294. КОЙ ПРОМЕНЯ МОЛИТВИТЕ НА УЧИТЕЛЯ?

В.К.: Сега, въпросът е следният. Аз понеже го имам на негатив преснето това тефтерче.

Л.Т.: Да.

В.К.: Съдържа към 15-20 оригинални молитви, защото в разстояние на 30^40 години те си променят молитвите. Всеки преписва, записва, знаете как те се променят.

Л.Т.: Да, може да се изменят.

В.К.: И в момента са много изменени.

Л.Т.: Например аз имам съборите 1909, 1910, 1911. Всяка година тука правя събор. Всяка година. Таз година, миналата година правих 1910 година. По-миналата правих 1911-а година. И идват някои. Ама каквото пише там, нищо не изменям.

Изпълнявам цялото „Битие”, слагам и трапеза на обед, като за всеки ден е отделно; не е три дена, както правят те, а седем дена. „Битието” има седем дена.

За всеки ден изпълнявам един ден от „Битието”.

Тази, „Молитвата на Триединния Бог”, е дадена в Търново, във време на събора.

Там е имало една стая, наречена молел на.

В тая стая Учителят ги е пращал по двама да влизат, никакво говорене не е имало.

В молитвената стая не се е внасяло нищо готвено. Той е поръчвал по двама да, за събора какво да купят: еди-колко килограма лешници, еди-колко бадеми, еди-колко орехи, еди-колко мед, захар, круши, ябълки, дини, пъпеши, грозде, сливи.

Всичко туй е натрупано върху една маса и когато дойде време да се консумира, всеки си взима само две неща. И хляб, разбира се.

Две неща и по двама влизат в молелната с храната, за да я осветят и прочетат една молитва върху храната.

И излизат отвън да я консумират.

Гръблашев е записал всичко по поръчка на Учителя.

Тия събори аз ги имам и ги правехме тука.

Не само това, но Учителят поръчваше тогава да донесат и вино, и домашен хляб в пита. И тогава Той един по един ги е викал по име да дойдат при Него, отчупвал от хляба, му подава и казва: „Приеми тялото Христово.”

И в чашка малка налива от вино и с ръката си им подава, със специално благословение.

Ний го правихме тука.

Имам нарисувано 1910 година. Масата е постлана с пет ленти копринени: оранжева, жълта, синя, розова, зелена и т. н. Имам ги и тия ленти и ги постилам. И когато се изправят да кажат молитва, всеки хваща края на тази лента и се получава голямо присъствие на висши същества. Най-вече на Учителя. И друго е правил, казвал е тъй: „Всеки, кой каквато дума има в мозъка, в съзнанието си, да напише на едно листче и да го сгъне.” И пише Пеню Киров, най-старият брат е писал: „Господ”; Тодор Стоименов е написал: „Правда” и т. н. Листчетата ги обърква Учителят и ги кара всеки да дръпне по едно.

Магистрални работи е вършил Учителят в тия събори. И това трае не цялата година, то такова благословение получаваш вече, ами за безпределните векове е това благословение, не само един живот. Велики сили слизат отгоре.

В.К.: Вие имате ли първите събори: 1903, 1904, 1905?

Л.Т.: Нямам, нямам. И аз ги нямам, аз ги имам също от 1909. Някои стари сестри или братя може да ги имат.

В.К.: Сега, връщам се към въпроса. Моята идея е следната. Ние работим една работна група от трима човека: аз, Мария Арсова, Вие я познавате, и Весела Маркова - тя е дъщеря на ръководителя от Айтос. Върху какво.

Първо. Извадихме (В разстояние от няколко месеца ползвахме материали от различни приятели) мисли от Учителя за молитвата. И сме извадили така десет страници най-хубави мисли от Учителя за молитвата. Това е първото.

Второ. Ще бъдат дадени молитвите на Учителя така, както аз съм ги преснел преди 30 години. Добре, че съм ги преснел.

Л.Т.: Като отделно произведение.

В.К.: Значи първа част ще бъдат „Мисли на Учителя за молитвата”; втората част ще бъде всички молитви, които ние ги имаме като оригинал, за да бъдат дадени. И защо? Защото са вече много променени, всеки си ги преписва, добавя нещо и т. н.

Л.Т.: Стават промени, а те трябва точни да бъдат.

В.К.: И по-нататък решихме да сложим формули от Учителя. Има много фоормули, има няколко издания с формули.

Л.Т.: Аз също имам.

В.К.: Обаче на това тефтерче, което аз съм преснел, на Учителя и на Савка, се оказа, че там има формули от Учителя.

Л.Т.: Има, има.

В.К.: Преглеждахме ги и ние решихме да прибавим от тези формули.

ЛТ.: А-а, да.

В.К.: А вчера и завчера, когато Вие ми показахте тези четири тефтерчета на Савка, на мен веднага ми хрумна в главата следното.

Аз имам следното предложение. Вие също ще бъдете включени в тая работна група и Вашето име ще бъде там, че Вие сте запазили тия тефтерчета и Вие предоставяте тоя материал.

И аз имам следното предложение: Вие да ми дадете тези тефтерчета, аз за три дена ще ги преснема и ще Ви ги върна. За уверение на това, нали, да не би евентуално нещо да стане, ето аз ще си оставя паспорта.

Л.Т.: Да, така да бъда по-спокойна.

В.К.: Да бъдете спокойна.

Л.Т.: Аз пълно доверие имам във Вас.

В.К.: Аз не искам да Ви изваждам от равновесие. Ето ми паспорта, магнетофонът остава тук и т. н. Защо? Аз искам да ги преснема и веднага след туй ще Ви ги върна.

