ е кражба. Трето - заблуждават, че е от Учителя.

Л.Т.: Да, дадено ми е от музикалните същества.

Та тия разговори на Бог-Отец с Учителя. Никой велик Учител на човечеството няма такова общение с Бога, както нашият Учител. Те са, особено тая молитва, дето преди малко Ви цитирах, има едно място, Учителят каза: „И умий ме в кръвта Си!” Вижте каква фраза. Обръща се към Христос и каза:

„Умий ме в кръвта Си, Спасител мой и Отче,

за да се въздигна в Твоята свята Любов.”

И съм го направила с една корона горе.

Най-хубавите композиции са тези. А това вдъхновение иде от един много висок свят. Аз не го смуча от пръстите си, а го чувам отгоре. Да. Смисълът е такъв и затова не Ви го давах това, четвъртото тефтерче.

В.К.: Сега...

Л.Т: Защото не мога без него.

В.К.: Тези тефтерчета ние ги върнахме, аз ги върнах и Вие ги държите в ръката си. Но наистина, четвъртото тефтерче не е за публикация.

Л. Т: Никак, то е много свещено.

В.К.: И Вие сте права.

Л.Т: Много права.

В.К.: Този материал няма да се пуща, но другите може.

Л.Т: Ще се изцапа от нечисти съзнания.

В.К.: Точно така.

Л.Т.: Съзнанието още на масите не е прочистено. Мен ми казаха, един брат ми каза, от Братството, който е доста духовен, как се е трогнал.

Бил с колелото си, Любчо Никленов. Имало митинг пред [храм-паметник] „Александър Невски”, на площада. Имало и монаси, свещеници млади. Млад свещеник.

„И, сестра Лилиана, цял се раздрусах, така, като че треска ме друса. А държа колелото, ще падна бе! Така силно преживях това нещо.”

И свещеникът - млад, много симпатичен, магнетичен и каза: „Всички на колене!” Всички паднахме на колене и той каза: „Отче наш!”. Всички казваме. „Повтаряйте: „Отче наш, Който си на небеса”!”. Всички казват: „Който си на небеса”. Така треперехме, сълзи течаха.”

- Ами - викам, - ти си се новородил в момента. Новораждане се е получило.

В.К: Да.

Л.Т: Това нещо трябваше да го направи не свещеник, а един бял брат, да накара целия площад да повтаря молитвата „Отче наш” на колене.

Виждате ли колко съм ревнива към Учението на Учителя! Защото черквата - моите почитания и към черквата, но Учителювото учение е над черквата.