Алтернативен линк |
282. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ПО СТЕНИТЕ ЗАКАЧЕНИ
В.К.: Аз искам да прочетем тия писма, да може да ги запишем -дето има от Учителя до него тук на стената.
Л.Т.: Трябва да се движа сега.
В.К.: Чакайте, не бързайте.
В.К.: Сега ще прочетем, ще цитираме някои писма на Учителя до брат Христо.
Сега тука на стената виждаме окачени няколко рамки.
Горе, високо вляво, са дадени два портрета на Учителя; долу има портрет на Учителя с Христо; от другата страна - Олга Славчева и горе пише следното:
„Днес, на 1.09.1939 г., 10 ч. сутринта говорихме с Учителя в стаята Му за моето минало и бъдещето. Откри ни нови закони за Мъдростта и с какви методи да работя за в бъдеще. Каза ми да си избера една глава от Евангелието на Йоанна и пак да отида, и да ми говори върху нея.
Днес, 1.09., 5 часа сутринта, постих.
Специален клас, Изгрева, София.
Брат Христо Кръстев.”
В.К.: Сега, ще прочетем тези писма. [Чете]
„Пишете повторно за развоя.
Обични Кръстю и Михаил, Аз ще ви помогна добре.
Живият Господ Христос.
София, 11.12.1919 год.”, (подпис на Учителя Дънов).
„Празното поле трябва да се прочете от душата.”
Сега, тука тези неща са разкъсани, виждам нещо са откъснати и са залепени допълнително ли?
Л.Т.: Да.
В.К.: Елате да видите. Тука аз виждам нещо и което ме смущава, а това е че... Сега то откъснато ли е това? Понеже виждам, че го няма.
Л.Т.: Да.
В.К.: Ама Вие ли сте го откъснали?
Л Т.: Да.
В.К.: И защо?
Л.Т.: Не знам.
В.К.: Ама кой го е откъснал? То е рязано. Виждам, че е рязано тук.
Л.Т.: Не знам.
В.К.: Нали виждате, че отдолу продължава нещо друго.
Л.Т.: Е, Той казва, накрая с душата си може да живее.
В.К.: Живият Господ. Ама тука е откъснато. То е имало надпис. Аз виждам, че тука е имало някакъв надпис. И от тука е откъснато.
Аз, както виждам, това писмо, което е било, е отрязано, за да се премахнат някои неща и след това са сложени други неща, които са подходящи.
Л.Т.: Той казва тука, най-долу: „С душата си прочетете празното.”
В.К.: Ама не е редно така да късат писмата на Учителя.
Сега, друго пише: „Кръстю и Михаил“.
Това е друго писмо. [Чете]
„Живот чист и свят. Любов непрестанна, вяра постоянна, надежда всегдашна.
Бог е Бог на Любовта. Тая Любов се различава от всичко друго. Тя не дири своето. Всички многоточия във Вашето писмо трябва да ги превърнете в рационални числа.
За мен важи Истината. Тя е, която носи Божията Светлина. Се казва: Път, Живот, Истина.
Като свършите работата си, ще се върнете във Варна. За това ще ви се каже.
Само в изпълнението Волята на Бога е Вашето спасение. В него е всичко.
(подпис, свещеният подпис на Учителя Беинса Дуно.)
София, 16 април 1921 г.”
Л.Т.: Чакайте сега. Тези, които дойдоха за телефона да го поправят, преместиха малко пианото и работиха. И единият слезе долу, а другият остана тука и направиха връзка по телефона. Аз се съмнявам, че туриха някаква машинка, да подслушват каквото говоря.
В.К.: Не, не ми се вярва. Няма какво да подслушват, мина това време. А от тебе няма какво да се подслушва. Значи другото писмо на Учителя [Чете]
„Л. К. (Любезни Кръстю, обаче с буквите Л. и К.),
Получих Вашето писмо. Онова, което преживявате, разбирате. Душата трябва съвършено да се очисти от всички минали свои грешки.
Сегашното е резултат на миналото.
Ако слушате моите съвети и ги изпълнявате, ще Ви съпътствувам да излезете с богата опитност от сегашното Ваше положение. Ще работите да се въдвори изгубената хармония.
Всички трябва да се научите, че правилата в Божествения свят не се менят.
Ще трябва да изправите раздвояването си на Вашето съзнание. Само Любовта е, която изглажда всички и обновява, оживява и възкресява.
Пожелавам и на двамата ви добра подготовка.
Ти работи усърдно над себе си.
Моите ученици трябва да бъдат в хармония с мене и с законите, в които живеем.
(подпис на Учителя, свещеният подпис на Духа Беинса Дуно)
Само Божията Любов. София, 20 април, юни
В.К.: Но коя година, не се знае.)
Сега, по-нататък какво има на стената?
Тука имаме вдясно една рамка, в която отляво е сложен портретът на Учителя; няколко портрети по-надолу има снимка на брат Христо с Учителя.