285. НИКОЙ НЕ ИСКА ДА СЪДЕЙСТВУВА

В.К.: Какво казвате, Учителят Ви прати на нейното легло да си починете, така ли?

Л.Т.: А, защото предната вечер бях пяла опера „Марта”, а на другия ден пях пред Учителя в салона и аз прошепнах на брат Христо, че имам нужда да почина. И пях, и Той каза на сестра Савка да ме тури на нейното си легло. Влязохме в стаята й, съблякох си, много хубава рокля имах, да не я смачкам. Тя ми даде една дрешка, въобще аз имах връзка с тая сестра.

В.К.: Да.

Л.Т.: Съвсем без слух беше, фалшиво пееше.

В.К.: Та така й е постановката на живота.

Л.Т.: Да, значи трябваше да работи в музиката.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т.: Сега непрекъснато правя композиции. Разговорите на Бог Отец с Учителя аз ги пея.

В.К.: Те са песни, някой ги е правил.

Л.Т.: „Молитвата на Учителя” също я пея, „Отговор на Бог Отец” - с акомпанимент, с всичко. Затова аз съм в процес на работа.

В.К.: Хм, хъм, добре. Така. Сега, ако Вие ми ги дадете да преснемем тефтерчетата, днеска - днеска е понеделник, вторник, ще ги преснемем до петък - събота.

Л.Т.: Не, те от тука няма да излязат.

В.К.: Добре де, няма, аз не ги вземам, но при положение, че ми ги дадете, нали, 3-4 дена да ми ги дадете, иначе не могат да се преснемат. То се фокусира на фотоапарата по специален начин. Не ги давате, не може.

Л.Т.: Което може, може. Сега не може.

В.К.: Няма как да ги прехвърлим. А трябва да се преснемат. А тука няма как да се преснемат. Не може да се преснемат. Аз бих ги преснел, но няма да може тука. Тука не върви. Няма как да се фокусира тая работа, да.

Л.Т.: Предстои музикалната част.

В.К.: В какъв смисъл музикалната част?

Л.Т.: Аз продължавам да работя музикално и много се съмнявам дали телефонистите не направиха някое приспособление за подслушване.

В.К.: Нищо никой не е направил, защото я няма вече комунистическата власт.

Л.Т.: Отде знайте, че не е направил? Какво той тука работи часове?

В.К.: Ами часове работи, за да мо[же] да се провери връзката на телефона с централата. Никой няма да Ви сложи подслушвателен апарат, за какво им е. Никой няма да сложи.

Л.Т.: Защото, когато бях в бараката си, в двора на брат Жечо Панайотов, той прие Митко Василев, който работи в Атомния център с жена си, и момиченце имаха, момиченце. Той ми каза тъй: „Ти пееш и свириш в стаята си, а аз се намирам в тоз момент в Панчарево и тука на ревера имам закачено едно топченце, което снема всичко, което ти свириш и пееш. До такава степен сме стигнали в техниката.

В.К.: Да, това е така, но никой няма да слага сега в апартамента Ви някакъв микрофон.

Л.Т.: Да, ама защо четеше той тука всичко?

В.К.: Чете, защото му е интересно. И на мен ми е интересно. Когато влезнах за пръв път, гледах като втрещен, и на мен ми направи впечатление. Никой не го интересува тази работа и този материал, който имате. Те нашите хора не ги интересува, че другите, външните хора ли? Изключено е, гарантирам.

Л. Т.: А имате ли писмо от Вашата Милка Кралева?

В.К.: Нямам писмо, аз нямам писмо. Аз не съм й писал. Сега, според мене, нали, ето ние дадохме една задача на Благи Жеков. Има един месец, той не преписа песнопойката. Нали щеше да препише. Аз му дадох и какво да извади. Той не направи нищо. Един месец мина. Тоест моето мнение е, че нашите хора, хората от Братството, не правят нищо, не работят. Те се оправдават с това и с онова.

Л.Т.: Верно е това.

В.К.: Това е така. Аз нарочно му дадох пред Вас, за да го изпитам. И той бе изпитан. Един месец нищо не е направил.

Л.Т.: И доста време не е идвал. Той взе пишещата ми машина „Марица”, да я занесе на поправка.

В.К.: В момента има семейни задължения, аз го разбирам.

Л.Т.: Има, има.