Днеска е вторник, аз утре, сряда, съм цял ден на работа, четвъртък съм нощна смяна. Значи аз в петък и събота ще ги преснема и събота вечерта аз ще дойда да Ви ги дам, събота вечерта. Тоест аз ще ги държа четири дена, щото аз тука не ги преснемам. Аз ги преснемам в Своге, аз имам вила и моята апаратура е там. Това, което аз преснех от Вас като снимки...

Л. Т.: А вилата къде е?

В.К.: В Своге, аз там работя.

Л.Т.: А, в Своге.

В.К.: Аз там работех 15 години и си направих вила, и там ми е на мен апаратурата. И сега, онова, което аз преснех на Вас и Ви показах, там аз го преснех.

Л.Т.: Да.

В.К.: След това аз го връщах тука да го промивам, то е много трудна работа. Но аз искам да ми дадете, да можем да включим и този хубав материал. Сега, онова, което е написано като изпити на Савка, ние няма да го поместим.

Само става въпрос за онези формули на Учителя и т.н. Тоест аз имам желание да Ви включим в тази работа. Там ще пишем, че ги е дала Лилиана Табакова, че тия неща са дадени от Савка, тя ги е съхранявала и тя предоставя този материал. Тоест аз ще ги преснема и Ви ги връщам. Ето, паспортът ще остане и аз в събота вечерта ще донеса нещата, за да можем да свършим една работа.

Освен това аз видях тези писма между брат Христо и Михаил Иванов. Искам да ги дадете да ги преснемем и тях, за да се запазят, щото всичко се случва.

Има там и няколко писма между Мария Тодорова и брат Христов. Също ще ги дадете да ги преснема и аз ще ги върна. Аз няма да задържа нищо. Защо? Защото брат Христов горе наблюдава и пази, и съхранява.

Учителят наблюдава и Господ наблюдава. Аз с Вас работя много честно, почтено и не желая в моите действия да направя нещо, което да Ви изведа от равновесие. В никакъв случай.

Л.Т.: Ами разбира се, ние всички сме на такова място поставени, за да работим за Бога.

В.К.: И с това аз цяла нощ съм мислил за тази работа, нали. И ще стане много добре, защото те са много малко формули онези, а тука са доста и ще стане едно много хубаво издание.

Отпред има една много хубава снимка на Учителя как се моли, аз я имам тая снимка. Следващия път ще Ви я донеса, да Ви я покажа. Той е затворил така с очи и се моли. Ние ще я сложим отпред. И има една друга снимка, Учителят как си е затворил очите и се моли. Той си има две снимки. И след това ние може би ще сложим една от Неговите молитви, които аз имам в ръкопис, на Учителя молитвата. Ще я преснемем, да се види Неговият почерк и ще направим едно издание, което ще го направим на ксерокс, не печатно, така, както Милка го е направила, нали. Ще бъде подвързано и така.

И тези, авторите, които вътре, сътрудниците, вземат участие, това ще бъде Цанка Екимова... Цанка, тя си замина, но ние ползвахме нейния материал. Цанка, помниш ли я Цанка? На брат Борис сестра му, Цанка. Не си спомняш, на Борис Николов.

Л.Т.:Е-е.

В.К.: Цанка, спомняте ли си?

Л.Т.: Цанка, сестра му. Как да не я помня.

В.К.: Понеже ние ползвахме нейния материал, извадки за молитвите, ще бъде включено нейното име.

Л.Т.: Ама разбира се.

В.К.: С уважение към нея, макар че си е заминала. След това Мария Арсова, понеже също са работили, Весела и Вергилий и материалът, който сме получили от тефтерчетата, е със съдействието на Цветана Табакова. Значи Вашето име ще го бъде, защото Вие ни предоставяте този материал. Тоест и Вие участвувате в тази работа. И това ще излезе това нещо месец април. И ще имате специален...

Л. Т.: А не на официален печат?

В.К.: Не на официален, защото не е редно и не е правилно това нещо да се пуска на официален печат.

Л.Т.: Те са много свещени неща.

В.К.: А това ще бъде направено някъде от 50 до 100 броя.

Л.Т.: И как ще се разпространява?

В.К.: Така, ние познаваме хората и всеки ще си го получи.

Л.Т.: И ще си го плаща?

В.К.: И ще си го плати. Вие няма да платите нищо. Той всеки ще си го получи.

Л.Т.: Да си го има.

В.К.: Да си го има.

Л.Т.: Ама това е много необходимо.

В.К.: Защото първо хората не знаят молитвите, не знаят формулите и всичко се променя. Да видите, ние имаме, в разстояние на 25 години, на всеки 4-5 години все пишат молитвите. Всичко е грешно и погрешно, защото всеки си го пише.

Пример: аз, като диктувах молитвите, аз, без да искам, казвах погрешно.

Л.Т.: Тъй е, тъй е.

В.К.: Аз гледам.

Л.Т.: Не е тъй.

В.К.: Говоря погрешно.

Л.Т.: То е дадено от Духа! Да. Духа с голямото „Д”.

В.К.: Не трябва да се изменя.

Л.Т.: Мен така ми казва Учителят: „При тебе като дойдат духове”...

Бяха дошли хора от Братския съвет. „Значи така, да ни изпееш нещо.” Аз не им изпях.

Учителят каза: „Когато Духът с голямото „Д” дойде в тебе и ти каже да пееш, тогава ще пееш. А такива духчета, които идват, няма да им удовлетворяваш желанията.”

Не, аз си имам във всички ъгълчета на стаята си листчета с мнението на Учителя и гледам да се придържам към него.”