В.К.: Но важното е да свършим Вашата работа, която е работа на Учителя и работа на Бога. Сега аз си свърших първата част.

Л.Т.: Сега това последното, което Ви дадох, последната среща с Учителя, тя е достатъчна да я приложите в...

В.К.: ...Музикалния сборник.

Л.Т.: Да.

В.К.: Аз повече материал за Музикалния сборник не Ви искам. Но сега ние трябва да продължим другата работа по отношение на песните, т. е. първата част е творческият Ви път; втората част е разговорите, които имате и третата част трябва да се приложат песните. Трябва да се приложи цялото „Битие”, 12-те песни със...

Л.Т.: 12 песни прибавка. Да, да, да, знам.

В.К.: Да ми предадете също ония песни, които не сте дали, а аз ги имам записани.

Л.Т.: Да.

В.К.: И затова според мене трябва да се извика Милка Кралева да дойде и да ги препише тук.

Л.Т.: Ама тука сега в тоя сборник, който приготвяте, няма да има ноти.

В.К.: Не, не, никакви ноти няма да има.

Л.Т.: Само преживявания.

В.К.: Само преживявания.

Л.Т.: Ето мойта последна среща.

В.К.: Това е достатъчно. Онова, което сте дали за музиката на Учителя, за пеенето, аз ще ги включа тия неща от Ваше име. Това е напълно достатъчно. Ние говорим за нещо друго. Говорим, че тя трябва да дойде, според мене, да препише, щото ясно пише.

Л.Т.: Ясно, но има някаква причина, че не идва.

В.К.: Тя идва в София, но има причина. Защото ние точно се уточнихме, че аз движа нещата и тя беше написала писмо, че тя иска да дойде и между Вас и нея никой не трябва да бъде, дори и аз.

Л.Т.:Да.

В.К.: Дори да дойде тя...

Л.Т.: Виж какво, аз много я обичам тая Милка.

В.К.: Чакай сега, има нещо друго.

Л.Т.: Сега, какво Вий имате помежду си, то си е Ваша работа.

В.К.: Тя в момента няма да може да се ориентира в тоя материал, който аз минах с Вас толкова време. Сега, тя трябва да прочете Вашите разговори. И като прочете Вашите разговори...

Л.Т.: Ами те трябва да се напечатат.

В.К.: Не, Вашите разговори Вие нали имате три копия. Вие ми дадохте едно копие.

Л.Т.: Бе дадох, ама аз искам да се публикуват.

В.К.: То не може да се публикува, докато не мине една голяма работа. Тя, Милка, трябва да прочете същото това копие, да прочете и да издири кои песни трябва да се извадят. Аз съм ги извадил и сега трябва да дойде, и да ги препише. Тя така да дойде - не е ориентирана. Тя не знае какво да преписва.

Л.Т.: Ами да.

В.К.: И затова аз смятам следното да се направи...

Л.Т.: Понеже Вие вече сте ориентирани.

В.К.: Аз съм ориентиран и аз зная какво трябва да се направи.

Първо. Трябва да се... Понеже Вие имате три копия, три копия. Едно сте дали на мене и според мене най-правилно е да дадете още едно копие, второто копие, да го изпратим по пощата на нея, да може тя да го прочете в разстояние на десетина деня. Аз ще извадя ония неща, които тя и да бъде готова. И със същото копие тя ще се върне тука и ще почне да работи при Вас. Това е начин, друг начин няма. Защото ако дойде тя и не е подготвена, не е запозната с текста, нищо няма да стане. Тя трябва да се запознае там в Бургас подробно, спокойно и тука идва и казва: „Дай тая песен да препишем” и тя сяда, и пише. Тя трябва да бъде подготвена, трябва да бъде въведена, защото тя не знае нищо, защото Вие за пръв път давате на мене тия неща. Така стоят нещата.

И аз предлагам следното, но Вие ще решите. Вие го решавате този въпрос, но той е най-умният и хитър ход, умен и хитър.

Л.Т.: Вижте какво, мен не ми трябват толкова инструменталист, колкото мен ми трябва хор и оркестър, да го дирижирам, защото аз съм дирижирала, когато, даже и в Операта ми дадоха палка - когато отсъстваше Мишев, на мене дадоха палката. Аз съм учила тия работи и мога да се справя.

На Изгрева изнесох цялото „Битие” с хор и оркестър. След това арестуваха Борис Николов, на 27-и вечерта, сутринта във...